Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1073             15.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 50 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас против решение № 2299/13.10.2011г., постановено по НАХД № 2597/2011г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0201659/ 27.06.2011г., издаденото от касатора, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на „Емтиес стандарт” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в частта му относно размера на имуществената санкция, като за допуснатото нарушение на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Емтиес стандарт” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като постановено при неправилно установена фактическа обстановка и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – „Емтиес стандарт” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от М.Ц.К., не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване предвид размера на дължимото възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на „Емтиес стандарт” ЕООД против наказателно постановление № 02-0201659/27.06.2011г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд гр.Бургас е изменил атакуваното постановление като е приел, че съобразно ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС деянието представлява маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ. При съставяне на процесния АУАН и при издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не са констатирани формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото му на защита  в хода на административнонаказателното производство  или до порочност на съставения АУАН или издаденото въз основа на него НП. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Спорът между страните пред настоящата инстанция е относно приложението на чл.415в от КТ към установеното нарушение  - дружеството-жалбоподател не е начислявало по ведомост и не е изплащало на служителя си Г. дължимото й допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от м. 04/2010 г. до м. 02/2011 г. включително. Правилно районният съд е съобразил, че това възнаграждение, възлизащо общо в размер на 13,23 лева е било начислено и изплатено на служителя веднага след процесната проверка – още през март 2011г., т.е. преди съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, а считано от март 2011г. дружеството-работодател е започнало редовно да начислява и изплаща на служителя дължимото му такова допълнително възнаграждение в размер на 0,92 лева месечно. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, предвид факта, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този КТ, и от него не са произтекли вредни последици за работника следва да се наложи санкция в размер, определен по реда на чл. 415в от КТ.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ, поради което, наказващия орган е следвало да се съобрази с установените обстоятелства и сам да приложи нормата на чл. 415в от КТ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 год. на ВАС, съгласно което, разпоредбата на чл. 415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в настоящата хипотеза.

 С оглед обстоятелството, че районния съд е съобразил и приложил задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3 от 10 май 2011 год. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение като валидно, правилно и допустимо следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2299/13.10.2011г., постановено по НАХД № 2597/2011г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0201659/27.06.2011г., издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Емтиес стандарт” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в частта му относно размера на имуществената санкция, като за допуснатото нарушение на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Емтиес стандарт” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.