Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 Година 18.12.2008                Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.  

                                             ЧЛЕНОВЕ:1.З.Б.

                                                                2.Д.Д.

 

Секретаря М.В.

Прокурор В. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Д. касационно наказателно административен характер дело номер 1216 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Б. И. П. мл.юрисконсулт при РИОКОЗ гр.Бургас, ул.Александровска № 120 против решение № 183 от 04.07.2008г., постановено по н.а.х.д. № 49 по описа за 2008г. на Районен съд гр.Айтос. С касационната жалба иска от съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение, като неправилно и да потвърди НП № 03-1516/26.11.2007г. на Директора на РИОКОЗ гр.Бургас, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по жалбата – ЕТ”Ивона 79 – И. Р.” гр.Айтос, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на жалбата и моли да бъде уважена.

Административен съд Бургас, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение № 183 от 04.06.2008г., Районен съд гр.Айтос е отменил наказателно постановление № 03-1516/26.11.2007г. на Директора на РИОКОЗ гр.Бургас, с което на ЕТ”Ивона 79 – И. Р.”, гр.Айтос, за нарушения на чл.20, ал.1, т.1 от Закона за храните и чл.51, ал.2 от Наредба № 5 на МЗ на МЗГ за хигиена на храните, на основание чл.48, ал.2, във връзка с чл.49, ал.2 Закона за Храните е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.. За да постанови решението си съдът е приел, че са налице три процесуални нарушения – наказателното постановление не е издадено в едномесечния срок предвиден в чл.52, ал.1 от ЗАНН, не е връчено копие от него на лицето и административната преписка е изпратена в съда след изтичане на 7-дневния срок предвиден в чл.62, ал.2 от ЗАНН. На жалбоподателя е вменено нарушение, изразяващо се в пускане на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, което нарушение не е извършено от него.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Настоящата инстанция не споделя доводите на Районния съд.

С обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление на едноличния търговец е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от Закона за храните и чл.51, ал.2 от Наредба № 5 на МЗ на МЗГ за хигиена на храните. Съгласно чл.51 от Наредба № 5 на МЗ и МЗГ за хигиена на храните ледът, който влиза в контакт с храните или може да замърси храните, се произвежда от питейна вода, а когато се използва за охлаждане на необработени рибни продукти - от чиста вода, като се произвежда, съхранява и употребява по начин, който не допуска замърсяването му. Съгласно чл.20, ал.1, т.1 от ЗХ не се разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, като в наказателното постановление е посочено, като извършено нарушение от касатора “допуска да се приготвя и реализира в обекта лед влизащ в контакт с храните, който не е безопасен за консумация от потребителите”.  В случая, единствено спорно се явява обстоятелството, дали леда следва да се приеме за храна, от което обстоятелство зависи и законосъобразността на наказателното постановление. В чл.2, ал.1 от ЗХ е дадена легална дефиниция на понятието “храна” – “всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен”, а съгласно ал.2 “Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка …”. С оглед така посоченото, настоящия съдебен състав счита, че леда, който по своята същност е  преработена чрез замразяване вода, която се използва за консумация от хора, представлява храна по смисъла на чл.2 от Закона за храните. Ето защо, след като санкционираното лице е допуснало да се приготви лед, който не е безопасен за консумация, което се установява от приложените от делото писмени доказателства, е извършило вмененото му нарушение и правилно административнонаказващия орган е издал процесното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на районния съд, за допуснати съществени нарушения, в хода на административното производство. Съдът, след като правилно е приел, че наказателното постановление не е връчено на лицето и жалбата му е допустима, е посочил, че това съставлява съществено процесуално нарушение. На първо място, административното производство приключва с издаването на наказателното постановление и в случая то е било изпратено по пощата, за което в закона не съществува забрана, и доколкото пощенската пратка не е доставена надлежно на лицето не би могло да се вмени като нарушение на административния орган. На второ място, ненадлежното връчване, води единствено до неуведомяване на лицето за издаденото наказателно постановление, поради което по отношение на него не текат сроковете за обжалване и съответно не му се преклудира това право.

По отношение на другите две процесуални нарушения, правилно първоинстанционния съд е приел, че същите не са съществени. Предвидения в чл.52, ал.1 от ЗАНН едномесечен срок за издаване на наказателното постановление е инструктивен и той не преклудира правото на наказващия орган да го издаде в шест месечен срок от съставянето на АУАН, след който срок образуваното административнонаказателно производство се прекратява, съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН. Също така, 7-дневния срок предвиден в чл.60, ал.2 от ЗАНН, за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е инструктивен и неспазването му от административния орган, не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

 С оглед изложеното обжалваното решения следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което наказателно постановление №  03-1516/26.11.2007г. издадено от Директора на РИОКОЗ гр.Бургас да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 183 от 04.07.2008г., постановено по н.а.х.д. № 49 по описа за 2008г. на Районен съд гр.Айтос.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №  03-1516/26.11.2007г. на Директора на РИОКОЗ гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                           

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.