Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1069             15.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 65 описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ”Българска телекомуникационна компания (БТК)” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Б.Л.М. – изпълнителен директор; против Решение № 2593/21.11.2011г., постановено по НАХД № 3401/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 13742/27.06.2011г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция Контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и съответно отмяна на процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция Контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите - не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването

Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, но по мотиви, различни от изложените в нея..

Производството пред Районен съд гр.Бургас е образувано по жалба на „БТК” АД против наказателно постановление наказателно постановление № 13742/27.06.2011г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция Контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.230 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Бургас е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че същото отговаря на изискванията за форма и реквизити, издадено е от компетентен орган при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

 

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната инстанция счита, че е налице съществен порок в издаденото наказателно постановление, тъй като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно който преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.

От събраните доказателства както в хода на административно наказателното производство, така и в хода на производството пред предходната съдебна инстанция се установява, че действията на длъжностните лица от КЗП са по повод сигнал вх.№ Б-03-395/ 17.03.2011г., подаден от Щ.Д.Т. от гр. Бургас. В сигнала си същата твърди, че е налице спор между нея и „БТК”АД относно мобилен апарат, който многократно е бил отремонтиран, но продължава да дава дефект. Т. посочва, че мобилният телефон към момента е при продавача „БТК” АД от 10.01.2011г. и настоява апарата да бъде заменен с такъв, притежаващ същите параметри, но друг модел. С констативен протокол № К-0000113775/ 01.04.2011г. е извършена проверка от представители на КЗП в магазина, където е извършена продажбата. В този протокол са описани предходните рекламации, като за последната от тях е № 147/10.01.2011г. е отразено, че липсва акт за удовлетворяване на рекламацията. Вписано е, че апаратът е отремонтиран и потребителят е уведомен, но отказва да получи апарата. В момента на проверката телефонният апарат е бил в магазина.

В становище по посочения констативен протокол № К-0000113775/01.04.2011г. „БТК” АД уведомява КЗП, че телефонът е подменен с нов и е на разположение на Т. в магазина, където е извършена продажбата.

С протокол за проверка на документи № К-35140/06.04.2011г. на „БТК”АД е дадено задължително предписание „да се приложи разпоредбите на чл.14, ал.1 от Закона за защита на потребителите, а именно: При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113, той има право на избор между една от следните възможности: 1) разваляне на договора и възстановяване на заплатената за апарата сума; 2) отбив (намаляване) на цената или да се достигне до взаимно споразумение между страните (замяна на апарата с нов). Това да се приложи по отношение на потребителска жалба  №Б-03-395/17.03.2011г. – на г-жа Т., за телефонен апарат „Nokia 2600. Срок:13.04.2011г.” Отделно от това, в частта на протокола, която се касае за фактическата обстановка е вписано следното изречение „2) на 14.04.2011г. да се представи в офиса на КЗП-РД-Бургас Акт за удовлетворяване на рекламация (съгласно дадено по-долу предписание).„

Видно от становище по протокол за проверка на документи № К-35140/06.04.2011г., „БТК” АД за втори път информира КЗП, че телефонът на Т. е подменен с нов и нейната рекламация е удовлетворена, като това обстоятелство е описано в констативния протокол от 01.04.2011г. Това становище е достигнало до наказващия орган, доказателство за което е протокол за проверка на документи № К-0000057370/26.04.2011г., като независимо от това КЗП в същия протокол е дала задължително предписание на „БТК”АД управител или упълномощено лице на дружеството да се яви в посочен срок в КЗП за съставяне на АУАН.

Предвид факта, че дружеството не е представило акт за удовлетворение на рекламацията е съставен АУАН №К-13742/04.05.2011г. за неизпълнение на задължителни предписания. В резултат е издадено НП №13742/27.06.2011г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Не е спорно между страните, че процесния мобилен телефон е постъпвал за ремонт и има вписани рекламации от Т. на 10.08.2010г.; като на 20.08.2010г. е заменен с нов апарат. По рекламацията на 29.09.2010г. телефонът е заменен с нов и върнат на Т. на 26.10.2010г.  на 23.11.2010г. телефонът е заменен отново с напълно нов апарат. На 10.01.2011г. е процесната рекламация.

Касационната инстанция намира, че след като наказващият орган сам е установил, че телефонният апарат е нов, Т. е уведомена за доставката му и не е получила същият към момента на проверката (01.04.2011г.) е налице нарушение, защото административният орган не е изследвал при проверката на място какво е било желанието на Т., изразено пред продавача и дали то съответства на това, което тя е изразила в сигнала си. Наказващият орган не е изследвал дали продавачът е уведомил Т.; дали до Т. е достигнало уведомление за замяната на апарата с нов и дали удовлетвореността на Т. би била постигната чрез предложената замяна от жалбоподателя. На следващо място, към момента на съставянето на АУАН наказващият орган не е съобразил представените становища от касатора, в които изрично се посочва, че „БТК”АД е предоставило нов апарат на Т.. Няма как касатора да удовлетвори претенцията на Т., ако същата не се яви в магазина. Отделно от това,  след като касаторът е направил на два пъти изявление, че на Т. е предоставен нов телефонен апарат, наказващият орган не е изследвал дали този апарат е от модела, за който се отнася рекламацията или съответства на изискването на Т. да бъде друг модел с аналогични параметри. Дори да се подходи формално, касаторът е направил изявление, че мобилният телефон е подменен, но при физическото неявяване на Т. да го получи, същият изпада в невъзможност да състави изискуемия акт за удовлетворение на рекламацията. Не на последно място законът не вменява задължение на продавача да издирва допълнително купувача (освен еднократно уведомяване) във връзка с рекламираната стока. На практика, при последната рекламация от 10.01.2011г. липсват доказателства за активно поведение на Т., която е подала сигнал до КЗП.

Тази съдебна инстанция констатира, че КЗП с писмо изх.№ Б.03-395/15.04.2011г. е информирала Т. за предприетите действия във връзка с подадения от нея сигнал, но в писмото липсва уведомление за факта, че „БТК”АД е направило волеизявление относно подмяната на апарата. Без да изясни фактическата обстановка, в това писмо наказващият орган директно приема, че Т. в качеството си на потребител не е удовлетворена, без да уведоми същата, че в магазинът, където е осъществена сделката, е предоставен нов апарат в нейна полза.

Предвид така изложените обстоятелства е видно, че наказващият орган не е изяснил фактическата обстановка във връзка с подадения от Т. сигнал. Следователно, при съставянето на АУАН длъжностното лице е описало неточна фактическа обстановка, с което е нарушено изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Впоследствие тази неизясненост автоматично е пренесена в издаденото наказателно постановление в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, който изисква като реквизит на НП да има описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В резултат на това административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразно наказателно постановление.

Като не е съобразил така установената фактическа обстановка в хода на първоинстанционното производство и нарушенията, допуснати от наказващият орган, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2593/21.11.2011г., постановено по НАХД № 3401/2011г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 13742/27.06.2011г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция Контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 230 от ЗЗП и на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на „БТК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Б.Л.М. – изпълнителен директор е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева

и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №13742/27.06.2011г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция Контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.230 от ЗЗП и на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на „БТК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Б.Л.М. – изпълнителен директор е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.