РЕШЕНИЕ

 

                          1265                     дата   26 юни 2018г.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVI-ти състав,

в публично заседание на 07 юни 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1153 по описа за 2018г. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас против Решение № 335/19.03.2018г. постановено по НАХД № 368/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 14-0769-002242/08.08.2014г. на началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Бургас, с което на П.Н.П. ***, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.5 от с.з., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  300лв., за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и е лишена  от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и за нарушение чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв..

Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът не споделя мотивите на районния съд обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като счита, че погасителната давност по отношение на процесните нарушения не е изтекла. Излага доводи за предприетите от АНО действия по прекъсване на давността. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не се явява и не изпраща представител. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на  жалбата, като поддържа становището, че погасителната давност не е изтекла.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество е  основателна.

Ответникът по касация П. П. е санкционирана за това, че на 25.06.2014г., около 14:54ч., в гр.Бургас, на първокласен път I-9, км.227+100, в посока ПЗ „Север“, управлява МПС с рег. № А 5898 КТ, със скорост 122 км/ч, при разрешена в населено място и обозначена със знак В 26 – 80 км/ч, засечена със система за видеоконтрол „TFR1-M” № 510., като при подаване на сигнал със стоп-палка от намиращите се на място контролни органи, същата не спряла, а продължила движението си, което е счетено за нарушение на чл.103 от с.з. По-късно водачът е установен пред дома си с процесния автомобил, като при извършената проверка не представила контролен талон в нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При постановяване на решението районният съд се е позовал на нормите на чл.80 и чл.81 от НК, като е обосновал извод за изтекла погасителна давност в хипотезата на чл.80, ал.1, т.5 от НК давност, с оглед на което отменил процесното наказателно постановление.

Решението е неправилно, като решаващите мотиви на съда досежно изтекла погасителна давност, не се споделят от настоящия съдебен състав.

Давността в наказателния процес (и в частност в административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното преследване и давност, свързана с изпълнението на наложеното наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложено наказание, респ. да реализира имуществената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в чл. 34 от ЗАНН, а втората, т.нар. изпълнителска давност - в чл. 82 от ЗАНН. В такава насока са и изводите в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. В този смисъл, при прилагането на общите правила за погасителната и изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са уредени в специалния закон. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, поради което и съгласно препращащата норма на чл. 11 от с.з. следва да намери приложение уредбата, съдържаща се в НК. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване (когато наложеното наказание е глоба) се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 25.06.2014 г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност и той изтича на 25.12.2018 г., тоест към настоящия момент същият не е изтекъл.  Както вече бе посочено, в чл.34 от ЗАНН са определени срокове за издаване на АУАН и НП, с оглед на което  нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК няма самостоятелно приложение в административнонаказателното производство и тя се прилага винаги само във връзка с чл. 81, ал.3 от НК, само за да се изчисли срока на абсолютната погасителна давност, за която няма уредба в ЗАНН. В административнонаказателното производство аналогичната норма на чл. 80, ал.1 от НК е чл. 34 от ЗАНН, където е уредена погасителната давност изключваща административнонаказателното преследване – когато то не е възбудено (по терминологията на НК), респ. не е съставен АУАН (по терминологията на ЗАНН) в посочените в чл. 34 срокове. В настоящия случай сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени, а абсолютната давност не е изтекла, поради което изводите на районния съд в тази насока са неправилни.

Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като автомобилът управляван от П. е заснет при движение със скорост от 122 км/ч от автоматизирано техническо средство, поради което настоящият касационен състав намира, че напълно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на соченото основание. Превишението е от 42 км/ч на разрешената скорост от 80 км/ч и попада в стойностите определени в нормата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която размерът на глобата, за превишаване над 40 km/h е глоба 300 лв.

Данните по делото сочат за осъществен състав и на другите две нарушения вменени на санкционираното лице. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съставомерността на нарушението не се оспорва по същество от санкционираното лице, като изложените аргументи в сезиращата районния съд жалба не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а именно снимковия материал и показанията на актосъставителя.

Правилно е ангажирана админстративнонаказателната отговорност на лицето и по отношение на третото нарушение, доколкото се установява, че към момента на проверката П. не е представила на проверяващите длъжностни лица контролен талон към СУМПС, в нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда задължение за водача  на моторно превозно средство за носене на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като за неизпълнението на това задължение нормата на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда с „глоба“ в размер на 10 лв.

С оглед на изложеното, наказателно постановление е законосъобразно издадено, поради което постановеното решение от Районен съд – Бургас следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 335/19.03.2018г. постановено по НАХД № 368/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0769-002242/08.08.2014г. на началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: