Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1015              08.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на десети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Веселин Енчев

                   2. Чавдар димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова  като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 75 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална Дирекция по горите Бургас, против решение № 456/14.12.2011г., постановено по НАХД № 854/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 545/04.10.2011г. на Директора на Регионална дирекция по горите Бургас, с което за нарушение на чл.22, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча на К.Н.В. *** са наложени адм. наказания глоба в размер на 500,00 лева и “Лишаване от право на ловуване” за срок от една година. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

Ответникът по касация – К.Н.В., за него се явява адв. И. , който оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Несебър е образувано по жалба на К.Н.В. против наказателно постановление № 545/04.10.2011г.. на Директора на Регионална дирекция по горите Бургас, с което за нарушение на чл.22, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.96, ал.1и чл.83г, ал.2 от същия закон са наложени адм. наказания глоба в размер на 500,00 лева и “Лишаване от право на ловуване” за срок от една година. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Несебър е отменил наказателното постановление, като е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,  които са от такова естество, че водят до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което наказващият акт е опорочен до степен обосноваваща неговата отмяна. В оспореното решение първоинстанционния съд е изложил мотиви по всички възражения на жалбоподателя.

 

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на Районен съд – гр.Несебър само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

В хода на касационното производство не се доказаха твърденията на касатора за незаконосъобразност и неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователно е касационното възражение за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, които са го довели до изводи противоречащи на установената по делото фактическа обстановка.

На първо място следва да бъде изтъкнато, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.22, ал.2 ЗЛОД. Съгласно същата разпоредба “Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, ежегодно определя максималния брой на ловците в ловните сдружения по чл. 30, както и сдруженията, които могат да организират курсове за подготовка на кандидати за придобиване право на лов, и броя на свободните места в тях. При определяне на изискуемата норма за ловна площ не се взема предвид броят на ловците, навършили 65-годишна възраст.” Видно от същата норма тя създава нормативноустановени задължения единствено за Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция по горите, респ. за надлежно упълномощени с посочената компетентност от него лица. Видно от същата норма това е единствено компетентното да определи максималния брой на ловците в ловните сдружения лице.

Санкционната норма на чл.83г, ал.2 ЗЛОД предвижда наказание за всяко лице, което допусне в сдружението да бъдат приети по-голям брой ловци от максимално определения по чл. 22, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и с лишаване от право на лов за срок от една до три години.

При така установеното Съдът намира, че нарушител на разпоредбата на чл.22, ал.2 ЗЛОД може да бъде единствено Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, в случай, че същият не изпълни вменените единствено на него с посочената разпоредба функции.

На следващо място, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл.83г, ал.2 ЗЛОД съдържа едновременно диспозиция и санкция, самата тя се явява както материална норма, чиито разпоредби могат да бъдат нарушавани, така и санкционираща такава за допуснатите нарушения.

Действително в същата не е посочено особено качество на лицето, което може да извърши горното нарушение, но няма спор, че това лице следва да притежава властта да приема ловци в съответното сдружение по чл.30 ЗЛОД. Предвид разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗЛОД според която Ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства, съответно държавните ловни стопанства, а според чл.30, ал.5 ЗЛОД Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и предвиденото в чл.83г, ал.2 ЗЛОД наказание е “глоба” и “лишаване от право на ловуване”, става ясно, че наказателно отговорно по смисъла на последната разпоредба лице може да бъде само физическо лице, което изпълнява ролята на орган с представителни функции и такива да приема и изключва членове. Такива органи според ЗЮЛНЦ са управителният съвет /респ. членовете му/ или управителят, /в случай, че такъв бъде избран да изпълнява функциите на УС/ В тази връзка е допустимо ангажиране на административно наказателната отговорност на горното лице, тъй като от събраните по адм. наказателната преписка доказателства се установява, че същото е член на УС на сдружение по чл.30 ЗЛОД, но безспорно длъжностното качество на жалбоподателя следва да бъде упоменато при ангажиране на адм. наказателната му отговорност.

Но въпреки изложеното, НП се явява незаконосъобразно, доколкото адм. наказателната отговорност е конкретна и следва да се носи за конкретно наказание, като НП в описателната си част следва да наподобява формата и съдържанието на присъда, като описателната част на допуснатото нарушение следва да съответства на диспозицията на нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителят, както това с кои свои действия коя норма на закона е нарушил, така и това дали получава предвиденото именно за конкретното нарушение наказание. В настоящия случай, отразените в АУАН и НП обстоятелства – “Допуснал в ЛРД Несебър да бъдат приети по-голям брой ловци от максимално определения по чл.22, ал.2 от ЗЛОД” не съответства на диспозицията на самия чл.22, ал.2 ЗЛОД, който както бе посочено по-горе вменява задължение единствено за изпълнителния директор на ИАГ. А нарушение на чл.83г ЗЛОД може да бъде допуснато едва след определяне по реда на чл.22, ал.2 ЗЛОД на максималния брой ловци за всяко конкретно сдружение. Не случайно в тази връзка е използван именно термина “максимално определения” брой, т.е. това е броят определен по посочения в чл.22, ал.2 ЗЛОД от компетентното лице брой.

На следващо място правилно е отразеното от НРС обстоятелство, че това определяне съгласно горната разпоредба е “ежегодно”, а не “ежесезонно”, поради което констатацията, за допуснати две нарушения  - през 2010г. и 2011г. е допустима с един АУАН, но за всяко от тях следва да бъде определено отделно наказание /с едно или повече НП/, обратното се констатира от касационната инстанция, както правилно е забелязал това и първоинстанционният съд и представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на НП на собствено основание, поради нарушаване правото на защита на нарушителя.

 

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №456/14.12.2011г., постановено по НАХД №854/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление №545/04.10.2011г. на Директора на Регионална дирекция по горите Бургас, с което за нарушение на чл.22, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча на К.Н.В. *** са наложени адм. наказания глоба в размер на 500,00 лева и “Лишаване от право на ловуване” за срок от една година, на основание чл. 96, ал.1 е чл.83г, ал.2 от ЗЛОД.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.