Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1104

 

гр. Бургас, 19 юни  2012г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 68 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на В.И.С., в качеството му на ЕТ„ Ина- 68- В.С.” , със седалище и адрес на управление гр. Ямбол против Ревизионен акт № 1100784/04.10.2011г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас и потвърден с Решение № РД-10-421/20.12.2011г. на Директор на дирекция „ОУИ” гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.11.2010г.- 30.11.2010г. в размер на 9 968,20 лв.

С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт, като се твърди материалноправна незаконосъобразност с неясна аргументация .

Жалбоподателят в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа жалбата. В писмени бележки преповтаря съдържанието и.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОУИ” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаряща на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК.

Въз основа на приетите  доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящата инстанция преценя, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния акт.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Видно от обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт, ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за периода, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Данъчните задължения на жалбоподателя са определени с ревизионния акт при следните факти:

За периода от 01.11.2010г.-31.01.2011 г. е подадена справка-декларация  с  деклариран  данък  за  възстановяване  в  кл. 80 в размер на 9 968,20 лв. по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС с приложение № 6 към чл.68, ал.4 от ППЗДДС. Данъчният кредит е формиран от издадени кредитни известия № 0000000006/23.11.2010 година и №0000000007/23.11.2010 година към фактури № 0000000001/23.12.2008 година и № 000000002/29.12.2008 година с получател „Балъкчиев и ко” ЕООД. Според писмените обяснения на проверяваното лице, кредитните известия са издадени във връзка с отказан от органа по приходите данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от същия закон, при извършена ревизия на ЕТ „ИНА-68-В.С.”. Приключила с издаване на Ревизионен акт №280900156/15.07.2009 година на ТД на НАП Ямбол, който не е о6жалван по реда на чл. 152, ал. 1 от ДОПК и е влязъл в сила. С него не е признат данъчен кредит по фактури № 5000000001/02.12.2008 година и №50000000014/13.12.2008 година, издадени от „Лозиана” ЕООД, с предмет на доставка – дизелово гориво, което гориво е фактурирано на „Балъкчиев и Ко” ЕООД. На „Балъкчиев и Ко” ЕООД също е извършена данъчна ревизия, приключила с издаването на Ревизионен акт №200900408/02.02.2010 година на ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен, който не е обжалван по предвидения в ДОПК ред и е влязъл в сила. С посочения ревизионен акт е отказан данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от 3ДДС по издадените фактури № 0000000001/23.12.2008 година и №000000002/29.12.2008 година от ЕТ „ИНА-68-В.С.”.

В обясненията си пред органа по приходите, жалбоподателят е заявил, че на 22.11.2010 година е бил уведомен от „Балъкчиев и Ко” ЕООД за промяната на данъчната основа на цитираните по-горе доставки и на 23.11.2010 година ЕТ „ИНА-68-В.С.” издава кредитни известия № 0000000006/23.12.2010 година и № 0000000007/23.11.2010 година съответно към фактури №0000000001/23.12.2008 година и № 000000002/29 12.2008 година, като посочва основание за издаването им „липсва доставка на дизелово гориво”.

В процеса на ревизията е установено, че по издадените кредитни известия няма връщане на стоки, няма документи доказващи обратно транспортиране на стока и няма плащания от страна на ЕТ „ИНА-68-В.С.”.

Органът по приходите е констатирал, че „Балъкчиев и Ко” ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 07.09.2010 година, т.е. преди датата на издаването им.

Приел е, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и кредитните известия са издадени при неспазване разпоредбата на цитираната правна норма, поради което не са налице основания за възстановяване съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на посочения по справка-декларация данък в размер на 9 968,20 лв.

Съдът намира, че материалния закон е приложен правилно.

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като съгласно ал. 3 при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие, което задължително съдържа и: 1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието; 2. основанието за издаване на известието. Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на едно от двете обстоятелства - изменение на данъчната основа или разваляне на доставката. В процесния случая кредитните известия са издадени след изтичане на преклузивния срок за това.

Същите са издадени без основание, тъй като не е налице нито една от двете хипотези за това - изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която са издадени фактурите. Това е така, защото по фактури №0000000001/23.12.2008 година и № 000000002/29 12.2008 година не е осъществена доставка, факт установен с влязъл в сила ревизионен акт. При липса на доставка не е налице данъчна основа, съответно не е възможно намалението и, а при липса на договорни отношения във връзка с доставка не е възможно развалянето им. Още повече, че в самите кредитни известия като основание е посочено „липсва доставка на дизелово гориво”.

За издаване на КИ следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката или намаление на данъчната основа по нея. В процесния случай не се доказва наличие на такива обстоятелства. Не са налице и предпоставки по реда на чл. 116 ЗДДС - коригиране/анулиране на погрешно издадени фактури.

При наличие на влязъл в сила РА, включващ периода, в който са издадени фактурите, подлежащи на коригиране, корекции на установените задължения са допустими само по реда на чл. 133 ДОПК. В случая няма молба на ревизираното лице за изменение на установени задължения, не е проведено производство по този ред.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 648, 72 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, четвърти състав,

                       

 

Р   Е   Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.С., в качеството му на ЕТ„ Ина- 68- В.С.” , със седалище и адрес на управление гр. Ямбол против Ревизионен акт № 1100784/04.10.2011г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас и потвърден с Решение № РД-10-421/20.12.2011г. на Директор на дирекция „ОУИ” гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.11.2010г.- 30.11.2010г. в размер на 9 968,20 лв.

ОСЪЖДА В.И.С., в качеството му на ЕТ„ Ина- 68- В.С.” , със седалище и адрес на управление гр. Ямбол да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на  648, 72 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                  

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: