Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1188                Година 05.07.2012          Град Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV–състав, на седми юни две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир Христов  

                                             ЧЛЕНОВЕ:1. Павлина Стойчева

                                                                2.Чавдар Димитров

 

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 52 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление – Бургас при Агенция „Пътна инфраструктура” - София, чрез юрисконсулт С. Л. против решение № 2245/06.10.2011г., постановено по НАХД № 2718/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 2384/27.06.2011г., издадено от началник отдел „Пътни такси и разрешителни” при Агенция „Пътна инфраструктура” - София и наложената на А.Ю. *** глоба в размер на 2000 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от същия закон. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Лазарова, която поддържа жалбата, без да ангажира нови доказателства.

Ответникът - А.Ю. ***. и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява становище за неоснователно проведено оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е основателна.

 Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на А.Ю. против Наказателно постановление № 2384 от 27.06.2011г., издадено от Началник отдел „Пътни такси и разрешителни” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр. София, с което за нарушение на чл.26 ал. 2 т. 1 б.”а” от Закона за пътищата, на основание чл. 53 ал. 1 т.2 от същия закон, на жалбодателя е наложена „Глоба” в размер на 2 000 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на БРС отменя наказателното постановление. Приема за безспорно установено, че около 06.36 часа на 21.06.2011 г., на път Е 773 в посока от гр.София към гр.-Бургас, на  7 км преди входа на гр.Бургас, свидетелят Т.М. – главен специалист мобилна група при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр. София, спрял за проверка жалбодателя -  водач на товарен автомобил „МАН” рег. № Р 39 68 РХ с две оси, и с прикачено полуремарке рег. № Р 41 78 ЕХ, с три оси, собственост на ЕТ „А-А.А..” гр.Русе, ЕИК***, който се движел към гр.Бургас, натоварен с дървен материал. При проверката, свид. М.. извършил измерване на масата на състава от ППС заедно с товара чрез електронна везна DFW-KR № 118845, проверена за последно 25.03.2011 г. със срок на валидност до м. април 2012 г. При измерването било установено, че теглото на превозното средство с товара възлиза на 42 025 кг, при максимално допустима обща маса от 40 000 кг, съгласно чл.6 ал. 1 т. 3 б.”а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001г.). Същевременно, свидетелят установил, че водачът Ю. няма издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя, за извършване на превоза с посоченото тегло на ППС и товара.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, е необходимо ППС да е „тежко” по смисъла на чл.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г.. За целта, трябва да се установят стойностите на допустимата му максимална маса (чл.3, т.1 от ЗП), която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл.6 от закона, както и да се установи натоварването на осите (чл.3, т.2 от ЗП), което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл.7 от закона. В случая е безспорно установено, че ППС, което е управлявал Г. в деня на проверката, е било „тежко” с оглед констатираните след измерване стойности на допустимата му максимална маса и натоварването на осите. По този начин водачът е изпълнил състава на нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. От субективна страна съдът не приема доводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за вината на нарушителя, което обосновава необходимостта от отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. собствениците на … тежки ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в АПИ или в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото разрешение по образец, като същото следва да съпътства ППС. Т.е. изисква се предварителна осведоменост на собственика на ППС и на лицето осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение, в противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение. Шофьорът е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на “тежко” такова и в случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя.

Според разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗАНН Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а според ал.2 на същата разпоредба непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В настоящият случай Ю. е бил длъжен и е могъл да се осведоми за теглото на управлявания от него състав и за натоварването на осите и в случай, че данните се окажат над допустимите , да се въздържа от управлението на ППС без разрешение, но е бездействал и като не е сторил това, той е действал при условията на непредпазливост, в хипотезата на небрежност.

 Като е достигнал до изводи, различни от гореизложените, първоинстанционният съд е поставил неправилно решение, което следва да се отмени с последващото от това потвърждаване на наказателното постановление.

Наказанието което е определено на нарушителя е около средния предвиден в санкционната норма размер и оглед липсата на смекчаващи отговорността му обстоятелства се явява правилно и справедливо, като следва да се уточни, че нарушението не е санкционирано като повторно, а с отразяването на обстоятелството, че деянието е извършено за втори път, органът напрактика се е опитал да обоснове размера на наложеното адм. наказание, като това би имало значение в случай, че наложеното наказание бе над средния размер.

Коментираната разпоредба на чл14, ал.3 от наредба №11/03.07.2001г. също не е основание за отмяна на НП. Същата се намира в раздел ІV на Наредбата, именован “Ред за издаване на разрешителни”, като предвижда облекчена форма на разрешение.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 2245/06.10.2011г., постановено по НАХД № 2718/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 2384/27.06.2011г., издадено от началник отдел „Пътни такси и разрешителни” при Агенция „Пътна инфраструктура” – София и вместо него ПОСТАНОВИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2384/27.06.2011г., издадено от началник отдел „Пътни такси и разрешителни” при Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с което на А.Ю. ***  е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от същия закон.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...............

 

                                              

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..............

 

                                                                                                        2……………………...............