Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 22.10.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на двадесет и пети септември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Р.

     ЧЛЕНОВЕ: 1. С.Д.

                             2. Л.А.

при секретаря Г.Ф. и в присъствието на прокурора Т. С., като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 1250 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. К., в качеството й на управител и собственик на ЕТ „Въли – Т. К.”, със седалище и адрес на управление: ***, против решение № 31 от 10.07.2008г. на Районен съд-гр.Малко Търново, постановено по н.а.х.д. № 16 по описа на МтРС за 2008г., с което е потвърдено наказателно постановление № 3 от 12.02.2008г., издадено от кмета на община Малко Търново, с което за нарушение на чл.46, ал.2 от Закона за туризма, на основание чл.72 от Закона за туризма на касаторката е наложена имуществена санкция, и е изменено същото наказателно постановление в частта на наложената имуществена санкция, като определеният размер на санкцията от 10 000 лв. е намален на 1 000 лв.

Касаторката оспорва решението на районния съд като неправилно. Твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени и абсолютни нарушения на процесуалните правила, определящи същото като незаконосъобразни, а именно не е спазена разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено на датата на извършване на проверката, в него неточно е цитиран акта за установяване на административно нарушение въз основа на който същото е издадено, както и неточно е записано името на собственика, наименованието на търговеца и неговия БУЛСТАТ. Твърди също така, че не е предоставяла туристически услуги и не е управлявала туристически обект по смисъла на Закона за туризма в с.Звездец. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на районния съд и отмени като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа жалбата на посочените основания и моли същата да бъде уважена.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и представлява в съдебно заседание, и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице допуснати процесуални нарушения, с които съществено е накърнено правото на защита на касатора.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в  чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

За да постанови решението си районният съд е приел, че авторството на деянието, извършено от жалбоподателката, е доказано по делото, тъй като същата е лице, за което е установено, че е предоставяло туристически услуги  в туристически обект и го ползва като заведение за хранене и развлечения, който не е категоризиран и за който няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за неправилно.

Изложените в касационната жалба възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, са основателни.

В конкретният случай, видно от приложените по делото доказателства, на касаторката е съставен акт за установяване на административно нарушение № 3 от 12.02.2008г. за това, че при извършената на 12.02.2008г. проверка в с.Звездец, в кафетерията на лицето, извършващо дейност като ЕТ „Въли – Т. К.”, е установено, че обекта не е категоризиран и няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, а предоставя туристически услуги и го ползва като заведение за хранене и развлечение. Този акт за установяване на административно нарушение е връчен лично на Тодора Капинова на 14.02.2008г. Видно от приложеното по делото наказателно постановление № 3 от 12.02.2008г., в същото освен, че е посочен различен акт за установяване на административно нарушение въз основа на който е констатирано нарушението и издадено наказателно постановление – АУАН № 1 от датата 22.01.2008г., самото наказателно постановление е издадено на дата 12.02.2008г.

Установява се, че както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени на една и съща дата, а връченият препис от акта на нарушителя е с по-късна дата от тази, на издаването на същите. Това само по себе си представлява съществено процесуално нарушение на императивните изисквания на чл.44 от ЗАНН, както и на чл.52, ал.1-4 от ЗАНН, тъй като не е спазен законоустановения 3-дневен срок за писмени възражения от страна на нарушителя, а също така административнонаказващият орган е бил длъжен при получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя, спазени ли са императивните изисквания на закона и ако не са, е трябвало да върне преписката на актосъставителя. По този начин е опорочена съществено процедурата по издаване на наказателното постановление, което води до неговата незаконосъобразност и отмяна на процесуално основание, без съдът да се произнася по същество.

Отделно, в наказателното постановление е посочен акт за установяване на административно нарушение, различаващ се от този по извършената проверка и констатираното нарушение, което е съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.3 и 5 от ЗАНН.

Допуснатите нарушения на закона са свързани с правото на защита на едноличния търговец и представляват съществен недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за основателна, а постановеното от районния съд решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 31 от 10.07.2008г. на Районен съд-гр.Малко Търново, постановено по н.а.х.д. № 16 по описа на МтРС за 2008г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 3 от 12.02.2008г., издадено от кмета на община Малко Търново, с което за нарушение на чл.46, ал.2 от Закона за туризма, на основание чл.72 от Закона за туризма на Т. Н. К., в качеството й на управител и собственик на ЕТ „Въли – Т. К.”, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Решението е окончателно.

                                                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                         

                                    2./