Р Е Ш Е Н И Е

 

         1326         04.07.2018г.          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретар Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 1293 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба на Д.Ч.Я.с ЕГН ********** в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „*******“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.117, ет.2, ап.10, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-158-0268719/21.05.2018г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, вр. чл.186, ал.3 и чл.187 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС – павилион, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл.41, стопанисвано от ЕТ „*******“ с ЕИК ******* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни".

Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна поради липса на първо място на материалноправните предпоставки за издаването й. Разяснява се, че АУАН за констатираното с протокол за извършена проверка №0268719/16.05.2018г. административно нарушение не е издаден при постановяване на спорната заповед, нито към момента на обжалването й.

Оспорва се съответствието на вида и размера на ПАМ с констатираното нарушение. Не се оспорва обстоятелството, че подобно нарушение е било извършено от жалбоподателя и през 2016г., когато е била постановена ЗПАМ от 28.04.2016, но се разяснява това, че констатираното като извършено на 16.05.2018г. адм. нарушение на чл.25, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС не е осъществено при условията на повторност. Желае отмяна на оспорената заповед.

Във връзка с удостоверяване компетентността на административният орган в административното производство е представена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект.

Видно от заповед №2106/30.09.2018г. на Изпълнителния Директор на ТД на НАП, Даниел Вълканов е бил преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП Бургас.

От ответния орган се представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка №0268719/16.05.2018г., опис на паричните средства в касата, дневен финансов отчет, принтиран на 16.05.2018г. в 15.28 часа, касаещ същия ден, с оборот от 484,00 лв. с ДДС, при установена касова наличност от 307.27 лева.,

С допълнително разпореждане съдът е изискал адм. преписка да бъде допълнена с част от доказателствения материал, посочен в нея като фактическо основание за издаването й. Представено е било цитираното в спорната заповед НП 191429-F203844/28.04.2016г. Не са били представени сочената като постановена от органа ЗПАМ №191420-F203844/28.04.2016г., Представени са били и НП № 888/28.04.2016г., влязло в сила, според отбелязванията на органа на 02.08.2016г., както и ЗПАМ № 888/28.04.2016г.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява от законният си представител, а от процесуален такъв - адв. К., който поддържа жалбата.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас представя пълната административна преписка, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателите протокол за проверка се установява това, че на 16.05.2018г. служители на ТД на НАП – гр. Бургас извършили проверка на търговски обект павилион, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл.41, стопанисвано от ЕТ „*******“ с ЕИК *******.

В хода на проверката било констатирано, че при извършена контролна покупка в същия ден и по същото време от Петко Корунчев, инспектор по приходите на 1 пакет дъвки „Орбит“, на стойност 90 стотинки не бил издаден фискален касов бон от страна на на самия търговец, от функциониращо в обекта ФУ модел Datecs DP – 15 XL с рег. №  3774361 и № на фискалната памет 02669163. Посочени били и допълнителни обстоятелства по допуснати нарушения като обстоятелството, че е констатирано разминаване между касовата наличност и регистрирания с ФУ оборот.

На 21.05.2018 год., административният орган – Началник отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните доказателства и след съобразяване и със служебно събрани такива, а именно НП 191429-F203844/28.04.2016г., е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № ФК – 158 – 0268719/21.05.2018г., с която е разпоредил срещу ЕТ „*******“ с ЕИК *******, „да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – павилион, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл.41, стопанисвано от ЕТ „*******“ с ЕИК ******* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Със същата заповед е бил забранен и достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на търговеца на 23.05.2018г., а жалбата е подадена на 28.05.2017г., следователно е подадена в срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК – 158 – 0268719/21.05.2018г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - павилион, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл.41, стопанисвано от ЕТ „*******“ с ЕИК *******, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на касов бон след закупуване на 1 бр. пакетче дъвки Орбит на обща стойност от 90 стотинки при контролна покупка, извършена по време на проверката, е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби  и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и  чл.186, ал.3 и  4 от ЗДДС  и  чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

 

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта самият търговец е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон за извършена покупка при заплащане в брой стойността на закупените дъвки, възлизаща на 00,90 лева. Този факт не се отрича от жалбоподателя дори и в жалбата му. От представения по делото дневен финасов отчет и опис на парите в касата, неоспорени от жалбоподателя се установява разминаване между отчетените и налични суми, като отчетените са вповече от наличните, без надлежно отразяване на служебното извеждане на липсващата сума, което обстоятелство представлява допълнително административно нарушение. Това обстоятелство както само по себе си, така и в допълнение към констатираното неиздаване на касов бон затруднява упражняването на текущ фискален контрол и води до непроследимост на паричните потоци, с които оперира търговеца. В същото време дейността му е професионална, като той следва да бъде наясно с всички, произтичащи от нея свои права и задължения.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед №  ФК – 158 – 0268719/21.05.2018г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката ПИП №0268719/16.05.2018г., 14,30, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им. 

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Твърдението за липса на изготвен АУАН към момента на постановяване на спорната заповед е ирелевантно за настоящото производство от една страна поради факта, че въпросът за Наличието на определена с НП имуществена санкция касае по-скоро изпълнението на Заповедта в случай, че същата бъде потвърдена. А от друга страна настоящото производство е отделно и необусловено от административно-наказателното такова. Затова, поставеният въпрос за неиздаване на АУАН и НП от страна на органа и невъзможността на жалбоподателя да се възползва от възможността, предвидена в нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт, респ. наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган – и.д. Директор на ДТ на НАП – гр. Бургас е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК – 158 – 0268719/21.05.2018г.  е постановено да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от четиринадесет дни, което е обосновано с факта, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, а среднодневните му обороти варират основно между 300,00лв. и 700,00лв., а ГФР варира между минимална печалба и минимална загуба. Споменато като основание за индивидуализиране на продължителността е и разминаването в касовата наличност.

Всички тези обстоятелства сами по себе си са или ирелевантни за индивидуализиране на продължителността на ПАМ, или представляват фактически основания за постановяване на самата мярка, а не за определяне на срока й. Все пак, от съществено значение е обстоятелството, че в мотивите на оспорената заповед органът е отразил и това, че установеното нарушение не е първо за жалбоподателя.

В оспорената заповед ответният орган цитира НП 191429-F203844/28.04.2016г. и ЗПАМ №191420-F203844/28.04.2016г. Макар първият документ да е представен без подпис на издател, а вторият да не присъства в кориците по делото, твърдението на органа, за допуснато идентично нарушение през 2016г., за което търговецът е бил санкциониран със ЗПАМ, в крайна сметка бива доказано с представените по делото и неоспорени от жалбоподателя НП №888/28.04.2016г., което според отбелязванията на органа е влязло в сила на 02.08.2016г., както и ЗПАМ №888/28.04.2016г. Видно от последната, при наложена с нея ПАМ за максимален срок, тази мярка не е изиграла възпитателно-възпиращата си роля върху търговеца, който е продължил да допуска идентично нарушение. Цената на покупката в този случай е без значение, доколкото основание за постановяване на спорната ПАМ според изложените мотиви е не само укриването на доходи, но и невъзможността за проследяване на реализираните обороти, т.е. нарушава се отчетността на търговеца по принцип. Практически срокът е под средният и се явява двукратно занижен в сравнение с този на предходната ПАМ.

Съдът счита, че определената продължителност на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради минималните дневни обороти на същия и минималните му печалби.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение,още повече, че то е извършено от самото физическо лице, едноличен търговец.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК – 158 – 0268719/21.05.2018г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.

По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени..

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ч.Я.с ЕГН ********** в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „*******“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.117, ет.2, ап.10, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-158-0268719/21.05.2018г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, вр. чл.186, ал.3 и чл.187 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС – павилион, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл.41, стопанисван от ЕТ „*******“ с ЕИК ******* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни".

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: