Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1206                                        20.06.2018г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На дванадесети юни                                       две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1142 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство по реда на чл.156-161, вр. чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Константинос Анастасиу-98“ЕООД, ЕИК-113048373, с.Млекарево, общ.Нова Загора, Стопански двор, срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02002018009355-004-001/26.01.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 81/16.04.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП).

Жалбоподателят твърди, че обжалваният АПВ е незаконосъобразен, тъй като ревизионния акт (РА) по който прихванати задълженията – РА № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017г., е обжалван първо по административен ред пред директора на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, а към настоящия момент се обжалва пред съда по адм.д.№ 738/2018г. на Административен съд - Бургас. С жалбата срещу този РА е поискано спиране на изпълнението му, като са били наложени запори с постановления на публичен изпълнител като предварителни обезпечителни мерки върху имущество на дружеството – комбайн, товарен автомобил и товарно полуремарке. По административен ред бил постановен отказ за спиране изпълнението на РА, който бил отменен по адм.д.№ 331/2018г. на Административен съд - Бургас и изпълнението било спряно. В тази връзка жалбоподателят счита, че вземанията по този РА не са изискуеми по смисъла на чл.128, ал.1 от ДОПК и с тях не може да се извършва прихващане. Излага подробни мотиви в подкрепа на твърденията си. По същество иска отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмена молба, чрез редовно упълномощения адвокат К.П. от АК-Велико  Търново, с която поддържа жалбата на изложените основания. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и представя нарочен списък.

Ответникът по жалбата –директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Т. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакувания АПВ по мотивите изложени в потвърждаващото решение на директора на дирекция ОДОП-Бургас. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък на разноските.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от съдържанието на оспорения АПВ, дружеството-жалбоподател „Константинос Анастасиу-98“ЕООД е вписано като търговския регистър през 1998г., занимава се със земеделие, животновъдство и транспорт. Обработва 372,2914 ха земеделски земи, отглежда 386 глави едър рогът добитък и притежава лиценз за международен превоз на товари. Регистрирано е по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), считано от 05.04.2002г.

С вх.№ 2000-1365301 от  13.01.2017г. дружеството подало справка-декларация (СД) по чл.125 от ЗДДС за данъчен период месец 12/2017г. с деклариран резултат – ДДС за възстановяване в размер на 546,02лв., посочен в клетка 81 от справката-декларация, на основание чл.92, ал.3, т.1 от ЗДДС. С резолюция за извършване на проверка № П-02002018009355-0ПР-001/16.01.2018г. (л.28) бил определен орган по приходите, който да извърши проверка по прихващане или възстановяване и срок за приключването й – до 07.02.2018г. В хода на проверката било установено, че са налице условията за възстановяване на данъка в срока по чл.92, ал.3, т.1 от ЗДДС, но дружеството има изискуеми данъчни и осигурителни задължения събирани от НАП в размер на 27`577,03лв.

С оглед тези установявания, с оспорения в настоящото съдебно производство АПВ № П-02002018009355-004-001/26.01.2018г., било извършено прихващане на декларирания ДДС за възстановяване по СД за месец 12/2017г. в размер на 546,02лв., с изискуемите публични вземания по РА № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017г. – корпоративен данък от нефинансови предприятия.

В хода на осъществения административния контрол по повод подадена от дружеството жалба преди настоящото съдебно оспорване е установено, че РА № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017г. е бил обжалван от „Константинос Анастасиу-98“ЕООД на 09.01.2018г., като в жалбата било инкорпорирано и искане за спиране на неговото изпълнение. Отделно на 09.01.2018г. е постъпило искане от дружеството с правно основание чл.153, ал.2 от ДОПК. С решение № 16/16.01.2018г. (л.17), директорът на дирекция ОДОП-Бургас е постановил отказ за спиране на изпълнението на този РА. Това решение обаче било отменено от Административен съд - Бургас с определение № 747/29.03.2018г. по адм.д.№ 331/2018г., като съдът постановил спиране изпълнението на РА № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017г.

Преди постановяване цитираното съдебно определение, с решение № 81/16.04.2018г. на директора на дирекция ОДОП-Бургас (л.11), процесният АПВ бил потвърден. Мотив за това горестоящият орган почерпил от обстоятелството, че датата на обжалвания пред него АПВ – 26.01.2018г. е след датата на решението му с което той постановил отказ за спиране на изпълнението.

 

Предвид гореизложеното, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания АПВ, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на АПВ.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че атакувания АПВ № П-02002018009355-004-001/26.01.2018г., е постановен от компетентен орган по приходите, определен с резолюция за извършване на проверка № П-02002018009355-0ПР-001/16.01.2018г. , издадена от С.Г.И., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП-Бургас.

Съдът не констатира спор между страните по установените факти с атакувания АПВ и потвърждаващото го решение. Ответникът не оспорва дължимостта на данъка за възстановяване, деклариран в СД за месец 12/2017г., напротив в АПВ изрично е посочено, че провереното лице правилно е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 546,02лв. Спорът е правен и се отнася до това законосъобразно ли е извършено прихващането при положение,че задължението за ДДС, което е компенсирано с установените с РА задължения за корпоративен данък е спорно, поради обжалването на този РА и че изпълнението на този акт е спряно.

При преценката на материалната законосъобразност на извършеното прихващане, съдът изхожда от специалната уредба на ДОПК за публичните вземания на прихващането като способ за погасяването им. Разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК определя подлежащите на прихващане суми, а именно: недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, които се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

От анализа на правната уредба уреждаща изискванията към сумите подлежащи на прихващане се установява, че за да бъде извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми, публичните вземания следва да са изискуеми. Тази изискуемост се урежда от разпоредбите на чл.127, ал.1 и 2 от ДОПК, съгласно които задълженията подлежат на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след изтичането на срока за доброволно плащане РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Съгласно чл.153, ал.1 и чл.157, ал.1 от ДОПК, обжалването на РА по административен или съдебен ред не спира изпълнението му.

В случая, към датата на издаване на процесния АПВ – 26.01.2018г., може да се приеме, че е било налице изискуемо публично задължение, установено с РА. Във връзка с възражението, че изпълнението на ревизионния акт е било спряно, действително когато е извършено спирането на изпълнението на РА по реда на ДОПК, по аргумент за противното от чл.127, ал.1 от кодекса, актът не подлежи на принудително изпълнение и изобщо се спират всички възможни способи за изпълнение не по волята на ревизираното лице, включително и чрез прихващане, което винаги се обуславя от волята на органа по приходите. Съдът споделя становището, че спирането на изпълнението на РА, препятства възможността за събиране на установените с него данъчни задължения, съответно не е налице изискването за компенсацията по чл.128, ал.1 от ДОПК – изискуемост на задължението. Към датата на спорното прихващане обаче – 26.01.2018г., когато е установено насрещното вземане – задълженията за корпоративен данък и съответно вече е било възможно прихващането с тях, не е било факт спиране изпълнението на РА, установяващ компенсираните задължения. Последвалото спиране от съда с неподлежащото на обжалване определение от 29.03.2018г., не се отразява на законосъобразността на извършеното прихващане, доколкото дългът все още е съществувал към релевантния за прихващането момент – 21.01.2018г. Към тази дата не е било спряно изпълнението на РА, до колкото определението с което се спира изпълнението на РА, безспорно има сила само за напред.

Специалната уредба на прихващането на публичните вземания в ДОПК не въвежда ликвидността като предпоставка на прихващането на публичните вземания, така както чл.103, ал.1 от ЗЗД я въвежда наред с изискуемостта на насрещните вземания. Освен това публичните вземания са ликвидни, в смисъл на установени по основание и размер, от момента на установяването им със съответния акт – в случая РА и дори спорни, те стават изискуеми след изтичане на срока за доброволното им плащане. Както бе посочено по горе, ДОПК изрично допуска предварителното изпълнение на РА и съответно оспорването на вземането установено с него не е пречка за прихващане, така както е в гражданското право.

Предпоставка на прихващането по ДОПК е наличието на изискуемо публично вземане, събирано от НАП, насреща на недължими/подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство суми. Достатъчно е задължението да е изискуемо, а то е такова когато е установено с РА, изтекъл е срокът за доброволното плащане по него и изпълнението на акта не е спряно по реда на ДОПК, към датата на постановяване на АПВ, или актът не е отменен. Такова задължение е компенсируемо със сумите по чл.128, ал.1 от ДОПК. Тези доводи се излагат по повод възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорвания АПВ, поради липса на една от предпоставките визирани в разпоредбата на чл.128,ал.1 от ДОПК, а именно, че задължението не е изискуемо.

В хода на производството по обжалване обаче беше установени нов факт, настъпил след издаване на АПВ, с който е извършено спорното прихващане и който факт е от съществено значение за решаване на делото, тъй като касае последващата изискуемост на прихванатия дълг. С определение № 747/29.03.2018г. по адм.д.№ 331/2018г. на Административен съд - Бургас е било спряно изпълнението на РА № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017г., т.е. за вземането с което е било извършено прихващането с процесния АПВ.

Съгласно чл.142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а ал.2 на разпоредбата указва преценка към момента на приключване на устните състезания на новите факти от значение за делото, установени след издаване на акта. Тези норми следва да бъдат съобразени, с оглед разпоредбата на §2 от ДР на ДОПК. При това положение, основателен е доводът на жалбоподателя, че извършеното прихващане противоречи на закона, тъй като след спиране на изпълнението на посочения по-горе РА, отпада основанието за извършване на прихващане от органа по приходите, поради неустановена изискуемост на задължението. Липсата на изискуемост се констатира винаги, когато е спряно изпълнението на акта, който установява задължения, с които от своя страна е извършено прихващането.

Този нов спрямо датата на издаване на оспорения АПВ факт, мотивира съда да прецени незаконосъобразност на прихващането в което участват задължения по данъчен акт, чието изпълнение е спряно. Следователно вече не е налице посоченото в обжалвания АПВ  насрещно изискуемо публично вземане, което да се компенсира с установените за възстановяване суми, а това е основна предпоставка на прихващането по чл.128, ал.1 от ДОПК. Последното налага отмяна на АПВ, тъй като понастоящем липсва насрещно изискуемо публично вземане, поради което е отпаднала законовата предпоставка за извършване на прихващане с установени за възстановяване суми на същото лице. Практиката на ВАС е последователна, че постановеното спиране изпълнението на РА по реда на чл.157, ал.1 от ДОПК, препятства изпълнението на определените с него задължения, поради което кредиторът не може да поиска тяхното изпълнение и за него е налице едно неизискуемо вземане.

Предвид изхода на делото и като съобрази нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК съдът намира, че претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважена. Следва обаче да се уважи претенцията на жалбоподателя „Константинос Анастасиу-98“ЕООД за присъждане на разноски в размер на 350 лева, от които 50 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ акт за прихващане или възстановяване № П-02002018009355-004-001/26.01.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 81/16.04.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите. 

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати на „Константинос Анастасиу-98“ЕООД, ЕИК-113048373, с.Млекарево, общ.Нова Загора, Стопански двор, сумата от 350,00лв. (триста и петдесет лева) за съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: