Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1216                         21.06.2018  год.                     гр. Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХХІІ-ри административен състав

на четиринадесети юни 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДИАНА ПЕТКОВА

                                                                                                                                                                           

Секретар  С.Хардалова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.д. № 1205   по описа на 2017 г.

         За да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на чл.145 и сл.АПК във вр. с чл.172 ал.5 Закон за движение по пътищата/ЗДвП/.

         Образувано е по жалба от Б.Г.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-000733/30.03.2018 год.издадена от  Началник група към ОДМВР-Бургас,с-р Пътна полиция.

          В жалбата се твърди ,че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие със закона.Сочи се, че  жалбоподателя по никакъв начин не е виновен за настъпилото ПТП,тъй като управлявания от него лек автомобил е попаднал в необозначена дупка на пътя.

         В съдебно заседание, жалбоподателя редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител.

         Ответната страна, редовно и своевременно призована не изпраща представител.Същата представя писмо ,с което иска прекратяване на производството по делото ,тъй като е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ.

        Съдът, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

        Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  №18-0769-000733/30.03.2018 год. издадена от Началник група към ОДМВР-Бургас, с-р Пътна полиция на Б.Б. е наложена  на осн. чл.171 т.1 б“а“ ЗДвП ПАМ “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач“ до отпадане на основанието за това.В мотивите на оспорената заповед е посочено ,че на 29.03.2018 год. около 10.46 ч. на Път 906 от гр.Бургас посока гр.Каблешково на 300 м. преди разклона за кв.Черно море, Б.Б. е управлявал на собствения си лек автомобил марка Рено,с рег.№А7613МА, при което е настъпило ПТП ,посетено от мл.автоконтрольор в с-р ПП при ОДМВР-Бургас Л.Дянков и който установил че лицето не отговаря на медицинските изисквания  за водач на МПС-същото е било с две патерици и слухов апарат на едното ухо,т рудно подвижно и със забавени реакции.Заповедта е издадена въз основа на  АУАН  от 29.03.2018 год. съставен от мл.автоконтрольор   при с-р ПП при ОДМВР-Бургас Л.Дянков в който е посочено че лицето Б.Б. виновно е нарушило разпоредбата на чл.171 т.1 б“а“ ЗДвП. Изготвена е и докладна записка от проверяващото лице с предложение за прилагане на ПАМ.На 3.04.2018 год. на осн.чл.54 ЗАНН административно наказателната преписка е прекратена поради липса на нарушение. На 25.05.2018 год. жалбоподателят е подал заявление за издаване на ново свидетелство за управление , като е представил и  Карта №168/11.05.2018 год. за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство за правоспособност за управление на МПС.Видно от последната лицето отговаря на изискванията за физическа годност на водачите на МПС от категория „В“.

        При така установената фактическа обстановка,настоящия състав на Адм.съд-Бургас при спазване на изискванията на чл.168 ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146  АПК, прави следните правни изводи:

        Жалбата е  подадена от надлежна страна ,чийто интереси са засегнати неблагоприятно от оспорения административен акт. Последния съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбата е подадена пред надлежния компетентен административен съд, в законовия срок.Видно от отразеното върху заповедта, същата е връчена лично  на жалбоподателя 2.04.2018 год., а жалбата е  подадена чрез административния орган на 12.04.2018 год.

       Разгледана по същество, същата е неоснователна.

       Предмет на настоящото производство е индивидуален административен акт-заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по чл.171 т.1 б“а“ ЗДвП. По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК.

       Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност.Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП мерките за административна принуда по чл.171 т.1  ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол по този закон, съобразно  тяхната компетентност или оправомощени от тях лица.По делото са  представени Заповед №8121з-1524/9.012.2016 год.на Министъра на вътрешните работи  и Заповед №251з-209/18.01.2017 год.на Директора на ОДМВР-Бургас, съгласно които началници-групи в сектор Пътна полиция са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.

       Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 ал.2 АПК, а именно: писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59 ал.1 т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й.  В заповедта ясно и непротиворечиво е описано ,че жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил като видимо не отговаря на медицинските изисквания.Същия е с две патерици и слухов апарат на едното ухо, трудноподвижен и със забавени реакции.

           Оспорената заповед е издадена  и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.Съдебния контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.Съгласно чл.22 ЗАНН ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите в които могат да се прилагат ПАМ, техния вид и органите които ги прилагат се уреждат в съответния закон/чл.23 ЗАНН/.В случая заповедта  е издадена на осн.чл.171 т.1 б“а“ ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилагат ПАМ, една от които е временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, за когото видимо се установи,че не отговаря на медицинските или психологически изисквания-до отпадане на основанието за това.В разглеждания случай ПАМ е наложена след извършена от полицейски служител констатация на място на ПТП, предизвикано от жалбоподателя че лицето е трудноподвижно и със забавени реакции,придвижва се с помощта на две патерици и е със слухов апарат на едното ухо.За прилагането на тази ПАМ е достатъчно видимо установяване на медицинска негодност от лице без специални знания, което е и в съответствие със целта на закона-да се осигури безопасността на движение на всички участници.В хипотезата на чл.171 т.1 б“а“ЗДвП не става въпрос за преценка на физическата годност на водача по реда и в съответствие с установеното в Наредба №3/2011 год. за изискванията за физическа годност към водачите на моторните превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност на водачите от различните категории /Наредба №3/.В тази хипотеза е  необходимо органът,на базата на собственото си ниво на познание за физическата годност на водача,чрез собствените си възприятия и на основата на видими признаци да констатира несъответствието между медицинските изисквания и конкретното състояние на водача.В случая органът е констатирал външни, видими признаци,които са му дали основание да приеме несъответствие с медицинските изисквания и този факт е надлежно доказан по делото.По делото е представена Докладна записка в която е описано състоянието на жалбоподателя ,установено към момента на ПТП и която докладна записка по силата на 171 ал.1 АПК е годно доказателство в съдебното производство.Дали тази негова преценка ще получи потвърждение при извършване на специализиран медицински преглед в съответствие с изискванията на Наредба №3 или не е ирелевантно за законосъобразността на оспорената мярка.Видимите белези на липса на годност на водача да управлява МПС оправомощава ,а и задължава съответния компетентен административен орган да приложи ПАМ. Нейният временен характер,отразен и в издадената заповед, при осигурена от закона възможност годността на лицето да бъде водач на МПС да се установи от специалисти,гарантират правото на защита , но тъй като обществения интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен,налагането на ПАМ предхожда тази процедура. Мярката се прилага с цел да се преустанови или предотврати посоченото от законодателя противоправно поведение и нейният характер предполага бързина и незабавност при прилагането,поради което е достатъчно установяване на относимите факти и подвеждането им под точното правно основание.

       При това положение оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон и целта на закона.При издаване на заповед от вида на оспорената, административния орган действа при условията на обвързана компетентност и  при установяване наличието на предпоставките на чл.171 т.1 б“а“ ЗДвП е задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ.  

        С оглед на изложеното  жалбата като неоснователна следва да се отхвърли изцяло.

        Водим от горното,съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И

 

       ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-000733/30.03.2018 год. издадена от Началник група към ОДМВР-Бургас,с-р Пътна полиция.

       Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.

 

 

                                                   АДМ.СЪДИЯ: