Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                      826/ 24.09.2008г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на десети септември две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Т.Е.

 

при секретаря К.Л. и прокурора С.Х. като разгледа докладваното от съдия Е. административно дело номер 1022 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на С.С.Д. *** с ЕГН: ********** против Ревизионен акт № 0200620/14.06.2007г., издаден от Х. И. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 6 614,87лева и лихва за просрочие в размер на 4 215,41 лева. Актът е оспорен по административен ред и потвърден с Решение № РД-10-381/14.08.2007г. на изпълняващия правомощията директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени процесните задължения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Н., която поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – Директорът на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП се представлява в процеса от юрисконсулт Ж., която изразява становище за неоснователно оспорване. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за частична основателност на жалбата.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Задълженото лице оспорва фактическите констатации в ревизионния акт и навежда доводи за изпълнение на законоустановените предпоставки, регламентирани в чл.55, ал.6 и чл.6 от ЗДДС (отм.). Твърди, че данъкът, чието приспадане претендира е начислен в счетоводството на доставчиците му като задължение към бюджета. Възразява по допустимостта на ревизионното производство досежно задълженията за месец ноември 2001г. като се позовава на чл.109, ал.1 от ДОПК. В подкрепа на отменителните основания ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, представя писмени доказателства, изисква ревизионни актове.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в изискуемата форма. При издаването му не е спазено правилото на чл.109, ал.1 от ДОПК досежно задълженията за месец ноември 2001г. и е нарушен материалния закон. Този извод се налага поради следните съображения:

Със заповед за възлагане на ревизия № 58/12.01.2007г., издадена от началника на сектор “РП”, отдел „КД” при Дирекция “Контрол” в ТД на НАП – гр.Бургас е разпоредена ревизия на физическото лице касателно дейността му като ЕТ “Универсал – Д - С.Д.”, която обхваща задълженията по ЗДДС (отм.) за периода от 01.11.2001г. до 14.11.2006г. С последваща ЗВР № 620/06.04.2006г. е удължен срокът на ревизионното производство. Актовете са произнесени от компетентен орган в обема на делегираните му правомощия със заповед № 98/31.05.2006г., издадена от овластения по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК териториален директор на НАП – гр.Бургас и надлежно връчени на задълженото лице. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 620/ 28.05.2007г., който не е възразен в законоустановения срок. С последващ ревизионен акт № 0200620/14.06.2007г., издаден от оправомощен със заповед № К 620/30.05.2007г. орган по приходите, на жалбоподателя са вменени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 10 830,28 лева, от които ДДС – 6 614,87 лева и лихва за просрочие в размер на 4 215,41 лева. Актът е обжалван пред директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП, който чрез делегиран пълномощник е постановил потвърдително решение.

В ревизионния акт, предмет на съдебна проверка, органът по приходите приема, че за представлявания от жалбоподателя едноличен търговец не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от Терамакс” ЕООД за строително-монтажни работи, както следва: ДФ № 16/07.11.2001г. с облагаема основа – 6000 лева и ДДС в размер на 1200 лева, ДФ № 308/05.01.2002г. със стойност 9500 лева и ДДС в размер на 1900 лева. Констатацията е обоснована с разпоредбата на чл.64, ал.1, т.2, вр. с чл.55, ал.6, вр. с чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) в редакцията им към процесния период. За да постанови този резултат приходният орган установява, че фактурите са вписани в дневника за продажби и справката-декларация на доставчика за съответния отчетния период, но същият не е открит на декларирания от него адрес, което препятства проверката в счетоводството за начисляване на данъка. Осъществени са две посещения на посочения от фирмата адрес, резултатите от които са обективирани в нарочен протокол № 285/29.01.2007г. и № 358/06.02.2007г. Представител на търговското дружество не е открит на адреса и е реализирана процедура по връчване на книжата съгласно чл.32 от ДОПК. Съобщение № 3054/06.02.2007г. е поставено на определеното в ТД на НАП място, публикувано е в интернет страницата на НАП и е изпратено по пощата с обратна разписка. В указания от приходната администрация срок проверяваният доставчик не представя изискуемите документи. Извършените процесуални действия са удостоверени надлежно в ПИНП № 02-04-04-58-01/05.03.2007г.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС (отм.) начисляването на косвения данък в счетоводството на доставчика е фундаментална предпоставка за правото на данъчен кредит и отсъствието му е основание да се откаже неговото упражняване. За опровергаване на оспорените констатации жалбоподателят ангажира съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от страните заключение съдът установява, че данъкът по процесните фактури е отразен в счетоводството на “Терамакс” ЕООД като задължение към бюджета. Плащането по ДФ № 16/17.11.2001г. е извършено чрез банков превод, за което свидетелства приложената на стр.12 по делото вносна бележка. Дължимата сума по ДФ № 308/02.01.2002г. е престирана в брой и е издаден фискален бон от 05.01.2002г. (стр.13 от делото). Съгласно констатацията на вещото лице, записана на стр. 137 от делото, счетоводството на обсъждания доставчик е водено редовно, в съответствие с изискванията на приложимите към процесния период ЗСч., ЗДДС (отм.) и нормативните актове, които определят формата, съдържанието и методологията на отчитане в предприятието. Предвид гореизложеното, сезираният съдебен състав намира, че жалбоподателят е провел пълно и насрещно доказване, с което опровергава сочените от приходния орган отрицателни факти.

Задължението на оспорващия за месец ноември 2001г. е резултат от отказа на приходния орган да приспадане данъчен кредит в размер на 1200 лева по ДФ № 16/17.11.2001г. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК производството за установяване на данъчни задължения не се образува, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Преклузията на процесуалното право, визирано в чл.109, ал.1 от ДОПК има за последица установяване на задълженията по данни от декларацията. Според чл.100, ал.3 от ЗДДС (отм.) справката-декларация се подава до 14-число на месеца, следващ този, през който е възникнало задължението. В настоящия случай правнозначимата дата е 14 декември 2001г., а срокът за образуване на ревизионно производство е изтекъл на 31.12.2006г. Ревизията на процесния период е възложена със заповед № 58/12.01.2007г. и продължена с последващ идентичен акт № 620/06.04.2006г. При това положение процесуалните права на приходната администрация са осъществени порочно, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на задълженията в периода от 01.11.2001г. до 30.11.2001г. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в мотивите на решението по чл.155, ал.1 от ДОПК не се съдържат доводи за потвърждаване на процесната тежест, но тя е отразена в разпоредителната му част и незаконосъбразността й следва да се прогласи.

Органът по приходите отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1370 лева за извършена отКанцоне” ЕООД транспортна услуга, удостоверена в ДФ № 214/11.04.2002г. Приема, че не са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит, тъй като доставчикът не е открит на посочения от него адрес и не са представени доказателства за отразяване на данъка в счетоводството му като задължение към бюджета и за реално изпълнение на доставките – условие по чл.64, ал.1, т.2, вр. с чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.). В ПИНС № 23-02-36/06.03.2007г. на ТД на НАП – гр.София, офис “Център” са обективирани резултатите от извършената насрещна проверка, които сочат, че на посочения от дружеството адрес за кореспонденция не е намерен представител или негов пълномощник. В този смисъл е съдържанието на протокол № 301994/17.07.2006г. и № 301827/04.07.2006г. на ТД на НАП –София. Изготвено е съобщение по реда на чл.32 от ДОПК, което е поставено на информационното табло и обявено в интернет страницата на НАП. В указания 7-дневен срок не са представени исканите документи. В хода на съдебното производство е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която установява наличието на правнозначимия факт – начисляване на данъка в счетоводството на доставчика съобразно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС, вр. с чл.52, ал.3 от ППЗДДС (отм.). Видно от приетото заключение, данъкът по процесната фактура е отразен в счетоводството на изследвания доставчик като задължение към бюджета. Констатацията на съдебния експерт е извършена след проверка на правопораждащите факти, обективирани в справки-декларации, дневници за покупките и за продажбите, хронологични описи на счетоводна сметка 453 (стр. от делото), извлечения от сметки 411, група 70 (протокол от съдебно заседание – стр.139). На доставчика “Канцоне” ЕООД е извършена ревизия, резултатите от която са онагледени в ДРА № 488/27.01.2003г., издаден от ръководител на екип в ТДД – гр.Велико Търново. Относимите към процесния период констатации потвърждават начисляването на данъка съобразно с изискването на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.). (стр.152 от делото). Предвид гореизложеното, сезираният съдебен състав намира, че проведеното от жалбоподателя оспорване опровергава фактическите констатации на акта в тази част.

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е отказът на приходния орган да признае на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по 4 фактури, издадени от ЕТ “Скайлайт – П. И.- гр.Бургас, както следва: ДФ № 8898/31.07.2002г. с облагаема основа 7000 лева и ДДС – 1400 лева; ДФ № 10655/31.03.2004г. със стойност 1224,33 лева и ДДС – 247,87 лева; ДФ № 10653/31.03.2004г. с данъчна основа 1125 лева и ДДС в размер на 225 лева; ДФ № 10654/31.03.2004г. с облагаема стойност 1375 лева и ДДС – 275 лева. Предмет на фактурираните доставки са транспортни услуги. Констатацията е обоснована с разпоредбите на чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС, вр. с чл.55, ал.6, вр. с чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.). в редакцията им към процесния период. За да постанови този резултат ревизиращият екип приема, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и справката-декларация на доставчика за съответния отчетния период, но същият не е открит на посочения от него адрес, което осуетява проверката в счетоводството за начисляване на данъка и реалност на фактурираните услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) приходният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран субект по всяка доставка в размер, отговарящ на размера на данъка, който е следвало да бъде начислен, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения, включително доказателства за извършването й, за счетоводната отчетност, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. От основното и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изпълнителят на транспортните услуги е отразил данъка по процесните фактури в счетоводните регистри, които според преценката на експерта са водени редовно. Формалното оспорване на приетото заключение не дава основание за извод в обратния смисъл, тъй като не е скрепено с доказателствени искания, които да опровергаят съдържанието му.

 

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, жалбата е основателна, а ревизионният акт - незаконосъобразен.

 

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни. Като съобрази разпоредбата на чл.161 от ДОПК и изхода на пред настоящата инстанция, съдът намира, в полза на жалбоподателя че следва да се присъдят извършените разноски по водене на делото в размер на 820 лева, от които държавна такса – 10 лева, адвокатски хонорар – 600 лева и възнаграждение на вещото лице – 210 лева.

 

 

 

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 0200620/14.06.2007г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с Решение № РД-10-381/14.08.2007г. на изпълняващия правомощията директор на Дирекция “ОУИ” – гр.Бургас при ЦУ на НАП, с който на С.С.Д. са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 6 614,87 лева и лихва за просрочие в размер на 4 215,41 лева.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП да заплати на С.С.Д. *** с ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 820 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….