Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                        Дата  23.10.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 13.10.2008 год.

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: С. Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1137 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба срещу индивидуален административен акт и се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Предмет на оспорване е Заповед № 3-157/04.06.2008 год. на Началник на Второ РПУ – Бургас, с която е постановен отказ да се издаде разрешение Образец 3 за носене на късо нарезно оръжие в полза на жалбоподателя Д.К., като е разпоредено да се изземе притежавания от него револвер, боеприпасите за него, както и да се отнеме предходно издаденото разрешение за носене на оръжие, поради отпаднала необходимост.

Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна, тъй като мотивите за отказа на административния орган не се основават на законовите разпоредби и същият недопустимо е поставил допълнителни ограничения, които не се съдържат в закона и по същество представляват дописване разпоредбите на нормативния акт. Възразява се, че в случая става въпрос за продължаване действието на вече издадено разрешение, а не издаването на ново такова, при която хипотеза законът не предвижда доказване на основанието при искане за продължаване на вече издадено разрешение. По същество се иска отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа подадената жалба.

Ответникът се явява лично, като оспорва основателността на жалбата, счита издадения от него административен акт за правилен и законосъобразен, представя писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК, с оглед защита на обществения интерес, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

В полза на жалбоподателя Д.К. е било издадено Разрешение серия Ж № 0225773 за носене и употреба на огнестрелно оръжие – револвер ZHR, калибър 22 мм № **********, с краен срок на разрешението – 22.05.2008 год. На 22.05.2008 год. жалбоподателят отново подал искане вх.№ 266/22.05.08 год. до началника на Второ РПУ – Бургас  да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на посоченото оръжие, придружено с изискващите се допълнителни документи, като в депозираните мотиви относно необходимостта за носене на КНО е посочил, че същото му е необходимо, тъй като работи като дистрибутор и работата му налага пренасянето на големи суми пари, поради което оръжието му е необходимо в работата и за самоохрана. По делото е представена служебна бележка от “Тонус груп” ЕООД – Бургас, видно от която, жалбоподателят работи като шофьор-снабдител във фирмата и извършва събиране и пренасяне на големи суми пари, за което е желателно да притежава оръжие.

По повод направеното искане, със Заповед за отказ № 3-157/04.06.2008 год., на Началника на Второ РПУ – Бургас, било разпоредено да не се издава разрешение образец № 3 за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, а притежаваното оръжие да се изземе. В мотивите на заповедта, административният орган е посочил, че не са представени доказателства, които да обосновават по убедителен начин необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана. Поради отпаднала необходимост и на осн. чл.16, ал.1, т.4 от ЗКВВООБ, административният орган постановил процесния административен акт.

При така изложените фактически обстоятелства, съдът преценява подадената жалба като неоснователна.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на осопрения акт, съдът не констатира отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК.

Административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.44, ал.1 от ППЗКВВООБ, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, спазени са административнопроизводствените правила, издаден е в съответствие с материалните разпоредби и е съобразен с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) разрешения за дейностите с огнестрелно оръжие не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носеното и употреба на оръжие е въведено като елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ. Анализът на цитираните правни норми води до извода, че основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие по закона, е наличието на необходимост. Тази необходимост следва да бъде установена от заявителя във всички случаи, когато се иска издаване на разрешение, независимо от обстоятелството, че на лицето вече е издавано такова. За административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издаденото разрешение.

В разглежданата хипотеза искането на жалбоподателя, направено по реда на чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ, пред компетентния по смисъла на посочения текст орган, отговаря на формалните изисквания на закона - представени са предходно разрешение, чийто срок е изтекъл към момента на подаване на искането, доказателства, че заявителят не е осъждан, не се води на отчет в психиатрична клиника, срещу него не са повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер и не са образувани предварителни производства. Не е установена обаче необходимостта от издаване на исканото разрешение. Мотивите на искането, че притежаването на оръжие се налага за самоохрана, тъй като работата на жалбоподателя е свързана с пренасянето на големи парични суми, не обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение. Нуждата от самоохрана не е установена - липсват доказателства за конкретни, непосредствени посегателства против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство, както и такива, свързани с осъществяваната от него дейност, които да налагат толкова интензивна защита. Данните по делото не сочат на съществуване на обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност нито в личната, нито в служебна сфера на жалбоподателя. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като законов критерий, въведен за установяване на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. Фактът, че на жалбоподателя вече е било издадено разрешение за употреба и носене на оръжие не променя горните изводи. ЗКВВООБ и Правилникът за неговото прилагане не въвеждат специален регламент или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон, за хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова, т. е. за "продължаване" срока на издадено разрешение. Това налага извода, че в тези случаи се спазват процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона. В подкрепа на горното се явява и обстоятелството, че разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок - чл. 5, ал. 1 от ППЗКВВООБ, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасява, какъвто е и настоящият случай. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, лицето следва отново да установи, че отговаря на изискванията на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова - арг. от чл. 5, ал. 6 от ППЗКВВООБ. Тезата на пълномощника на жалбоподателя, че е недопустимо да се въвеждат допълнителни утежнения на лицата, на които вече е било издадено разрешение, при положение, че същите нямат никакви провинения или нарушения за срока на издаденото вече разрешение, не се споделя от съда. В случая не се въвеждат допълнителни утежнения, а се следва стандартната процедура. Застъпената от пълномощника теза практически би довела до обикновен регистрационен, а не до разрешителен режим, което, като се има предвид характера на контролираните с този закон обществени отношения, очевидно не съответства на целта на закона. Освен това, в тези случаи, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и разполага със самостоятелна преценка във всеки един случай, а не в условията на обвързана компетентност, за да бъде задължен да се съобразява само с изискуемата документация от формална страна.

На основание изложените по-горе фактически и правни доводи, подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.К. ***, *** против Заповед № 3-157/04.06.2008 год. на Началник Второ РПУ – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         

                                                                                 СЪДИЯ:……………...