Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 845           Година 30.09.2008        Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шестнадесети септември две хиляди и седма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1003 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на “В и В” ООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 119626072, представлявано от управителя В. Г. В. срещу Ревизионен акт № 2000118/26.06.2007г. издаден от А. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Сливен потвърден с Решение № РД-10-375/06.08.2007г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита, че ревизионния акт и решението са издадени при съществено нарушение на процесуалните и материалните разпоредби. Моли съда да отмени като неправилен и незаконосъобразен обжалвания акт, в частта относно допълнително начислените публични задължения, който счита за установени неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ДРА, като законосъобразен и правилен.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 118/05.03.2007г. (л.154 от делото), издадена от началник отдел „Данъчно-осигурителен контрол” е възложено да бъде извършена ревизия на  “В и В” ***, обхващаща периода от 01.01.2005г. до 31.12.2005г.  относно задължения – Корпоративен данък, със срок на извършване на ревизията 06.06.2007г.. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 46 от 19.05.2006г.  на териториалния директор на ТД на НАП гр.Сливен (л.153 от делото) в съответствие с правомощията му по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК  и е надлежно връчен на ревизираното лице.

С ревизионен доклад № 118/11.06.2007г.(л.44-54 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите, е направено предложение да бъдат установени размери на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях , изчислени към 11.06.2007г..

Ревизионен акт № 2000118/26.06.2007г. (л.20-25 от делото) е издаден от А. И. П. на длъжност главен инспектор но приходите, при ТД на НАП гр.Сливен, в съответствие с правомощията делегирани му със заповед № К 118/11.06.2007г. (л.26 от делото) издадена от началник отдел „Контрол” при ТД на НАП гр.Сливен. С ревизионният акт са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2005г., в размер на 7992,88 лв., от който внесена сума 1847,61 лв. и дължима сума 6145,27 лв. и лихви изчислени към 26.06.2007г. в размер на 1146,81 лв.. Съгласно констатациите в ревизионния акт, В. Г. В., в качеството му на управител на “В и В” ООД и Г. В. Г., в качеството му на собственик на  ЕТ”Господинов – Г.Господинов” са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.”а” от ДР на ЗКПО, във връзка с §1, ал.1, т.1 от ДР на ТЗ. Съгласно договор за наем на превозно средство от 01.02.2005г., “В и В” ООД, предоставя  собствения си товарен автомобил хладилен ТИР с рег.№ С41-64ХР; С 05-86ЕМ на ЕТ “Господинов – Г.Господинов” за извършване на международен превоз. Като превозвач ЕТ “Господинов – Г.Г.”, притежава лиценз за международен превоз на товари и международни превозни документи в които е вписан като превозвач. През 2005г. на ЕТ “Господинов – Г.Г.” извършва услуги – международен транспорт на “В и В” ООД, за което издава фактури на стойност 53780,00 лв..  В договора не е договорена наемна цена, а е посочено “всички разходи, свързани с експлоатацията на наетата вещ са за сметка на наемодателя”. С оглед тази необичайна клауза и обстоятелството че наемателя и наемодателя са свързани лица е прието че финансовите взаимоотношения са осъществени при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица, тъй като при тях отдаването на ПС под наем би довело до получаване на приходи от наем. Този наем би следвало да покрие разходите по лизинговите вноски и лихвите, разходите за амортизационни отчисления на МА, разходите за застраховка на автомобила и ремонти по него, както и предполагаема печалба. В счетоводството на дружеството са осчетоводени разходи в размер на 38357,59 лв., и следователно “В и В” не е отчело приходи в този размер, равняващи се на минималния наем, който би следвало да получи при условията на несвързани лица и който да покрие преките разходи по издръжката на ПС. На основание чл.14 и чл.15 от ЗКПО декларирания финансов резултат-загуба – 11081,67 лв. е увеличен със сумата от 38357,59 лв., представляваща неотчетени приходи от търговски взаимоотношения между свързани лица и е определен резултат-печалба 27 275,92 лв. В счетоводството е осчетоводена фактура № 116384/08.11.2005г. с ДО 1525,76 лв. издадена от “ДЗИ-Консулт-лизинг” на “ВиВ 2000”  ООД, гр.Симитли и на основание чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО, във връзка с чл.4, ал.3 от ЗС финансовия резултат определен по реда на чл.14 и 15 от ЗКПО в размер на 27275,92 лв. се преобразува с 1525,76 лв.. Осчетоводени са и разходи за гориво в размер на 23 876,73 лв. и разходи за пътни такси в размер на 794,44 лв., които са неприсъщи, тъй като дружеството не осъществява международен превоз на товари. На основание чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО, във връзка с чл.4, ал.2, т.3 от ЗСч. финансовия резултат определен по реда на чл.14 и 15 от ЗКПО в размер на 27 275,92 лв. е преобразуван за данъчни цели, като е определен дължим корпоративен данък в размер на 7992,88 лв., от който внесен 1847,61 лв. и корпоративен данък за довнасяне 6 145,27 лв. и на основание чл.58, ал.1 от ЗКПО са определени лихви в размер на 1146,81 лв.

Ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 7955/02.07.2007г. (л.14-15 от делото), по която жалба се е произнесъл Директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, с решение № РД-10-375/06.08.2007г. (л.7-9 от делото). С решението изрично е потвърден ревизионния акт, относно определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2005-31.12.2005г., с размер на главницата 4 063,34 лв. и лихва 758,29 лв., като в останалата част, за която няма произнасяне, следва да се приеме за мълчаливо потвърден. С жалба вх.№ 04-В-Ж-209/22.08.2007г. ревизионния акт е обжалван по съдебен ред, като в жалбата се изразява несъгласие с увеличението на финансовия резултат. Оспорен е размера на сумата с която е увеличен финансовия резултат, представляваща определения от органа по приходите пазарен наем. Също така излагат се доводи, че между страните има сключен договор за спедиция и не е налице наемно правоотношение, а отношение между възложител и изпълнител. Ангажирана е съдебно-икономическа експертиза, основното и допълнителното заключение по която не е оспорено от страните и е прието от съда.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна. Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма в съответствие с процесуалноправните разпоредби.

С договора от 01.04.2005г. (л.32 от делото), наименован договор за наемане на превозно средство, едната страна се е задължила да предостави на другата страна собственото си превозно средство, като в него е договорено, че всички разходи свързани с експлоатацията на веща са за сметка на собственика и. Този договор по своето съдържание се различава от договора за наем, какъвто би бил сключен между независими търговци, тъй като при неговото изпълнение на дружеството-жалбоподателя се следват само разходи, но никакви приходи. За него не само, че не е налице икономическа изгода, а са му вменени разходи, който то е отчело, което е в противоречие с основния счетоводен принцип на съпоставимост между приходите и разходите. Ето защо, след като договора е сключен между свързани лица, за което обстоятелство не се спори между страните, при условия които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, правилно органът по приходите е приел, че той е сключен при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица по смисъла на чл.13 от ЗКПО (отм.) и е пристъпил към определяне на дължимия данък с оглед разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗКПО.

При определяне на данъчното задължение, органа по приходите е приел, че осчетоводените от дружеството през 2005г. разходи в размер на 38357,59 лв., за вноски по лизингов договор и лихви, амортизационни отчисления, застраховки, ремонт, резервни части, се равняват на минималния наем, който би се получил при условията на несвързани лица и дружеството не ги е отчело като приходи. В хода на съдебното производство е допусната експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и то се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно. В отговор на поставените задачи, вещото лице е определило наемната цена на ПС, като се е позовало на разпоредбата на чл.20, т.5, б.”г” от ЗДДС (отм.) и е ползвало “друг разумен метод”, тъй като при извършване на проучване на пазара е установило липса на предлагане на такъв вид услуга с такъв автомобил. При използване на този метод пазарната наемна цена за ТИР – хладилен фургон, през 2005г., за ден е 98,32 лв., за 9 месеца, периода от сключване на договора до края на 2005г., е в размер на 26547,93 лв., а припадащате се част от наема, с оглед времето на ползване на превозното средство от ЕТ “Господинов-Г.Г” е в размер на 10 520,24 лв.. Съдът счита, че с оглед клаузата на т.1 от Договора за наем, съгласно която “Наемането е по предварителна заявка-споразумение”, каквито се съдържат по делото, наемната цена следва да бъде определена с оглед времето на ползване на превозното средство, което е 107 дни и същата е в общ размер на 10520,24 лв.

Не би могла да се приеме, тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че този договор за наем на превозно средство от 01.04.2005г. (л.32 от делото), по своята същност представлява спедиционен договор. Страните по договора са ЕТ“Господинов – Г.Г”- Възложител  и “В и В” ООД - Изпълнител, като изпълнителя се е задължил да предостави на Възложителя собствения си автомобил за извършване на международен превоз, тоест едната страна предоставя на другата страна ползването на нейна вещ, а съгласно чл.361, ал.1 от Търговския закон със спедиционния договор, спедитора се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

Правилно органа по приходите не е признал на дружеството разходи за гориво в размер на 23876,73 лв. и пътни такси в размер на 794,44 лв., във връзка с извършения от ЕТ “Господинов-Г.Господинов” международен транспорт. Макар, че в договора за наем се съдържа такава клауза, както се посочи по-горе, тя е в нарушение на основния принцип за съпоставимост между приходите и разходите и дружеството е отчело разходи извършени от друго лице, при осъществяваната от него дейност.

По отношение на д.ф.№ 116384/08.11.2005г. издадена от “ДЗИ-Консулт-Лизинг” ЕООД, жалбоподателя не оспорва направеното увеличение на финансовия резултат със сумите по нея, тъй като фактурата е била неправилно осчетоводена.

Намаления от дружеството финансов резултат преди данъчно преобразуване на основание чл.23, ал.3, т.11 от ЗКПО, с данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл. 22 за текущия период, е признато от органа по приходите.

С оглед на горе изложеното следва да се приеме, че жалбата на “В и В” ООД е частично основателна и неправилно органа по приходите е определил финансовия резултат след данъчното преобразуване в обжалвания ревизионен акт. Установените задължения за корпоративен данък, следва да се определят, след като констатирания финансов резултат бъде увеличен не със сумата 38357,59 лв., представляваща определения от органа по приходите наем, а със сумата от 10520,24 лв., представляваща определения от вещото лице наем и съответно задълженията на жалбоподателя ще са в размер на 3817,28 лв., от които внесена сума 1847,61 лв. и дължима сума 1969,67 лв., както и съответните на тази сума лихви съгласно ЗЛДТДПДВ.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 2000118/26.06.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на  НАП гр.Сливен потвърден с Решение № РД-10-375/06.08.2007г. на Директора на Дирекция „ОУИ“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП в частта му, в която са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2005г. в размер на 7992,88 лв., като определя задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2005г. в размер на 3817,28 лв., от които внесена сума 1847,61 лв. и дължима сума 1969,67 лв., както и съответните на тази сума лихви съгласно ЗЛДТДПДВ. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: