Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1322                                   03.07.2018 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1208 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на Ж.Д.Д. с ЕГН ********** против Заповед № 17-0769-000374 от 01.03.2017 г., издадена от Р.Т.П.- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че жалбоподателят е бил допуснат до възстановяване на контролни точки при допълнително обучение, като това обстоятелство не е било съобразено от административния орган при налагане на принудителната административна мярка. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С оспорената Заповед 17-0769-000374 от 01.03.2017 г. е отнето на основание чл.171, т.4 от ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Ж.Д.Д., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1) с НП № 4659 от 11.05.2007 г.- 2 контролни точки; 2) с НП № 6527 от 26.06.2007 г.- 6 контролни точки; 3) с НП № 3330 от 27.03.2008 г.- 4 контролни точки; 4) с НП № 9016 от 24.08.2009 г.- 8 контролни точки; 5) с НП № 19296 от 05.12.2008 г.- 7 контролни точки; 6) с НП № 4554 от 20.05.2011 г.- 8 контролни точки; 7) с НП № 1193 от 14.07.2011 г.- 5 контролни точки.

От приложената в преписката справка- картон на водача се установява, че жалбоподателят Д. е придобил правоспособност да управлява МПС, считано от 28.10.2004 г., когато е издадено на същия свидетелство за управление на МПС № 204252588. Към 28.09.2006 г. същият има 39 контролни точки. В справката е отбелязано, че от тази дата до 15.12.2012 г. включително са издадени срещу Д. НП № 4659 от 11.05.2007 г., НП № 6527 от 26.06.2007 г., НП № 3330 от 27.03.2008 г., НП № 9016 от 24.08.2009 г., НП № 4554 от 20.05.2011 г. и НП № 1193 от 14.07.2011 г., с които са отнети общо 33 контролни точки. На 22.06.2010 г. е влязло в сила и НП № 19296 от 05.12.2008 г., с което са отнети 7 контролни точки, като същото е потвърдено от БРС с решение № 1027/01.06.2010 г. по НАХД № 1603/2010 г. по описа на съда, а подадената касационна жалба до Административен съд- Бургас с вх. № 21243/27.05.2013 г. е върната като просрочена. Междувременно на 01.06.2013 г. са възстановени на жалбоподателя общо 19 контролни точки. С наказателно постановление № 14-0304-000592 от 09.05.2014 г., влязло в сила на 22.07.2014 г., са отнети 8 контролни точки, а на 05.12.2014 г. той е допуснат до допълнително обучение и са му възстановени 13 контролни точки, като няма данни те да са отнети с влезли в сила наказателни постановления.

В преписката са приложени посочените наказателни постановления, ведно с разписки за връчване на същите, с изключение на НП № 4554 от 20.05.2011 г. и НП № 1193 от 14.07.2011 г., с които са отнети общо 13 контролни точки, съдържащи отбелязване за връчване по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, овластен с със заповед № 251з-209/2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас (на л. 31 от делото), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и́, изложени в съобразителната и́ част и в приложената справка.

Изземването на свидетелството за управление на МПС е принудителна административна мярка с преустановителен характер и се налага с цел да бъде преустановено управлението на моторно превозно средство от водач без правоспособност. Предпоставка за изземване на свидетелството по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП е неизпълнението от страна на водача на задължението му по чл. 157, ал. 4 от същия закон да върне свидетелството в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, след отнемане на всички контролни точки.

В приложимите нормативни актове- Наредба №І-139/16.09.2002 г. (отм.) и Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г. е предвиден максимален брой от 39 контролни точки, като се сочи, че същите могат да се отнемат с влязло в сила наказателно постановление, при извършване на определени нарушения. Според чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед се сочи отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя Д. с издадени общо седем наказателни постановления. Същите съдържат отбелязване „влязло в сила“, но доколкото фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка се оспорват от жалбоподателя, те следва да бъдат установени от административния орган с допустимите доказателствени средства. В случая това процесуално задължение не е изпълнено от последния. Върху приложените наказателни постановления № 4554 от 20.05.2011 г. и № 1193 от 14.07.2011 г. е отразено връчване по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна- представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗНА, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки- нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен (в този смисъл Решение № 6232 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2014. г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова). В конкретния случай не са налице данни нарушителят да е търсен за надлежно връчване на наказателните постановления в съответствие с изискванията на чл.58, ал.1 от ЗАНН, нито такива той да е променил адреса си, а и отбелязаният върху наказателните постановления адрес съвпада с посочения в жалбата, по която е образувано настоящото производство. При тези данни не би могло да се приеме, че са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН и следователно, доколкото не са връчени, посочените две наказателни постановления не са влезли в сила към момента на издаване на заповедта за изземване на свидетелството за управление. Следователно, до 01.06.2013 г., когато са възстановени на жалбоподателя контролни точки, той не е загубил правоспособността си да управлява МПС, доколкото с влезлите в сила наказателни постановления № 4659 от 11.05.2007 г., № 6527 от 26.06.2007 г., № 3330 от 27.03.2008 г., № 9016 от 24.08.2009 г., № 4554 от 20.05.2011 г. и № 1193 от 14.07.2011 г. са отнети 33 от общо 39 контролни точки.

На следващо място, видно от приложената в административната преписка справка- картон на водача, на 05.12.2014 г. жалбоподателят е допуснат до допълнително обучение и са му възстановени 13 контролни точки. След тази дата са издадени две наказателни постановления- НП № 14-3292-000312 от 16.03.2015 г. и НП № 15-0304-000911 от 12.05.2015 г., с които не са отнети контролни точки и следователно към датата на издаване на заповедта жалбоподателят има 13 контролни точки. При тези данни следва да се приеме, че същият не е загубил правоспособността си да управлява МПС и няма задължение да върне свидетелството си за управление. Доколкото не е изпълнен фактическият състав на приложимата разпоредба, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.

Съдът намира за нужно да отбележи също, че от датата на влизане в сила на последното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са отнети контролни точки- НП № 14-0304-000592/09.05.2014 г., до датата на издаване на обжалваната заповед № 17-0769-000374 от 01.03.2017 г. са изтекли повече от две години и следователно са налице предпоставките на чл. 158, ал.1, т.2 от ЗДвП (в приложимата редакция) за служебно възстановяване на контролните точки.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото, възлизащи на 610 лева, от които 10 лева- заплатена държавна такса за производството и 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 17-0769-000374 от 01.03.2017 г., издадена от Р.Т.П.- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Ж.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: