Р Е Ш Е Н И Е  1031

 

Град Бургас,  11.06.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 57 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С.К.И., ЕГН **********,***, вилна зона „***, с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.***, против заповед № ДК-10-ЮИР-113 от 12.12.2011г. на началник отдел „Координация и контрол” при РДНСК Югоизточен район, съгласно заповед за заместване на началника на РДНСК Югоизточен район № РД-13-263/21.11.2011г., издадена от началника на ДНСК, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на С.И. срещу разрешение № О-110/15.08.2011г., издадено от главен експерт „АС” при община Бургас, ведно с одобрени инвестиционни проекти, за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда с домови ВиК отклонения”, с местонахождение УПИ VІІ-549, кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, община Бургас, с възложител А.Д.Д..

Жалбоподателката оспорва извода на административния орган за недопустимост на жалбата й против разрешението за строеж за незаконосъобразен, резултат от твърде стеснително и буквално тълкуване на чл.156 от ЗУТ, респективно, в противоречие с разпоредбите на чл.140, ал.2 и ал.5, вр. чл.131, ал.2 от ЗУТ. Счита за неправилна преценката му по допустимостта на жалбата й, поради липса на извършена проверка относно наличието на предпоставки за издаване на виза за проектиране за съседния на притежавания от нея имот. Навежда доводи за незаконосъобразност по същество на допуснатото и одобрено в процесния имот инвестиционно проектиране и строителство като цяло поради липса на предшестващ разработен ПУП-ПЗ, съответно предшестващо частично изменение на ПУП, каквото за имота не е провеждано, което би могло да бъде предмет на последващ контрол за законосъобразност от страна на всички заинтересовани по чл.131, ал.2 от ЗУТ лица, както и за противоречието му с чл.140, ал.2, чл.31, ал.5 и чл.32 от ЗУТ. Твърди, че притежава качеството на заинтересовано лице, активно легитимирано да оспорва пред административния орган издаденото разрешение за строеж, позовавайки се на разпоредбата на чл.131 от ЗУТ. Искането в жалбата е съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед и след като се произнесе по същество по наведените в жалбата до РНДСК и до съда доводи относно незаконосъобразността на допуснатото и одобрено инвестиционно проектиране в УПИ VІІ-549, кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, кв.„Ветрен”, гр.Бургас, да отмени одобрения проект и издаденото строително разрешение № О-110/15.08.2011г. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа жалбата и моли съдът да я уважи.

Ответникът – началникът на РДНСК Югоизточен район, представя административната преписка по издаване на заповедта. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли, и да остави в сила оспорената заповед. Не претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна – главен експерт „АС” при община Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана, и да потвърди оспорената заповед, като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – А.Д.Д., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Намира за правилен мотива в постановения административен акт, че съобразно разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ жалбоподателката, като собственик на съседен имот, не е заинтересовано лице, тъй като се касае за нов строеж, не са налице изключенията на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, както и че не е непосредствено засегната от предвижданията по смисъла на чл.131 от ЗУТ, поради което не е заинтересовано лице и жалбата й против разрешението за строеж е недопустима. Претендира присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, а и между страните не е спорно, че жалбоподателката И. е собственик на имот с пл.№ 548, за който недвижим имот ведно с имот пл.547 е отреден УПИ VІ-547, 548, в кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, общ.Бургас, явяващ се съседен на УПИ VІІ-549, 550, в кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, общ.Бургас.

Съгласно нотариален акт № 68/14.09.2010г., том ІV, рег.№ 6739, н.д.№ 585/2010г., собственик на имот с пл.549 в УПИ VІІ-549, 550, в кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, общ.Бургас, е заинтересованата страна А.Д.Д.. На последната, в качеството на възложител, е издадено от гл.експерт „АС” при община Бургас разрешение № О-110/15.08.2011г. за нов строеж: „Еднофамилна жилищна сграда с домови ВиК отклонения” в УПИ VІІ-549, кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, общ.Бургас, съгласно одобрен инвестиционен проект.

Против издаденото разрешение за строеж № О-110/15.08.2011г. е подадена жалба по реда на чл.216, ал.2 от ЗУТ от С.И., в която са наведени доводи за неговата незаконосъобразност и е поискана отмяната му.

Въз основа на подадената жалба е издадена оспорената в настоящото съдебно производство заповед № ДК-10-ЮИР-113/12.12.2011г. от началник отдел „Координация и контрол” при РДНСК Югоизточен район, с която е отхвърлил като недопустима жалбата на С.И. срещу разрешението за строеж. Видно от мотивите на заповедта, административният орган е приел жалбата срещу разрешението за строеж за недопустима по съображения, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като притежаваният от нея имот пл.№ 548, за който ведно с имот пл.547 е отреден УПИ VІ-547, 548, в кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, общ.Бургас, е съседен на имота на заинтересованата страна – възложител на новия строежа в УПИ VІІ-549, кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, общ.Бургас. Заповедта е редовно връчена на С.И. на 22.12.2011г., а жалбата до съда е подадена чрез административния органа на 28.12.2011г.

При тази установена по делото фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:

Жалбата против оспорената заповед е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ, от процесуално легитимирано лице – страна в провелото се административно производство и засегната от заповедта, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, пред компетентния да я разгледа съд.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, съгласно чл.216, ал.2, вр. чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ, в изпълнение на правомощията му по чл.216, ал.5 от ЗУТ и в съответствие със заповед № РД-13-263/21.11.2011г. на началника на ДНСК-София за заместване на началника на РДНСК Югоизточен район за периода от 28.11.2011г. до 23.12.2011г.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й – спазени са регламентираните в чл.216 от ЗУТ процесуални правила и в хода на административното производство не са ограничени или нарушени процесуални права на някоя от страните.

Оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

В случая, административният орган е приел, че жалбоподателката, оспорила пред него разрешение за строеж № О-110/15.08.2011г. на гл.експерт „АС” при община Бургас, не разполага с процесуална възможност за това, като собственик на съседен имот, позовавайки се на разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Съдът намира за правилен този извод.

С разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ е определен лимитативно кръгът от лица, имащи качеството на заинтересовани от законосъобразността на издаденото от главния архитект разрешение за строеж. Съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, заинтересовани лица в случаите на нов строеж, какъвто е процесният, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, за който се издава разрешението за строеж, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. По делото липсват доказателства, а не се и твърди от жалбоподателя, да е от кръга на тези лица. Видно от представеното разрешение за строеж, то касае единствено УПИ VІІ-549, кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, общ.Бургас. Съобразно чл.14, ал.5 от ЗУТ, границите на урегулираните поземлени имоти са регулационните линии по действащия подробен устройствен план и спрямо тях се преценяват вещните права по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Поради това, правилно административният орган е приел, че след като издаденото разрешение е за нов строеж, собственик на съседен имот, какъвто е жалбоподателката, не попада сред изчерпателно определения в посочената норма кръг на заинтересованите лица, чиито права и интереси се засягат от строителното разрешение.

Неоснователни са доводите в жалбата за наличие на активна процесуална легитимация за обжалване на процесното разрешение за строеж.

Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Гражданите са засегнати от съответни административни актове, тогава, когато засягането е пряко. В конкретния случай, пряко засегнатите лица от издадените разрешения за строеж са определени от чл.149, ал.2 от ЗУТ и единствено те притежават активната легитимация да ги обжалват.

Неоснователно е позоваването на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.131, ал.2 от ЗУТ визира изчерпателно кръга на заинтересованите лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техни изменения. Тя е неприложима при преценката за допустимост на оспорването срещу разрешение за строеж в производство по чл.216 от ЗУТ, в което е приложима специалната разпоредба на чл.149 от ЗУТ. Неоснователно е и позоваването на чл.83, ал.1 от АПК, която е обща норма и при наличието на цитираната специална разпоредба, също е неприложима.

Цитираната от жалбоподателката съдебна практика относно приложението на чл.131 от ЗУТ касае други казуси (оспорване на подробни устройствени планове, заповеди за спиране на незаконни строежи или за премахване на такива) и доколкото в настоящото съдебно производство предмет на оспорване е заповед по чл.216 от ЗУТ, с която не е разгледана по същество жалба против разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни обекти, въз основа на издадена на основание чл.140, ал.2 от ЗУТ виза за проектиране, същата е неотносима към предмета на спора.

По силата на чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ, не подлежат на пряк съдебен контрол издадените разрешения за строеж, заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват. За тези административни актове законодателят е предвидил да се обжалват първо по административен ред пред специализиран орган. Началникът на РДНСК, който упражнява контрол за законосъобразност на издадения акт, е длъжен да извърши преценка за допустимост на оспорването, преди да се произнесе с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба. С оглед цитираната разпоредба на закона, процесуално недопустимо е съдът да разгледа по същество жалбата срещу разрешението за строеж преди специализирания орган да се е произнесъл по основателността на същата. Поради това, съдът не обсъжда доводите на жалбоподателя относно валидността и законосъобразността на разрешението за строеж, сред които са и наведените доводи за допуснати нарушения на чл.31, чл.32 и чл.140 от ЗУТ.

Предвид изложеното началникът на РДНСК Югоизточен район правилно е установил и преценил релевантните в случая факти и обстоятелства, и ги е подвел под хипотезата на приложимата правна норма. В изпълнение на задължението по чл.216, ал.5 от ЗУТ, административният орган е извършил проверка за допустимост на подадената пред него жалба и правилно е отхвърлил същата като процесуално недопустима. Оспореният акт е валиден и законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъдат присъдени дължимите и поискани от заинтересованите страни, за които административният акт е благоприятен, съдебно – деловодни разноски, съответно в полза на А.Д.Д. в размер на 600 лв., представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение, и в полза на община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., изчислено съобразно чл.7, ал.1, т.4, във връзка с чл.8 от Наредба № 1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.215, ал.7 от ЗУТ, решението на настоящата съдебна инстанция е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВРЪЛЯ жалбата на С.К.И., ЕГН **********,***, вилна зона „***, с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.***, против заповед № ДК-10-ЮИР-113 от 12.12.2011г. на началник отдел „Координация и контрол” при РДНСК Югоизточен район, съгласно заповед за заместване на началника на РДНСК Югоизточен район № РД-13-263/21.11.2011г., издадена от началника на ДНСК, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на С.К.И. срещу разрешение № О-110/15.08.2011г., издадено от главен експерт „АС” при община Бургас, ведно с одобрени инвестиционни проекти, за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда с домови ВиК отклонения”, с местонахождение УПИ VІІ-549, кв.25 по плана на в.з.„Минерални бани”, община Бургас, с възложител А.Д.Д..

ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,***, вилна зона „***, да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,***, вилна зона „***, да заплати на община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно.                                                

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: