Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер1072              15.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 73 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите гр. Бургас против Решение № 449/14.12.2011г. постановено по НАХД № 829/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 546/04.10.2011г., издадено от касатора, с което на основание чл. 83г, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) на Р.Ж.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на ловуване за срок от една година, за административно нарушение по чл. 22, ал. 2 от ЗЛОД.  От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Р.Ж.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. С. К., БАК, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска от съда да потвърди оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Несебър е образувано по жалба на Р.Ж.К. против наказателно постановление № 546/04.10.2011г. на директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, с което на К. е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на ловуване за срок от една година. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Несебър е отменил атакуваното постановление като е приел, че от съставения АУАН и издаденото НП не може да се установи К. в какво качество е санкциониран; не е посочена дата на нарушението; липсват данни какъв е действителният брой на ловците и с колко той е превишен.

 

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

В хода на касационното производство не се доказаха твърденията на касатора за незаконосъобразност и неправилност на оспорения съдебен акт.

Правилно районният съд е приел, че липсата на дата на нарушението – изискуем реквизит по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН както за АУАН, така и за НП. Разсъжденията на касатора откъде първата инстанция следва да направи извод за датата на нарушението са ирелевантни, тъй като върху административнонаказващият орган законът е възложил задължението да посочи датата на нарушението в текста на оспореното НП. При липсата на този реквизит съдебната инстанция е лишена от възможността да извърши проверка за законосъобразността на издаденото НП.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е необходимо установяването на връзката на нарушителя К. с ловно-рибарско дружество (ЛРД) Несебър. Следва както в съставения АУАН, така и в процесното НП изрично да се посочи тази връзка, за да се установи какво точно деяние и в какво качество е извършил К.. Изясняването на тази връзка е в тежест на административнонаказващия орган и тя не може да бъде санирана чрез събиране на гласни доказателства в хода на производството пред районния съд. В този смисъл първата съдебна инстанция правилно е съобразила порока на НП.

Сезираната съдебна инстанция счита, аналогично на районния съд, че за да е налице нарушение на чл. 22, ал. 2 от ЗЛОД ежегодно изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите следва да издава заповед за определяне на изискуемата норма за ловна площ за всяка календарна година. По делото не са представени доказателства за наличие на подобни заповеди за 2010г. и за 2011г., които да са нарушени от К.. Наличието на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец не означава, че изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите автоматично определя цялата площ за ловуване. В случая е налице оперативна самостоятелност на този административен орган, който е задължен само да съобрази, че за един ловец са необходими 70 хектара площ, но не е длъжен да допусне заемане на максимално всички места при налична площ. Именно поради необходимостта от преценка законодателят е въвел задължение за ежегодно определяне броя на ловците. Отделно от това едва пред съда са представени доказателства относно имената на ловците, като дори тогава не може да се направи преценка за факта, дали има ловци, навършили 65-годишна възраст, което е от значение за определяне на изискуемата норма за ловна площ.

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че в АУАН са отделени само три реда за описание на нарушението, поради което не могат да бъдат изписани имената на ловците, които са превишили изискуемия брой. Няма нито едно законово изискване колко реда за описание на нарушението следва да съдържа бланката на АУАН. Действително, няма законово изискване за изписване на имената на ловците, които са в превишения размер, но без тези имена и данни за тяхната възраст съдът не може да прецени наличието на изискването на чл. 22, ал. 2, предл. 2 от ЗЛОД, поради което съображенията на районния съд в тази насока са правилни.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 449/14.12.2011г. постановено по НАХД № 829/2011г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 546/ 04.10.2011г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, с което на основание чл. 83г, ал. 2 от ЗЛОД на Р.Ж.К., ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на ловуване за срок от една година, за административно нарушение по чл. 22, ал. 2 от ЗЛОД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.