Р Е Ш Е Н И Е

 

……                                  Дата  05 декември 2008 год.                     град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 17 ноември 2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                                  Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 1082 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по повод жалба срещу индивидуален административен акт и се движи по реда на чл.215, вр. с чл.225 от ЗУТ, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            Предмет на оспорване е Заповед № ДК-02-БС 59/30.04.2008 год. на Началник на РДНСК – Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като “магазин за строителни материали”, находящ се в района на ж.п. гара “Вл.Павлов” – Бургас, нанесен под № 24 по схема на община Бургас, изпълнен от жалбоподателя ЕТ “Емил Петков”, върху терен, стопанисван от Национална компания “Железопътна инфраструктура” – София, чрез Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура /ПЕПЖИ/ - Бургас.

            Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения, визирайки обстоятелството, че в различни периоди от време са били съставяни множество констативни актове. Възразява се, че обектът не е достатъчно индивидуализиран като местоположение, за да може да бъде идентифициран, също така възразява, че върху имотът е разположен само един обект, поради което неправилно се издават две заповеди за премахване.

            В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

            Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че е налице незаконен строеж.

            Заинтересованата страна НК “ЖИ” чрез ПЕПЖИ – Бургас не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното: 

Жалбоподателят ЕТ “Емил Петков” е страна по договор за наем, в качеството си на наемател на недвижим имот, собственост на НК “Железопътна инфраструктура” - гр.София, чрез Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура – гр.Бургас, представляващ открита площ от 61 кв.м., находящ се на територията на ж.п. гара “Вл.Павлов” – Бургас. Върху така наетия имот, към 1998 год., наемателят е изпълнил обект – магазин за строителни материали, представляващ масивна постройка с размери 5,50/4,00 метра. Конструкцията представлява стени, изпълнени от тухлена зидария, под – бетонова настилка, покривното покритие е метална конструкция, вълнообразен етернит и положена хидроизолация. 

За така установения обект, квалифициран от контролните органи на РДНСК като строеж, са съставени констативни актове № 86/28.05.2007 год. и № 87/28.05.2007 год., първият отнасящ се до изпълнението на строежа, а вторият – до съответствието му с ПУП. В актовете е посочено, че за имота няма одобрен подробен устройствен план, строежът е изпълнен без учредено право на строеж, без наличието на изискуемите строителни книжа, вкл. без разрешение за строеж. Обектът на жалбоподателя е нанесен под № 24 в схема на временните обекти, изготвена от община Бургас.

            На основание съдържащите се посочения по-горе констативен акт констатации, директора на  РДНСК – Бургас приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, изпълнен в нарушение на чл.37, ал.1 и чл.55 от ЗТСУ /отм./, приложими към момента на извършването на строежа, поради което издал оспорената заповед за неговото премахване.

            При така установените фактически обстоятелства, жалбата се явява неоснователна.

За да направи извод за статута на процесния обект – дали същият представлява строеж, съдът изхожда от неговото обективно фактическо състояние. Характеристиките на обекта, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването му с терена, са обективните и правнозначими факти, от които следва да се изхожда при съответната преценка.

            Установи се по делото, че се касае за обект, в чиято конструкция са използвани масивни елементи – външни зидани стени от тухли, които са трайно свързани с положения фундамент. Така изградената конструкция очевидно не  подлежи на демонтаж по обратния ред на монтажа и нейното премахване би било възможно не посредством отделянето й от фундамента, а посредством разрушаването й. Изхождайки от тези обективни характеристики, съдът счита, че изграденото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не евентуално преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и не обективира възможност да бъде демонтиран без разрушаване и преместен на друго място.

            При извършването на проверката контролният орган е констатирал, че за изградения строеж липсват издадени строителни книжа, включително и разрешение за строеж  Това обстоятелство нито се оспорва от жалбоподателя, нито се ангажират доказателства в тази насока.         Съдът не взема предвид представената ЧЗР, за която няма данни да е влязла в сила, за да обоснове извод, че се касае за временен обект, поради което това доказателство се възприема единствено като способ да се идентифицира процесния строеж от други подобни обекти в района.

            Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че имотът не е индивидуализиран като месторазположение, поради което и не би могъл да бъде идентифициран. Описанието, съдържащо се в оспорената заповед има необходимото и достатъчно съдържание в тази насока – строежът е изпълнен на територията на ж.п. гара “Вл.Павлов” и е посочен като нанесен под № 24 в схема на община Бургас. При положение, че в този район няма действащ ПУП няма как да бъде посочен конкретен имот.

            Опровергават се и фактическите твърдения на жалбоподателя, свързани с възражението му, че всъщност обектът е един и оспорваната понастоящем заповед е лишена от предмет, тъй като вече има издадена предходна заповед за премахване. Установи се по делото, че действително изградените обекти са два, за тях са издадени две самостоятелни заповеди за премахване, поради което процесната заповед не е лишена от предмет.

            Неоснователно е и възражението, че всъщност процесният обект по своето предназначение обслужва другата изградена основна сграда и в този смисъл той няма самостоятелно значение и самостоятелен статут, тъй като е функционално обвързан с другата сграда. В тази връзка следва да се има предвид, че предназначението на обекта като склад, обслужващ основаната сграда не е от значение при определяне на характера му на строеж. Както се посочи по-горе, правнозначимите факти за квалифицирането му като самостоятелен строеж се свързват с начина на изпълнение, а не с конкретното предназначение и функции.    

            Фактическите констатации на административния орган са безспорно установени, като същите правилно са субсумирани под хипотезата на приложимата правна норма, като в рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт, не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материални предпоставки за издаването й, и е съобразена с целта на закона.

            Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Емил Петков” с адрес ***, против Заповед № ДК-02-БС 59/30.04.2008 год. на Началник на РДНСК Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

           

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                                        СЪДИЯ:……………