Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              15.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 88 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.П.П., ЕГН **********;***, против решение №2800/19.12.2011г. постановено по НАХД №3832/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №104/16.08.2011г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР - Бургас, в частта която за нарушение на чл.174, ал.3, предл. първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на същото основание на касатора е наложено наказание глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Стоян Петров, БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Началника на сектор ПП при ОД МВР - Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на Г.П.П. против наказателно постановление №104/16.08.2011г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР - Бургас, в частта която за нарушение на чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП и на същото основание на касатора е наложено наказание глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна, като наложените наказания са в минималния предвиден в закона размер, поради което те справедливи и адекватни на тежестта на извършеното.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от жалбоподателя доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на установените нарушения. В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът не установи твърдяното противоречие между фактическата обстановка, отразена в АУАН и впоследствие в оспореното НП и тази, установена в хода на съдебното дирене пред първата инстанция. Задържането на водач на МПС в нетрезво състояние не може да бъде предмет на наказателно дело от административен характер, поради което показанията на актосъставителя или липсата на такива в тази насока са без значение за изхода на делото.

Неоснователно е оплакването, че полицейският орган не е издал талон за медицинско изследване на П., с което да се установи наличието на алкохол. Видно от съставения АУАН, П. категорично е отказал да бъде тестван с техническо средство дали в кръвта му има наличие на алкохол. Съгласно нормата на чл.3, ал.2 от Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства при съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП попълва и талон за медицинско изследване в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет. След като не може да се установи към момента на съставянето на АУАН наличието на повече от 0,5 на хиляда алкохол в кръвта на водача П., то за полицейския орган не възниква задължение да издаде подобен талон. Отделно от това, тази инстанция напълно възприема мотивите на районния съд във връзка с това оплакване на П., поради което не намира за необходимо да преповтаря същите.

Неоснователно е и възражението за грубо несъответствие между съставения АУАН и процесното НП относно квалификацията на деянието. В АУАН извършеното нарушение е подробно описано чрез текст и правилно е посочена съответстващата норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочването и на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП в съставения АУАН не е съществено процесуално нарушение тъй като съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Отделно от това чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Относно възражението за липса на доказателства за компетентността на административния орган, издал процесното НП съдът счита, че в случая не е налице процесуално нарушение – предвид броя наказателни дела от административен характер, които се разглеждат за нарушения по ЗДвП, както на районния съд, така и на този касационен състав служебно е известно наличието на компетентност на органа, издал обжалваното наказателно постановление.

В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2800/19.12.2011г. постановено по НАХД №3832/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №104/16.08.2011г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР - Бургас, в частта която за нарушение на чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП и на същото основание на Г.П.П., ЕГН **********;*** е наложено наказание глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.