Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер                 16.07.2012г.            град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, трети състав, на единадесети юли две хиляди и дванадесета година в открито заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 1227 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.78, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта.

Образувано е по жалба на „Бургодит МСД” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Я. Д. против принудителна административна мярка с правно основание чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ, инкорпорирана в протокол за извършена проверка № 1204/17.05.2012г., съставен от началника на отдел „Административно, информационно и правно осигуряване” към Държавна инспекция по труда - гр.Бургас и младши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”– гр.Бургас. Иска се от съда да отмени оспорваната ПАМ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния си представител и от надлежно упълномощен процесуален такъв – адвокат, който поддържа така депозираната жалба и сочи гласни и писмени доказателства.

Ответната страна – началникът на отдел „Административно, информационно и правно осигуряване” в Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас се явява лично в съдебно заседание и изразява становище за неоснователно проведено оспорване. Представя приложените към административната преписка писмени доказателства и ангажира допълнителни. Пледира за отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че дружеството – жалбоподател е счетоводна кантора, функционираща на адреса в седалището на дружеството. По постъпил сигнал в Дирекция „ инспекция по труда” Бургас е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, на 14.05.2012г., която констатира, че към момента на проверката в офиса на дружеството се е намирало лицето Ж.Ф., която е била поканена да декларира фактическите отношения, в които се намира със счетоводната кантора. Същото лице е посочило, че работи в “Бургодит МСД” ЕООД като счетоводител с работно време от 08,00 до 17.00 часа с почивни дни в събота и неделя и осигурена обедна почивка от 30,00 мин.срещу трудово възнаграждение в размер на 450,00 лева.

От З.К. – отчетник счетоводство е декларирано обстоятелството, че към момента на проверката не представя Форма 76, правилник за вътрешния трудов ред, ревизионна книга, ведомости за заплати, трудови досиета. Същото лице в изготвената от нея декларация е посочило , че лице на име Мила работи от 19.04.2012г. и към момента на проверката. В о.с.з. при разпита на К. в качеството й на свидетел става ясно, че визира М.Е., отсъстваща от офиса по време на проверката.

На свидетеля К. е била връчена призовка за явяване на надлежно упълномощен представител на дружеството в Д “ИТ” Бургас, с указания за документите свързани с трудово-правните изисквания на закона, които следва да бъдат представени. Представени при порверката са били два договори, именовани от работодателя “граждански” и сключени между него и М. К. Е. на 19.04.2012г. и с Ж.Ж. Ф. на 03.04.2012г., с посочен в тях предмет “извършване на услуги”. Към процесните договори са представени приложения с дружествата, които следва да бъдат обслужени по описания в двата договора начин. Представен пред настоящата съдебна инстанция е и Трудов договор № 10 от 26.04.2012г. между “Старбус” ЕООД е М.Е., сключен на 26.04.2012г. с депозирано на 27.04.2012г. уведомление пред НАП за сключването му, уведомление по чл.62, ал.4 КТ във връзка със същия договор и заповед за прекратяване на така описания договор, считано от 15.05.2012г. по взаимно съгласие. Представено е било и щатното разписание на дружеството, където работниците Е. и Ф. не фигурират. Констатираните обстоятелства били преценени като нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ , вр. чл.1, ал.2 КТ, т.е. допускане до работа на двама работника на длъжност счетоводител, съответно на 14.05.2012г. Ф. и на 19.04.2012г. Е. без сключен трудов договор в писмена форма , подписан от двете страни. 

Отделно от това, констатациите от проверката са обективирани в протокол № 1204/17.05.2011г., с който е предписано на жалбоподателя да не допуска до работа работници и служители без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, съгласно чл.62, ал.1 КТ, както и да осигурява провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпващи работници и служители , съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от наредба № РД – 07 – 2/обн. ДВ бр. 102/2009г.

В жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав се навеждат доводи за незаконосъобразност на даденото предписание поради несъответствие на изложените в него фактически доводи с обективната действителност. Не се оспорва обстоятелството, че дружеството е счетоводна кантора. Оспорва се материалната компетентност на органа, издал предписанието. Претендират се като допуснати съществени процесуални нарушения, сред които липса на предоставена възможност за присъствие на проверката, като жалбоподателят твърди, че не е била потърсена и по-късно за обяснения и представяне на доказателства, като са били нарушени правата й на защита, като съществено нарушение се сочи и липсата при описание на нарушителя на индивидуализиращия го белег ЕИК. Оспорва се констатацията, че М.Е. е била допусната до работа още на 19.04.2012г., като се излага аргумента , че на тази дата проверка в дружеството работодател не е била извършвана. Оспорени са обстоятелствата, декларирани от Ж.Ф. с аргумента, че сигналът е подаден от същото лице. Претендира се на следващо място противоречие на дадените предписания с материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка на гражданския договор като такъв с предмет – изпълнение на трудови функции. Що се отнася до М.Е. посочено е , че лицето е отсъствало от офиса на дружеството, липсват доказателства , събрани от длъжностните лица за изпълняваните от същото лице функции , като се обяснява и се представят доказателства, че към датата на проверката – 14.05.2012г. същото лице е работело за друг работодател. Изложени са подробни отлики между трудовите и гражданските договори , като се сочат аргументи в полза на твърдението, че изпълняваните от двете лица функции не са трудови.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваната ПАМ, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването й са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” може да прилага следните принудителни административни мерки: 1. да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите-членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, както и на лицата по чл.27, ал.2, т.2 за преустановяване на нарушенията по този закон; 2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон. В конкретния случай процесната ПАМ е произнесена от началника на отдел „АИПО” и младши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, които са част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – Бургас съгласно чл.11, т.4, вр. с приложение № 2 от Устройствения правилник на агенцията (ДВ, бр.35/2010г.) и са оправомощени за това с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗНЗ. Доказателство в тази насока е и представената по делото от ответника - Началник длъжностна характеристика.

Длъжностните лица са изложили в детайли фактическите основания за издаване на процесното предписание, които правилно са квалифицирани като нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Според правилото на цитираните разпоредби Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма. В конкретния казус е безспорно установено по делото, че поне един от служителите , а именно работника Ж.Ф. еизпълнявала трудови функции при жалбоподателя към момента на посещението, като на осн. чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 КТ е декларирала обстоятелства , сочещи на полагане на труд, т.е. предоставяне на работна сила. В теорията и практиката гражданският договор като термин се свързва обичайно с договорът за изработка, при който предмет е постигането на определен материален резултат, /за разлика от договора за поръчка при който предмет е извършването на правно действие/. Изпълнението на функции по поддържане на текущото счетоводство на определен брой търговци /които в договорите дори не са индивидуализирани/, както и извършване на годишното им счетоводно приключване не би могло да се отнесе към нито един от двете коментирани по-горе облигационни отношения. В конкретния случай като предмет на сочените в двата граждански договора “услуги” са описани текущи ежедневни операции, които един счетоводител извършва. Самият свидетел К. в о.с.з. обяснява, че Ж.е била ангажирана за “счетоводна работа”, като лично К. е подготвяла част от информацията, необходима й за извършване на работата й. За другата работничка М. св. К. обяснява, че при посещението на дл. лица от Д “ИТ” на 14.05.2012г., тя е била до НАП. Част от показанията й са противоречиви, от една страна обяснява, че Ж. и М. са работели в кабинета на управителя Д., а от друга, че не са работели в офиса.

При така събраните писмени доказателства и св. Показания Съдът достига до извод, че действително с двете лица Е. и Ф. са били сключени писмени “граждански” договори, но описаният в тях предмет не е за изработка или за поръчка, а изцяло съдържа характеристиките и функциите, посочени и от св. К. като “счетоводна работа”. Това е дейност и функции които дори и при краткотрайна необходимост на предприятието от работната сила на конкретния работник или служител следва да бъдат оформени като трудови /пък било то и със срок на изпитване или чрез срочен трудов договор/ , а не чрез търсене на способи за заобикаляне на закона.

При това положение, не съществува съмнение, че принудителната административна мярка е произнесена при наличие на материалноправните предпоставки в чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ и с оглед на задължителния си и задължаващ характер и с действието си занапред сама по себе си тази мярка не поражда преки неблагоприятни за адресата си правни последици, а цели дисциплинирането му завбъдеще.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Бургодит МСД” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Я. Д. против принудителна административна мярка с правно основание чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ, инкорпорирана в протокол за извършена проверка № 1204/17.05.2012г., съставен от началника на отдел „Административно, информационно и правно осигуряване” към Държавна инспекция по труда - гр.Бургас и младши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”– гр.Бургас

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:…………………………………