Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                        Дата  22.10.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 13.10.2008 год.

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1228 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на съдебен контрол е Решение № 60/21.07.2008 год. на Директор на Районно управление “Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 1830/13.06.2008 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ “СО” – Бургас, с което, на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено събиране на сумата от 1 496,77 лв. от осигурителя “Естелла” ЕООД – Бургас.

         Жалбоподателят счита, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон, като излага подробни съображения за това. Счита за неправилно становището на административния орган, че работничките, за които са били изтеглени обезщетенията, не са имали качеството на осигурени лица. Възразява, че същите са били осигурени лица, тъй като по отношение на тях са били налице условията, обезпечаващи изискванията на чл.11 и чл.52а от КСО, които са настъпили при предходен работодател – “Естелла – М.Г.” ЕТ, чийто собственик и управител е едно и също лице – М. Г. Излагат се и допълнителни аргументи, иска се отмяна на административния акт.

         В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа становището, че за лицето-работник не е възникнало валидно осигурително правоотношение.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Делото е безспорно откъм фактическа страна и страните не спорят относно фактите и обстоятелствата, които най-общо могат да бъдат описани така:

         Лицата М. Д. и Р. П. първоначално са били наети като работнички по трудов договор, с работодател ЕТ “Естелла”. В рамките на това трудово правоотношение са подали молби за ползване на отпуск по реда на чл.164, ал.1 от КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, който е бил разрешен от работодателя.

         Считано от 01.05.2004 год. трудовите договори на двете работнички са били прекратени по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие. Считано от същата дата – 01.05.2004 год. с двете работнички били сключени нови трудови договори с новия работодател – “Естелла” ЕООД.   Няма данни по новото трудово правоотношение работничките да са подавали молби за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете. По новите трудови договори работничките не са осъществявали трудова дейност, а са продължили ефективното ползване на разрешения преди това отпуск.

         За периода на получаваните обезщетения, считано от сключването на втория трудов договор – 01.05.2004 год. до 17.09.2004 год. за работничката М. Д. и за периода 01.05.2004 год. до 09.07.2004 год. за работничката Р. П., от фонда на държавното обществено осигуряване, от работодателя “Естелла” ЕООД са били изтеглени обезщетения в общ размер от 830,15 лв., като върху тях е начислена лихва в размер на 662,62 лв., с крайна дата – 26.05.2008 год., когато е бил съставен ревизионен акт за начет.

Административният орган е приел, че инкасираното от държавното обществено осигуряване и изплатено на лицата М. Д. и Р. П. обезщетение по чл. 52а от КСО, е било неправомерно изплатено, защото те не са работили по новия трудов договор и поради това не са им били начислявани и превеждани осигурителни вноски, в резултат на което работничките не са имали качеството на осигурени лица, респ. не са имали право на обезщетение по чл. 52а КСО.

         Спорът между страните е правен и се свежда до това – дали със сключването на втория трудов договор е възникнало валидно осигурително правоотношение, респ. дали лицата, в чиято полза са изплащани обезщетенията, са придобили качеството на осигурени лица.

         Тезата на административния орган е, че по втория сключен трудов договор, лицата не са придобили качеството на осигурени, предвид обстоятелството, че при този работодател няма реално отработени дни.   

         Тезата на жалбоподателя е, че неговите работнички имат качеството на осигурени лица, предвид обстоятелството, че към момента на втория трудов договор лицата вече са придобили качеството на осигурени по силата на първоначалния трудов договор и на това основание следва да се счита, че осигуряването не е било прекъсвано.     

         Съдът не споделя доводите на жалбоподателя.

         В Кодекса за социалното осигуряване не се съдържа легална дефиниция на осигуреното лице, но чл. 4 от КСО е наименован "осигурени лица" (въпреки че в него са изброени различни категории задължително осигурени лица) и в т. 1 на неговата ал. 1 е посочено, че наетите на работа за повече от 5 работни дни работници или служители са задължително осигурени лица. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО обаче трябва да бъде прочетена, включително и в контекста на чл. 10 и чл. 6, ал. 3 от КСО. В резултат на този съвместен прочит следва да се направи изводът, че работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, са задължително осигурени лица, чието осигуряване възниква от деня, в който започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до нейното прекратяване, поради което осигурителните вноски за тях се дължат върху получените или върху начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Следователно, работниците и служителите придобиват качеството на осигурени лица от момента, в който започнат да упражняват трудова дейност.

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й - чл. 10 КСО. С прекратяването на трудовите правоотношения на М. Д. и Р. П. с работодателя ЕТ "Естелла" е преустановена и трудовата им дейност. Следователно по силата на посоченото правило е прекратено и осигуряването по това правоотношение. По новите трудови договори с работодател “Естелла” ЕООД посочените лица не са започнали да упражняват трудова дейност, не са постъпили на работа, в какъвто смисъл е и изричното изявление в съдебно заседание, респ. не са получавали трудово възнаграждение, върху което да са били начислявани и внесени осигурителни вноски, поради което не е възникнало ново осигуряване - аргумент от чл. 10 от КСО. Този извод не се влияе и не се променя от факта, че ползването на този отпуск се зачита за осигурителен стаж, нито е от значение факта, че собственик и на едноличния търговец и на търговското дружество е едно и също лице, не се влияе и от това, че в един и същи ден е прекратен единия и е сключен другия договор. Сам по себе си ползването на този отпуск не представлява правопораждащ осигуряването, респ. правото на обезщетение, факт. По своята същност възникналото обществено осигуряване е породено от юридическия факт "започване на трудова дейност" - чл. 10, ал. 1 от КСО и съществува до настъпването на правопрекратяващия юридически факт "прекратяване на трудовата дейност". Не се споделя и възражението, направено в съдебно заседание, че новите сключени договори не следва да се вземат предвид, тъй като били нищожни, поради това, че с тях са създадени повторно права, вече възникнали с предходно сключен трудово договор. На това основание новите трудови договори не могат да бъдат нищожни, тъй като първоначалното трудово правоотношение вече е било прекратено със заповед на работодателя “Естелла” ЕТ по реда на чл.321, т.1 от КТ, следователно – при сключването на втория трудов договор не е било налице действащо трудово правоотношение, което да бъде дублирано. Отделно от това, ако се поддържа тезата за нищожност на последващия трудов договор, тогава на още по-силно основание следва да се приеме, че обезщетенията са били изтеглени неправомерно – поради липса на трудово правоотношение, което да е било валидно за периода на теглените обезщетения. 

         Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал., предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Естелла” ЕООД със седалище и адрес на управление в ***, против Решение № 60/21.07.2008 год. на Директор на Районно управление “Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1830/13.06.2008 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ “СО” – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                          СЪДИЯ:………………