Р Е Ш Е Н И Е

Номер 32             Година 13.01.2008        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1121 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ“СТО-Д. А.” с ЕИК 812047816, със седалище и адрес на управление *** срещу Решение № 41/01.07.2008г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас. С решението е оставено в сила разпореждане № 1752 от 26.05.2008г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е постановено събиране на сумата по ревизионен акт за начет вх.№ 039805/10.05.2008г. в общ размер на 4 267,60 лв., от които 3 180,00 лв. главница и лихва 1 087,60 лв., начислена до 20.05.2008г..  Моли, съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение на директора на РУ“СО“ – Бургас, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител  поддържа жалбата и моли, тя да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Директора на РУ“СО“ - Бургас редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е налице спор по фактическата обстановка. Лицето Д. М. А. е работило по трудов договор с ЕТ”Доника-Д. М.”, който е прекратен със заповед № 01/01.01.2006г. (л.42 от делото). Трудовия договор е прекратен в период от време, през който лицето е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете. На 02.01.2006г. е Д. А. е сключила трудов договор с жалбоподателя (л.45 от делото), като в него е посочена дата на постъпване на работа 02.01.2006г.. Тя не е започнала реално да осъществява трудова дейност, тъй като видно от приложената ведомост за заплати, тя няма отработени дни, а за месеца и е изплатено в пълен размер обезщетение за отглеждане на малко.

Със заповед № 287/24.04.2008г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас (л.25 от делото) на основание чл.107 от КСО е наредено да се извърши частична финансова ревизия по разходите на ДОО на осигурителя ЕТ“СТО-Д. А.”, като е определен финансовия ревизор, срока за извършване на ревизията и периода който следва да обхване. Заповедта е връчена на 08.05.2008г., видно от направеното на нея отбелязване. С ревизионен акт за начет пореден № 1752 в РУСО от 26.05.2008г. (л.9-10 от делото), е установен начет от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по справка № 1, в размер на главницата 3180,00 лв. и лихви 1087,60 лв.. В преписката се съдържат анализ и задължително предписание. На основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено  разпореждане № 1752/26.05.2008г., за събиране на сумите по ревизионен акт за начет в общ размер на 4 267,60 лв., което е обжалвано по административен ред. С решение № 41/01.07.2008г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас е оставено в сила обжалваното разпореждане. В мотивите му е посочено, че съгласно чл.63, ал.3 от КТ, ако работника не постъпи на работа, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня в който лицето започне да упражнява трудова дейност по чл.4 от Кодекса и продължава до прекратяването и. Д. А. не е постъпила на работа и не е налице реално започване на изпълнение на трудовите задължения, поради което не е възникнало трудово и осигурително правоотношения между нея и ЕТ“СТО-Д. А.”. Ето защо, Д. А. няма качеството на осигурено лице по смисъла на осигурителното законодателство и няма право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Решението е връчено с писмо с обратна разписка и в срока по чл.118, ал.1 от КСО  е обжалвано с жалба вх.№ 70-00-284/16.07.2008г.. В жалбата се излагат доводи, че Д. А. е родила на 01.08.2005г. и към 02.01.2006г. има право да ползва отпуск да отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Налице е сключен трудов договор, който установява валидно правно основание за възникване на осигурително отношение, като в закона не е казано, че да се ползва от правата на осигурено лице, то трябва да е отработило фактически при всеки следващ работодател някакъв период от време, а е достатъчно да е налице валидно трудово правоотношение и да има поне 6 месеца осигурителен стаж. Няма законова забрана да се сключва трудов договор с лице-майка, която има право да ползва отпуск по чл.164, ал.1 от КТ, както и този отпуск да се ползва от деня на сключване на трудовия договор.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 52а. от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й. В чл.4, ал.1, т.1 от КСО (редакция – ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г.) е посочено, че задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. С оглед на така посочените разпоредби, следва да се приеме, че работниците и служителите придобиват качеството на осигурени лица от момента, в който започнат да упражняват трудова дейност.

Д. М. А. е била в трудово правоотношение с ЕТ”Доника-Д. М.”, което обаче е прекратено със заповед № 01/01.01.2006г.. С прекратяването на трудовото правоотношение се прекратява и осигурителното правоотношение с оглед нормата на чл.10 от КСО, независимо че е била вече в отпуск за отглеждане на малко дете, който по силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО се счита за осигурителен стаж, без да се правят за него осигурителни вноски. С прекратяването на трудовото правоотношение е прекратен и разрешения от предишния работодател отпуск за отглеждане на малко дете. В закона не съществува пречка да се сключват трудови договори с лица, който имат право на обезщетение за отглеждане на малко дете, но и по отношение на тези договори е приложима нормата на чл.63, ал.3 от КТ, съгласно която ако работника не постъпи на работа, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. На 02.01.2006г., Д. А. е сключила трудов договор с ЕТ“СТО-Д. А.”, но не е започнала да упражнява трудова дейност, поради което не е възникнало и трудово правоотношение, съответно ново осигуряване. В потвърждение на така изложеното са и последвалите законодателни промени в § 1, т.3 от ДР на КСО, с които е приета легална дефиниция, на понятието “осигурено лице”, а именно - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че Д. А. няма качество на  осигурено лице и не са били налице материалноправните предпоставки за възникване правото на обезщетение съобразно чл.52а от КСО, поради което и паричните обезщетения за отглеждане на малко дете са неправомерно начислени и изтеглени от ЕТ“СТО-Д. А.”.Ето защо, правилно ревизиращият орган е издал ревизионния акт за начет и разпореждането за събиране на сумите по него, а жалбата с която е сезиран съда се явява неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“СТО-Д. А.” с ЕИК 812047816, със седалище и адрес на управление *** срещу Решение № 41/01.07.2008г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1752 от 26.05.2008г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: