Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              15.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 92 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.Ц.В., ЕГН **********;*** против решение №2406/08.11.2011г. постановено по НАХД №3232/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №68/21.06.2011г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД МВР – Бургас, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Таня Дамянова, БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Началника на сектор ПП при ОД МВР - Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на Н.Ц.В. против наказателно постановление 68/21.06.2011г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД МВР – Бургас, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

В касационната жалба се твърди, че пътят, по който се е движил В. не е бил обозначен по Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях. Посоченият нормативен акт по никакъв начин не определя обозначаването на републиканската пътна мрежа за изискването за заплатена винетна такса, тъй като определящи в случая са нормите на Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съгласно чл.99 от Наредба №18 изображенията и наименованията на пътните знаци със специални предписания са съгласно приложение № 5. Именно в посоченото приложение е въведен знак Д25 „За използването на пътя се изисква платена винетна такса”. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Втората алинея на същата норма предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия казус АУАН е съставен от компетентен орган редовно, поради което тежестта на доказване е върху касатора, а не върху административния орган. В. не е доказал липсата на обозначаване на пътя по надлежен начин, нито е представил доказателства за редовно платена винетна такса, следователно районния съд правилно е квалифицирал извършването на нарушението.

Съдът не счита, че е налице съществено нарушение на правото на защита на В., изразяващо се във факта, че в наказателното постановление е записано, че същият е нарушил чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, съгласно който въвеждането на една от таксите по ал. 1 за преминаване по републикански пътища, които са извън трансевропейската пътна мрежа или по техни участъци, с цел управление на пътните потоци по паралелни (алтернативни) направления на трансевропейската пътна мрежа, не трябва да води до дискриминация по отношение на международния трафик и до нарушаване на конкуренцията между отделните превозвачи. Видно от цялото административно производство, както и събраните пред първата инстанция доказателства, В. е наясно за нарушението, което е извършил. Отделно от това, нарушението е описано и с думи в процесното НП, поради което тази инстанция счита, че правото на защита на касатора е реализирано в пълен обем.

Районния съд е изложил съображения, че видът и размерът на санкцията са правилно и законосъобразно определени, от което индиректно може да се направи извод, че същият е проверил дали е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН относно маловажност на случая. Касационният съд приема, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Предвид факта, че в настоящия казус нарушението е формално и на просто извършване, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение, за което е санкциониран нарушителя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай".

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2406/08.11.2011г. постановено по НАХД №3232/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №68/21.06.2011г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД МВР – Бургас, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 предл.1 от ЗДвП на Н.Ц.В., ЕГН **********;*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                 2.