Р Е Ш Е Н И Е    520

 

Град Бургас, 24.03.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав :

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С.К., в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 70 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – гр.Бургас против решение № 1572/16.11.2015г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3609 по описа на БРС за 2015г., с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 02/НП 270 от 25.05.2015г., с което за две отделни административни нарушения на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл.182 и чл.188, т.5б и т.6 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2014г. (НРД), на „Многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария” ЕООД, ЕИК 200800019, представлявано от д-р Д.Б., са наложени две отделни имуществени санкции, всяка в размер на 200 лева, на основание чл.105а, ал.3 от ЗЗО.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че въпреки отмяната на разпоредбата на чл.105а, ал.3 от ЗЗО, след издаване на наказателното постановление, към настоящия момент е налице действаща норма, която преповтаря нейното съдържание, а именно чл.106, ал.3 от ЗЗО. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да потвърди издаденото от него наказателно постановление № 02/НП 270 от 25.05.2015г., като законосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и искането от съда.

Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария” ЕООД, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Представя отговор, чрез пълномощник, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за основателна и пледира решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и потвърдено изцяло наказателното постановление.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на „МБАЛ Дева Мария” ЕООД-гр.Бургас е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1543-А/11.12.2014г. от лекар контрольор в РЗОК-Бургас за извършени две отделни нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ при пациенти, описани в акта както следва: по т.1 - по отношение на ЗЗОЛ, хоспитализирано с ИЗ № 8612 по клинична пътека № 61 в ОВБК от 9.10.2014г. до 13.10.2014г., с диагноза „хроничен тубулоинтерстициален нефрит”, в отклонение от диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 61 в частта по т.4 – не е извършено микробиологично изследване при предходен положителен резултат, в нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.182, вр. чл.188, т.6 от НРД за медицинските дейности за 2014г.; по т.2 - по отношение на ЗЗОЛ, хоспитализирано с ИЗ № 8751 по клинична пътека № 183 в ХО от 14.10.2014г. до 16.10.2014г., с диагноза „друга и неуточнена чревна непроходимост”, в отклонение от диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 183, в частта І, т.3 – при доказано онкологично заболяване пациентът не е бил насочен към клинична онкологична комисия или клинична хематологична комисия, осигурена от лечебното заведение,  в нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.182, вр. чл.188, т.5б от НРД за медицинските дейности за 2014г. Въз основа съставения АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателното постановление, с което за установените нарушения са наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 200 лева, на основание чл.105а, ал.3 от ЗЗО.

 За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в случая е възникнала хипотезата, предвидена в чл.3, ал.2 от ЗАНН – до влизане на наказателното постановление в сила е последвала нормативна промяна, изразяваща се в отмяна на приложимия към нарушението административнонаказателен състав – разпоредбата на чл.105а, ал.3 от ЗЗО, отменена със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО(обнародван в ДВ, бр.48 от 27.06.2015г.), така че към датата на постановяване на оспорения съдебен акт, деянията, посочени в постановлението като административни нарушения, вече не съставляват такива, тъй като не са обявени за наказуеми (аргумент от чл.6 и чл.83, ал.1 от ЗАНН). Изложил е мотиви, че отмяната на санкционната разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на административнонаказателната му отговорност, поради което е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Според алинея втора, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, към датата на извършване на нарушенията е била приложима нормата на чл.105а, ал.3 от ЗЗО, която предвижда наказание имуществена санкция в размер от 200 лева до 500 лева за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2, определен в националния рамков договор. Ал.4 на чл.105а от ЗЗО е санкционирала повторно нарушение по ал.3 с имуществената санкция е в размер от 400 до 1 000 лева. Тези две разпоредби са отменени със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО (обн., ДВ, бр.48 от 27.06.2015г.) преди влизане в сила на наказателното постановление. Със същия ЗИД на ЗЗО е изменена и алинея трета на чл.106 от ЗЗО, като след текста „чл.104” е добавен израза „105д и 105е”. В останалата част правилото на чл.106, ал.3 от ЗЗО е останало непроменено. При това положение, спорният пред първата и пред настоящата инстанция въпрос е представлява ли отмяната на чл.105а, ал.3 и ал.4 от ЗЗО по-благоприятен закон за нарушителя. Отговорът на този въпрос е положителен.

Нормите на чл.105а, чл.105б, чл.105в и чл.105г, които са отменени с §34 от ЗИД на ЗЗО (обн., ДВ, бр.48/2015г.) са визирали фактически състави на конкретни нарушения – нарушение на чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО; оказване на медицинска помощ в нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане; нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация и нарушение на изискванията за предписване на лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО. Едновременно с това се е прилагала и общата санкционна норма на чл.106, ал.3 от ЗЗО за нарушаване на разпоредбите на закона и нормативните актове по прилагането му, като след изменението в ДВ, бр.48/2015г., е разширен само кръгът на изключенията чрез добавяне на чл.105д и чл.105е. При това законодателно решение, с отмяната на чл.105а, чл.105б, чл.105в и чл.105г са отменени и посочените в тези норми нарушения. Действително, нарушаването на чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, което се е санкционирало с отменения чл.105а, може да се квалифицира и като „нарушаване на разпоредбите на закона” по чл.106, ал.3 от ЗЗО, но в този случай според настоящия касационен състав, се извършва преквалифициране на деянието от съда, а не от административнонаказващия орган и дружеството се лишава от една инстанция по същество. Освен това, органите, които са компетентни да установят нарушението и да наложат наказанието, са други. Това са длъжностните лица от ИА „Медицински одит” и директорът на тази агенция (чл.106, ал.4 от ЗЗО - ДВ, бр.101/2009г.), а не длъжностните лица от РЗОК (финансови инспектори, лекари-контрольори и лекари по дентална медицина – контрольори) и директора на РЗОК, определени с нормата на чл.105з, ал.1 и ал.2 от ЗЗО (ДВ, бр.101/2009г). Поради това, с отмяната на чл.105а, ал.3 от ЗЗО (ДВ, бр.48/2015г.) е осъществен фактическият състав на чл.3, ал.2 от ЗАНН и приложение намира последвалата по-благоприятна разпоредба. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не се установи наличието на касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1572/16.11.2015г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3609 по описа на БРС за 2015г.   

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

 

                                      2./