Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1075              15.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 41 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.С.И., ЕГН **********;*** против решение № 439/01.12.2011г. постановено по НАХД № 748/2011г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000453/17.08.2011г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, с което за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на касатора е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора се явява лично, не ангажира нови доказателства, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Несебър е образувано по жалба на Р.С.И. против наказателно постановление № 22-0000453/17.08.2011г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, с което за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, на касатора е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се подкрепят изцяло от събраните в хода на производството доказателства.

 При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличие на съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение.

Касационната инстанция не счита, че са налице нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП. Спорът между страните не е относно състоянието на отличителните знаци за такси, а относно факта за липсата на удостоверение за извършване на таксиметрови услуги на територията на общината. Ако И. притежаваше подобно удостоверение, той би го представил, дори в момента на проверката да не е извършвал таксиметров превоз. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на свидетеля С. А., тъй като същият дава показания само за отличителните белези на лекия автомобил в качеството му на такси, но не и за наличието на изискуемото удостоверение.  От друга страна действително същите са общи, без конкретика по казуса и А. е безспорно заинтересован от изхода на делото.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 439/01.12.2011г. постановено по НАХД № 748/2011г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000453/ 17.08.2011г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, с което за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, на Р.С.И., ЕГН **********;*** е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.