Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1178             05.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 85 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас против решение № 2852/19.12.2011г., постановено по НАХД № 4153/2011г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е изменено издаденото от касатора наказателно постановление № 02-0202079/06.10.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Трой-07” ООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като за допуснатото нарушение на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Трой-07” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 120 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация „Трой-07” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от С.И.П. – управител, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Трой-07” ООД против наказателно постановление № 02-0202079/06.10.2011г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Трой-07” ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Бургас е изменил атакуваното постановление като е приел, че съобразно ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС деянието представлява маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ. Приел е за безспорно установено, че на 06.08.2011г. в 20.50ч., в качеството си на работодател, „Трой-07”ООД е допуснал до работа като работник кухня в ресторант „Диамант 2”, гр.Созопол лицето С.Н.Н., без сключен трудов договор в писмена форма. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 02-0202079/16.09.2011г., въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Според нормата на чл.415в от КТ (в редакцията към датата на констатиране на нарушението), за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.

В конкретния случай е безспорно установено, че към момента на проверката работодателят не е сключил трудов договор със С.Н.Н.. Впоследствие нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ, установено на 06.08.2011г. е било веднага отстранено със сключването на трудов договор на 08.08.2011 г. с работника по предвидения в КТ ред и форма, и за С.Н. не са произтекли вредни последици. С оглед на това сезираният съдебен състав намира, че районния съд правилно е приложил нормата на чл. 415в от КТ и е изменил процесното наказателно постановление относно размера на наложената имуществена санкция.

По тези съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че „Трой - 07” ООД, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му, като е допуснал да полага труд на 06.08..2011г. С.Н., без сключване на трудов договор в писмена форма. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, чрез изпълнението на задължението, и то преди започване на административнонаказателното производство със съставения АУАН, а именно на 08.08.2011г. – първи работен ден след датата на нарушението. Тези обстоятелства не се оспорват от административнонаказващия орган. В касационната жалба са наведени доводи за това, че така осъщественото нарушение би довело до пропуснати ползи, както за работника, така и за държавата. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение, нито такива, от които да се обосноват вредни последици (по вид и размер), както за работника, така и за държавата.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, поради което, наказващият орган е следвало да се съобрази с установените обстоятелства и сам да приложи нормата на чл. 415в от КТ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, съгласно което, разпоредбата на чл. 415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.

 С оглед обстоятелството, че районния съд е съобразил и приложил задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение като законосъобразно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решене № 2852/19.12.2011г., постановено по НАХД № 4153/2011г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас наказателно постановление № 02-0202079/06.10.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Трой-07” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от С.И.П. – управител, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като за допуснатото нарушение на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Трой-07” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 120 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.