Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              05.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 89 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) против Решение №2581/18.11.2011г., постановено по НАХД №3301/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №11010688/17.06.2011г. на директора на АДФИ, с което на С.Б.С. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.42, т.3, във връзка с чл.1 и чл.2, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява от пълномощник.

Ответникът по касация – С.Б.С. *** и със съдебен адрес гр. ***, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение основателност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение, тъй като не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на С.С. против наказателно постановление  №11010688/17.06.2011г., издадено от директора на АДФИ, с което на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.42, т.3, във връзка с чл.1 и чл.2, ал. 1 от ЗОП. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на БРС отменя наказателното постановление като приема, че с деянието си С. е нарушил чл.42 от ЗОП и правилно е бил санкциониран, но е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН – налице е несъществено нарушение от формален характер, който не е застрашил правата на заинтересуваните лица, които не са подали жалба.

 

 Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са основателни.

        Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗОП  договорът за обществена поръчка не се сключва с участник, определен за изпълнител, който при подписване на договора не представи определената гаранция за изпълнение на договора. 

 В настоящия случай е безспорно установено, че С. в качеството си на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, т.1 от ЗОП, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗМСМА, не е изпълнил това свое задължение по отношение на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на проектант за изготвяне на работен проект за реконструкция на водопроводна мрежа, канализация за битови и отпадни води в с.Кръстина, съгласно условията на национална програма за развитие на селските райони (НПРСР) 2007-2013г.” с участника „Баланс ГВ” ЕООД, гр.Бургас, определен за изпълнител. Посоченото дружество е следвало да внесе гаранция за изпълнение на договора в размер на 2% от неговата стойност или 2232 лева преди 09.02.2009г., тъй като именно на посочената дата е сключен договор за проектиране и изработване на работен проект за реконструкция на водопроводна мрежа, канализация за битови и отпадни води в с.Кръстина на стойност 111 600 лева (без ДДС).

Релевираното касационно оплакване за неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН е неоснователно. Настоящата инстанция споделя изложеното в мотивите към оспореното решение становище за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Действително установява се , че избраните изпълнители по договорите за обществени поръчки, не са представили гаранции при подписване на договорите, както и това, че стойността на сключения договор за обществена поръчка е относително висока, както и това, че нарушението е формално, но безспорно следва да бъде взет предвид гаранционния и обезпечителен характер на невнесената гаранция. В хипотеза като настоящата, при която обществената поръчка е изпълнена, спорната гаранция подлежи на връщане, като самото констатирано изпълнение на договора сочи и на липсата на каквито и да е вредни последици, произлезли от нарушението на касатора.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като основателна да се уважи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2581/18.11.2011г., постановено по НАХД №3301/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №11010688/17.06.2011г. на директора на АДФИ, с което на С.Б.С. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.42, т.3, във връзка с чл.1 и чл.2, ал. 1 от ЗОП.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                

                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                             2.