Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1201             06.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 87 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ИСС – консулт” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.***,  представлявано от Н.Н.Г. - управител и адрес на кантора гр. ***; против решение № 2690/29.11.2011г., постановено по НАХД № 3997/2011г. по описа на Районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-ДНСК-627/19.09.2011г. на Заместник началника на ДНСК - София, с което за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М. О., БАК поддържа жалбата, не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация - Заместник началника на ДНСК – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за основателност на оспорването поради необсъждане на събраните в хода на съдебното производство доказателства, както и  липсата на мотиви относно маловажността на случая.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на „ИСС – консулт” ЕООД против наказателно постановление № 19-ДНСК-627/19.09.2011г. на Заместник началника на ДНСК - София, с което за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2  във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на районния съд е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че нарушението е доказано, дружеството правилно е санкционирано и размерът на глобата е справедлив. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 

Решението на Районен съд Бургас е неправилно и следва да бъде отменено.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са основателни.

Касационната инстанция намира, че действително предварителните договори с експлоатационните дружества не са актове, с които се установяват технически правила и нормативи за устройство на територията. Тези договори имат значение на един по-късен етап, който следва оценката по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ, която включва проверка за съответствие с правилата и нормативите за устройство на територията. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ тези договори са условие за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, а не за реализиране на оценката за съответствието на проектната документация със съществените изисквания за строежите. Извод в тази насока следва да се направи и от съдържанието на представения предварителен договор №1120016060/06.04.2011г., сключен между „Марина Созопол” ЕООД в качеството на възложител и „ЕВН България Електроразпределение” АД, видно от което липсват каквито и да са технически правила и нормативи за устройство на територията. На първо място договорът е сключен между две юридически лица, като е недопустимо правила и нормативи за устройство на територията да се уреждат без участието на компетентен държавен орган. На следващо място, в текста на договора изрично е посочено, че същият е сключен на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси). Съгласно чл. 1, ал. 1 с тази наредба се определят условията и редът за: 1. присъединяване на обекти на потребители на електрическа енергия и на електрически централи към преносната или разпределителните мрежи; 2. присъединяване на обекти на разпределителните предприятия към преносната мрежа; 3. промени в присъединяването на съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти и електрически централи; 4. сключване на договорите за присъединяване; 5. преустановяване присъединяването и снабдяването с електрическа енергия на обекти на потребители и присъединяването на обекти на разпределителни предприятия и на електрически централи. Посочената наредба е издадена на основание чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката, който регламентира единствено и само че, условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Следователно, така посочените правни норми не регламентират по никакъв начин технически правила и нормативи за устройство на територията.

Анализът на текста на чл. 142 от ЗУТ налага правен извод, различен от извода на административнонаказващия орган. Съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗУТ, всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им със съществените изисквания към строежите. Следващата ал. 5 (в редакцията й, действала към момента на твърдяното нарушение) предвижда, че оценката обхваща проверка за съответствие със: предвижданията на подробния устройствен план; правилата и нормативите за устройство на територията; изискванията по  чл. 169, ал. 1 и 2; взаимната съгласуваност между частите на проекта; пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления; изискванията за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена опасност, ако в обекта има такива; специфичните изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива. В този смисъл, оценката по чл. 142, ал. 5 следва да се осъществи по отношение на очертания в ал. 4 предмет, а именно всички части на инвестиционните проекти, докато предварителните договори с експлоатационните дружества не са елемент от инвестиционния проект и не подлежат на оценка по този ред.

Безспорно, наличието на предварителните договори с експлоатационните дружества подлежи на контрол съгласно нормата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, съгласно който текст, наличието на тези договори са задължителна предпоставка за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти. В този случай обаче,  преценката за наличието на тези договори се осъществява от главния архитект (органа компетентен да съгласува и одобрява инвестиционните проекти), а не лицето осъществяващо оценяването на съответствието на инвестиционния проект.

Не на последно място следва да се посочи, че оценката по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ е само един от трите елемента, изискуеми от нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗУТ – този по т. 1 за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект. Другите два елемента посочени в т. 2 и т. 3 са съответно положителното становище на органите по пожарна безопасност и предварителните договори с експлоатационните дружества. В този смисъл оценката по т. 1 е самостоятелно и независимо изискване за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и следва да бъде разграничено от наличието на предварителните договори с експлоатационните дружества по т. 3 изискване

Като не е съобразил изложените доводи административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да се отмени.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да се уважи, а решението на районния съд като неправилно следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 2690/2011г., постановено по НАХД № 3997/2011г. по описа на Районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-ДНСК-627/19.09.2011г. на Заместник началника на ДНСК - София, с което за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2  във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на „ИСС – консулт” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.***,  представлявано от Н.Н.Г. - управител и адрес на кантора гр. ***е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева

и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-ДНСК-627/19.09.2011г. на Заместник началника на ДНСК - София, с което за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2  във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на „ИСС – консулт” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Средец”, ул.”Шести септември” № 33, ет. 1,  представлявано от Н.Н.Г. - управител и адрес на кантора гр.***е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.