РЕШЕНИЕ

 

№ 1523                          дата   25 юли 2018г.                 град Бургас

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 05 юли 2018 год.,   в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                          2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Й. Б.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1175 по описа за 2018год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.Ж.Д. *** против Решение № 28/30.03.2018г., постановено по НАХД № 507/2016г. по описа на Районен съд – Средец, с което е изменено наказателно постановление № 1068 от 05.12.2016г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД и на основание чл.96, ал.1 от с.з,. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева, на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението и вещите послужили за извършване на нарушението, като съдът е изменил наказателното постановление в частта относно наложената глоба, като е намалил нейния размер до 100лв. и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част.

Съдебно решение се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът възразява, че е постановено при неправилно установена фактическа обстановка. По същество оспорва, че е осъществил вмененото му нарушение. Иска отмяна на съдебния акт и потвърденото НП.

В съдебно заседание касаторът лично и чрез пълномощник поддържа подадената касационна жалба, към която допълнително е представил подробно допълнение..

Ответникът по касация  не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът Д. е санкциониран за това, че на 22.07.2016г. е установен от контролни длъжностни лица към ДСГ – гр.Средец и РДГ – гр.Бургас да ловува в землището на с.Радойново, ловно поле на ловно-рибарска дружина – с.Радойново, м. „Радойновска пътека“, като се движи извън населеното място с извадено и сглобено ловно оръжие - карабина „Блазер“ 308 WINR/075303, със забранени средства – монтирано на карабината приспособление за нощна стрелба – електронен преобразовател термокамера, без да притежава писмено разрешително за лов, в забранено за лов време, а именно в тъмната част на денонощието. За извършеното нарушение е съставен АУАН, като на основание съдържащите се в акта фактически констатации е издадено и обжалваното наказателното постановление. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на лицето на соченото основание. Наложеното административно наказание „глоба“ съдът е преценил като определено в несъответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е изменил същото в минималния размер от 100лв., предвиден от законодателя за извършеното нарушение. Наказателното постановление е потвърдено в останалата му част, с която на касатора Д., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане на вещите предмет на нарушението – ловна карабина „Блазер“ 308 WINR и вещите послужили за извършване на нарушението, а именно МПС „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ А 1943 КМ.

Решението е правилно.

Съгласно нормата на чл.218, ал.1 от АПК настоящият съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Като довод за неправилно приложение на материалния закон касаторът е посочил обстоятелството, че по делото е било доказано по безспорен начин, че не е извършил нарушението. Като съществени процесуални нарушения е посочил едностранчив и избирателен подход при обсъждане на доказателствената съвкупност и нейното превратно тълкуване, както и че съдът не е дал отговор на всички възражения и въпроси, поставени в хода на съдебните прения. Относно твърдяния порок за необоснованост е посочил, че съдът е дал приоритет само на доказателствата, обслужващи наказващия орган. Доводите са доразвити в допълнение към касационната жалба, като допълнително е посочено, че не е било посочено конкретно мястото на извършване на нарушението, не били отчетени съществени противоречия при показанията на служителите на горското стопанство относно оръжието – дали е пушка или ловна карабина, което било от съществено значение, когато се прави извода дали оръжието е било сглобено или не, респ. за състоянието, в което е било открито. Възразява също така, че е останал спорен въпроса дали люкът на автомобила се е отварял, като съдът е кредитирал заключението на вещото лице Шаров, чийто констатации обаче се опровергавали от експертизата изготвена от НИКК при МВР. Оспорва становището на съда относно дадената правна квалификация на деянието, както и това, че е оставил без обсъждане твърдението, че административнонаказателното производство е било проведено при наличие на неприключило наказателно производство за същото деяние.

Неоснователно е възражението за недоказаност на субекта на нарушението. Видно от разпита на св.М.Тодоров в с.з. на 13.03.2017г. свидетелят е казал: „……. След време към нас се приближи автомобил. Като започнахме да го наблюдаваме видяхме, че от него се показва човек, с пушка от покрива му и я насочваше наляво и надясно от колата към нивите. След като автомобилът спря човекът, който се показваше, имам предвид жалбоподателя, слезе от задна лява врата и се качи на шофьорското място, а шофьорът зае неговото място и продължиха по пътя, като следващия човек продължи да сочи с пушката към нивите и да гледа през термокамерата. Имам предвид човека, който се смени с жалбоподателя“. Аналогични са и показанията на св.П.Лапчев, който при зададен въпрос на жалбоподателя в същото с.з. е казал: „Вечерта когато наблюдавахме, че лице се подава от люка и прикладва, да това бяхте вие.“. В този смисъл, налице са доказателства, че именно жалбоподателят е извършвал действия по ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Междувпрочем, такова възражение не е било заявявано от лицето нито пред наказващия орган, нито в жалбата пред въззивния съд. В съставения АУАН е вписал, че има възражения, но те не са конкретизирани, нито са постъпили такива в 3-дневния срок. След като лицето отрича да е извършвало лов остава неясно поради каква причина в багажника на автомобила се е намирало ловно куче, ловно оръжие, защо е направил опит да демонтира термокамерата при изваждане на оръжието, защо при подаване на звуков и светлинен сигнал от автомобила на горските служители автомобилът на касатора е ускорил движението си и са направили опит да избягат, което е наложила да бъдат преследвани около половин километър, както и защо е отказал да изпълнява разпорежданията на горските служители, придружено с агресивно поведение, наложило на място да му бъдат поставени белезници.

Възражението за съществени процесуално нарушения в съдопроизводството поради едностранчивост и избирателен подход в дейността по ценене на доказателствата от решаващия съд, е също неоснователно. По делото са разпитани тримата служители на горското стопанство, участвали при констатиране на нарушението и въз основа на техните показания съдът е изградил фактическата обстановка по делото. Няма основание тези показания да не се кредитират, няма данни за възможна заинтересованост, както и не се сочи причина, поради която те да се изключат, като в тази връзка не се констатират твърдените съществени противоречия в техните показания, като не може да се очаква те да бъдат напълно идентични по всеки детайл. И тримата свидетели са очевидци и по едни последователен начин разказват хронологията на действията по наблюдението на автомобила на жалбоподателя, пътя, по който се е движел, действията на лицата в него по прикладване през люка на автомобила, както и смяната на лицата при тези действия, последвалото преследване на автомобила за спирането му за проверка и междувременно забелязаните действия в него по боравене с оръжието и поставянето му в калъф и прехвърляне в багажния отсек. От друга страна, водените от касатора свидетели не са допринесли с нищо за изясняване на фактическата обстановка, а като се има предвид, че двама от тях – св.В.Грозев и П.Доцев също са били в автомобила по време на процесния лов, с основание въззивният съд не се е доверил на техните показания, поради приятелски връзки с жалбоподателя и възможна тяхна заинтересованост. По същество и двамата свидетели разказват за събитията настъпили след спирането на автомобила за проверка, т.е. по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактите по времето на движение на автомобила, а  св.Доцев е посочил, че по време на пътуването е задрямал, поради което няма как да се очаква да свидетелства за релевантните факти. В този смисъл, подходът на съда да кредитира показанията на горските служители не е едностранчив, а единствено възможен, поради липса на други източници, въз основа на които да се изгради фактическата обстановка по делото. От друга страна показанията на водените от касатора свидетели не разколебават показанията на горските служители, респ. не внасят съмнения в обвинението, тъй като както се посочи касаят факти настъпили след спирането на автомобила за проверка.

Неоснователно е възражението, че мястото на нарушението не е било посочено. То е индивидуализирано с посочване на местността „Радойновска пътека“, землището на с.Радойново, ловно поле на ловнорибарска дружинка с.Радойново. Правото на защита в никакъв случай не е било нарушено до степен лицето да не може да разбере къде именно е извършило нарушението.

Не са налице твърдяните противоречия в показанията на свидетелите относно вида на ловното оръжие – дали е пушка или ловна карабина. Като се има предвид, че се касае за нарушение, извършено през нощта, като наблюдението е било извършвано чрез бинокъл по време на движение на автомобила, няма как да се очаква и да се изисква при тези условия горските служители да назоват с точност ползваното оръжие преди да спрат автомобила за проверка и да се представи оръжието. За целите на ловуването по същество е без правно значение дали се касае за пушка или ловна карабина. След като свидетелите сочат, че през люка на автомобила жалбоподателят е прикладвал с оръжието, то очевидно е било сглобено, както сочи св.Тодоров и който обяснява, че действията по прикладването представляват държане на пушката и нейното насочване. След като горските служители са възприели оръжието в сглобен вид и предвид неговото ползване чрез прикладване, то действията по ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД са доказани. Фактът, че впоследствие, след спиране на автомобила, оръжието е било открито в калъф в багажния отсек, до който има пряк достъп от купето на автомобила, не променя горния извод, защото както безпротиворечиво свидетелстват и тримата горски служители, след подадения сигнал за спиране в автомобила на жалбоподателя е настанала суматоха и те са видели как оръжието се прибира в калъф и се пуска зад задната седалка – показания на св.Тодоров, а св.Лапов казва: „Подадохме светлинен и звуков сигнал.. Автомобилът не спря, при което ускори, ние го преследвахме, изравнихме се с автомобила и като се изравнихме с него вътре настана суматоха. Разменяха се вещи, като предположихме, че може би и пушката прибират, като извършим проверката да я заварим в калъф.“. Въз основа на горните данни с основание е прието, че преди момента на спиране на автомобила за проверка оръжието е било извадено от калъф, с него са били извършвани действия по прикладване през люка на автомобила, поради което съставът на ловуване е доказан.

Неоснователно е и възражението относно техническото състояние на люка на процесния автомобил, като санкционираното лице поддържа тезата, че люкът е неработещ, затворен, поради което няма как да са извършвани твърдяните действия по ловуване. В тази връзка по делото е бил доведен и разпитан като свидетел А.Мечков, който е посочил, че през м.януари 2016г. е пътувал в процесния автомобил, като е бил заедно на лов с касатора, при което пътуване забелязал примигване на плафона на тавана и тъй като автомобилът имал проблеми и със запалването на двигателя, впоследствие извършил замерване, при което установил, че има утечка в колата и токовете на акумулатора се губели. Свидетелят установил, че утечката идва от плафона, поради което той го отворил, изрязал кабелите на плафона и утечката изчезнала. След време жалбоподателят му казал, че след това негово действие е спрял да работи и люка на автомобила, но той не знаел, че тези кабели са били вързани с люка.  Показанията на този свидетел напълно се опровергават от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Ж.Шаров. При огледа вещото лице е констатирало, че люкът е с големи размери и затова е предназначен за свободно излизане от него, още повече че автомобилът е бил снабден със стойка за пушки между двете седалки. Констатирал е груба интервенция върху корпуса на бутона за управление на  люка и електрическата верига със силово външно въздействие с разкъсвания на основата и дясна страница на монтажния панел, като бутонът за управление е със счупен корпус във всички направления с изрязани кабели на двете посоки (отваряне/затваряне), които не са изолирани. Експертът посочва, че при това техническо състояние люкът не може да се използва според функционалното му предназначение и той не може да се отваря/затваря. Категорично сочи, че по плафона не са извършвани никакви ремонтни дейности, той е с изправни кабели и функционира. Посочил е, че дори и хипотетично да се приеме, че е извършен ремонт на плафона по отстраняване на утечка, то обективните следи биха били други – липса на разрушена дясна страница на монтажния панел, тъй като тя няма допир с плафона би трябвало да е наранена лявата страна; кабелите не биха били срязани, тъй като има букса и тя просто се откача; кабелите за управление на люка са от друга електрическа верига, намират се в друг отсек; при ремонт на плафона технически не е възможно корпуса на бутона за управление на люка да се разрушава във всички направления, както и е посочил, че дори и да се объркат и срежат кабелите на електрическата верига за управление на люка, то те задължително се изолират. Заключението на вещото лице е, че към момента на процесното събитие люка е бил отворен, като впоследствие е извършена интервенция върху бутона за управление с изрязване на всички кабели. При изслушване в съдебно заседание експертът поддържа становището си, че ремонт на плафона не е правен, неговите кабели са напълно изрядни и срязване там няма. Има груба умишлена интервенция на електрическата част на управлението на люка, за което вещото лице казва, че е възможно да се извърши точно за няколко секунди, с някакъв остър инструмент, възможно е с нож. Посочва, че интервенцията много ясно  личи, че е свежа, като посочва, че никой не реже така кабели до дъно, освен в много екстремна ситуация. Касаторът възразява, че тази експертиза не е трябвало да се цени от съда, тъй като тя се опровергава от последващо извършена техническа експертиза от НИК към МВР, където бутонът за управление на люка е бил изпратен за изследване. Възражението е неоснователно. Задачата на тази трасологична експертиза е била да се установи по какъв начин и с какво техническо средство са били прекъснати проводниците на бутона за управление на люка, като в резултат на направените експерименти е посочено, че най-близки резултати за вида срязване се получават, ако то е извършено с клещи тип „секачи“ или комбинирани клещи с двустранна режеща част. Това изследване по никакъв начин не компрометира съдебно-техническата експертиза, тъй като е без правно значение с какъв точно инструмент са били изрязани кабелите. В този смисъл не са налице основания за отказ да се кредитира съдебно-техническата експертиза, вещото лице по която не само подробно описва техническото състояние на бутона за управление на люка и въздействията върху него, но и по същество опровергават свидетелските показания на св.Мечков за случайно срязване на кабелите в предходен период от време, поради което следва да се приеме, че към момента на процесния лов люкът е бил работещ, отворен, което кореспондира и на показанията на служителите на горското стопанство, че жалбоподателят и друго лице са стояли изправени през люка, извършващи действия по ловуване.

Неоснователно е и възражението за неправилна правна квалификация на деянието. Правилно наказващият орган е посочил, че е нарушена нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, тъй като касаторът не е разполагал с писмено разрешително за лов и тъй като ловът е бил извършен в забранено за лов време – в тъмната част на денонощието около 01,00часа и със забранени средства – монтирано съоръжение за нощна стрелба – електронен преобразувател (термокамера), то правилно е приложена хипотезата на алинея 2, уреждаща квалифициран състав на нарушението, влияещ върху размера на глобата.

Неоснователно е и възражението, че съдът не е обсъдил наличието на образувано и неприключило наказателно производство за същото деяние. В мотивите е отбелязано, че в РУ Средец е било образувано досъдебно производство № 242/2016г., но то касае събития настъпили след извършване на проверката по процесния лов, поради което с основание е приета неговата неотносимост към обжалваното наказателно постановление. Касаторът не посочва кое именно неприключило наказателно производство за същото деяние не е било съобразено от съда, но следва да се отбележи, че ако се визира състав на престъпление по чл.237 от НК той не може да бъде идентичен с процесния състав на нарушение, тъй като съставът на престъплението от обективна страна изисква да е налице убит или уловен дивеч, какъвто в настоящия случай няма, поради което не е налице твърдяната идентичност на деянията.

Поради неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/30.03.2018г., постановено по НАХД № 507/2016г. по описа на Районен съд – Средец.

 

Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: