Р Е Ш Е Н И Е

гр. Бургас, 30.09.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                   ХII състав

На втори юли две хиляди и осма година

В съдебно заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Т. С.

Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1178 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на “КИП 03” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез управителя И. Т. Ж. срещу Акт за прихващане или възстановяване 6821/10.07.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение №  РД-10-422/13.09.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП. С оспорения акт за прихващане или възстановяване (АПВ) е прието, че искането на жалбоподателя (вх. № ИТ-00-5335 от 03.07.2007 г.) за  възстановяване на 15 416,79  лв. ДДС за периода м. юни 2004 г. е неоснователно и възстановената сума е равна на нула.

В жалбата се твърди, че АПВ е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с Решение № 6505 от 22.06.2007 г. по ках № 363/2007 г. по описа на ВАС. Направено е искане съдът да отмени АПВ и да задължи ТД на НАП-гр. Бургас да възстанови на жалбоподателя сумата от 15 416,79  лв.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя на посочените в нея основания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по издаване на оспорения АПВ е образувано по искане на жалбоподателя, вх. № ИТ-00-5335 от 03.07.2007 г. за  възстановяване на 15 416,79  лв. ДДС за периода м. юни 2004 г. Към искането е било приложено Решение № 6505 от 22.06.2007 г. по ках № 363/2007 г. по описа на ВАС. С посоченото решение е отменено Решение № І-209 от 04.11.2006 г. по адм. д. № 556/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд и е отхвърлена жалбата на “Кей Джи” ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк “Славейков”, бл. 1, вх. 4, ет. 3 срещу РА № 02-00-86/21.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас. С посочения РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 15 460 лв. за периода м. юни 2004 г. на “Кей Джи” ООД по единадесет броя фактури, издадени от “КИП 03” ЕООД през м. юни 2004 г., и са начислени лихви в размер на 2 812,50 лв. Мотивите за отхвърляне на жалбата “Кей Джи” ООД срещу РА са, че фактурите не удостоверяват реални данъчни събития. За да достигне до този извод, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка. През м. ноември и м. декември 2003 г. “Кей Джи” ООД е издало единадесет данъчни фактури на “КИП 03” ЕООД за авансово плащане. През м. юни 2004 г. “Кей Джи” ООД е анулирало посочените фактури с данъчни кредитни известия и е издало нови единадесет фактури със същия предмет като предмета на анулираните. Съгласно констатациите от ревизионния акт през м. юни 2004 г. не е настъпило данъчно събитие – няма данни нито за плащане, нито за извършване на доставката и следователно фактурите са издадени, без да са налице предпоставките за това, поради което същите не отразяват действителното фактическо състояние и не отговарят на изискванията на ЗДДС (отм.). В мотивите на решението на ВАС е посочено още, че съгласно чл. 95, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДДС (отм.) данъчното кредитното известие се издава към издадена данъчна фактура при намаляване на данъчната основа и начисления данък на документираната с нея облагаема доставка. Облагаемото събитие е възникнало с авансовото плащане по фактурите от м. ноември и м. декември и не е имало основание за издаване ДКИ, с които фактурите по същество са били анулирани, като законът не допуска анулиране на фактури с ДКИ.

В настоящия случай жалбоподателят твърди, че е начислил ДДС по фактурите от м. юни 2004 г. в размер на 15 418,79 лв., който не е следвало да начислява, поради което същият се явява недължимо начислен и съответно платен, поради което е налице хипотезата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК за прихващане или възстановяване на ДДС в размер на 15 418,79 лв. В жалбата се твърди, че органите по приходите е следвало да се съобразят с мотивите на решението на ВАС и да възстановят недължимо начисления и платен данък и като не са сторили това, те са издали един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Съдът намира изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения АПВ за неоснователни.

В мотивите на АПВ органът по приходите е изложил съображения, че “КИП 03” ЕООД не е било страна по делото, поради което искането за възстановяване на начисления ДДС се явява неоснователно. Изложените мотиви, макар и лаконични са правилни. Позоваването от страна на касатора на решението на ВАС е неоснователно. Това решение не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение страните по настоящия спор. В случаите, когато с два различни данъчни акта приходната администрация се е произнесла по задълженията, респ. правата на две различни данъчнозадължени лица,  съдът дължи произнасяне по всеки от двата акта, тъй като силата на присъдено нещо се формира по повод законосъобразността на всеки от тях. В решението си ВАС е изложил мотиви относно законосъобразността на отказа на органите по приходите за признаване на данъчен кредит на “Кей Джи” ООД, това обаче не води автоматично до извода, че начисленият от доставчика ДДС подлежи на възстановяване и такъв извод въобще липсва в съдебното решение.

Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съгласно чл. 129 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка. В случая е възложено извършване на проверка с Резолюция № 6821/04.07.2007 г. на началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас с надлежно делегирани правомощия съгласно Заповед № РД-4/03.01.2007 г. на директора на ТД на НАП-гр. Бургас. В резултат от извършената проверка не е установено да е съставен акт, с който в полза на жалбоподателя да е признато право на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци. Констатацията на органите по приходите, че не са издавани такива актове, последващи подаването на справката-декларация, се подкрепят и от представените от жалбоподателя ДРА и АПВ, които касаят периоди, различни от процесния. След като веднъж жалбоподателят е декларирал сумата като дължима в справката-декларация и няма последващ акт, с който да е извършена корекция на декларираната сума, то доводите за това, че ДДС е неправилно начислен и съответно платен не намират опора в събрания доказателствен материал и не могат да бъдат споделени.

По изложените съображения, оспореният АПВ представлява законосъобразен административен акт - същият е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на  Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас при ЦУ на НАП направените разноски по водене на делото - юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 80 лв. и определено в този размер съобразно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от горното, Административен съд-Бургас, ХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “КИП 03” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез управителя И. Т. Ж. срещу Акт за прихващане или възстановяване 6821/10.07.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение №  РД-10-422/13.09.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА “КИП 03” ЕООД със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас при ЦУ на НАП сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: