О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр. Бургас, 06 ноември  2008 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: С.Д.

                                                                                        В.Е.

 

 

При секретар Г.Ф.  и с участието на прокурора С. Х., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  ЧКАХД № 1346/ 2008 г.

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.2 ЗАНН във вр. с чл.229 и сл. от АПК.

Жалбоподател – Р.С.И., обжалва Определение № 222, постановено на 18.07.2008 г. по НАХД № 188/2008 г. по описа на Айтоски районен съд.

В съдебно заседание частният жалбоподател чрез процесуалният си представител – адвокат К., поддържа жалбата, като изтъква и допълнителен довод за незаконосъобразност на определението на съда, че в същото е указано дата на издаването му – 18.07.2002 г., а това е дата значително предхождаща датата на издаване на наказателното постановление, по което е постановено.

Ответникът по частната жалба не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за основателна, като приема, че посоченият по-горе от адвокат К. факт обуславя извод за незаконосъобразност на определението предвид липсата на нарочен съдебен акт за поправка на явна фактическа грешка.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид наведените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение е прекратено производството по НАХД № 188/2008 г. по опис на Айтоски районен съд. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваното пред него Наказателно постановление №106/26.12.2007 г. на Директора на Държавно лесничейство – гр. Айтос не подлежи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 113, ал. 4 от Закон за горите.

Настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, обусловено от разликата в посочените дати на определението и издаденото наказателно постановление. Действително не е налице изричен съдебен акт за поправка на явна фактическа грешка, но безспорно се установява, че в случая действително е допусната такава. В съдебния протокол по образуваното първоинстанционно дело е подписан от секретаря И. Г. и съдията М. Д. и същият носи дата 15.07.2008 г. От този протокол се вижда, че пред съда е било обжалвано наказателно постановление, издадено въз основа на акт за установено нарушение от 15.10.2007 г.

Съдът намира, че така допуснатата  фактическа грешка, представлява по същността си несъществено нарушение на процесуалните правила, предвид обстоятелството, че както бе посочено по-горе може да бъде установена безспорно датата на издаване на оспорения акт от една страна, а от друга същият е постановен при правилно приложение закона.

В тази връзка съдът намира, че са неоснователни доводите, наведени в жалбата за дерогиране от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като е дал предпочитание на разпоредбите на българския закона, които според частния жалбоподател в случая са в противоречие с  тези на европейското право.

Следва да се отбележи, че цитираната норма от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е приложима именно в светлината съответното действащо национално законодателство. Поради това разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от Закона за горите, предвиждаща необжалваемост на наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лева включително или обезщетения за причинени щети на същата стойност, не противоречи на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че дори Конституцията на Република България, която въвежда като императив възможността да бъдат обжалвани пред съд всички актове, които по някакъв начин накърняват правата на гражданите, е предвидила изключения тогава, когато по силата на закон някои от тези актове са изрично изключени от обсега на съдебния контрол.

Поради изложените съображения съдът намира, че оспореното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Поради това и на основание чл. 235, ал. 2 АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ в сила Определение № 222, постановено на 18.07.2008 г. по НАХД № 188/2008 г. по описа на Айтоски районен съд, с което е прекратено производството по НАХД № 188/2008 г. по описа на Айтоски районен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.