РЕШЕНИЕ

 

№ 68                             дата 15 януари 2020 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 16 декември 2019 год., в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа адм. дело № 3151 по описа за 2017год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02-1401167-091-001/10.02.2015г., поправен с РА № П-02000215077337-003-001/30.04.2015г., издадени от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на Н.С.Л.с ЕТ „НЕНКА-Н.Л.“, гр.Приморско, на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, чл.48, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ, са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м.12.2008г. в размер на 47 555,53лв. м.12.2009г. в размер на 60 201,22лв. м.12.2010г. в размер на 118 605,59лв. м.12.2011г. в размер на 58 137,60лв. и м.12.2012г. в размер на 47 958,19лв. Установени са допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за отчетната 2009г. в размер на 13 539,30лв., както и за отчетната 2012г. в размер на 18 835,30лв. Установени са и допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за отчетните 2008г. в размер на 3 460,52лв., за 2009г. в размер на 4 109,09лв., за 2010г. в размер на 6 921,54лв., за 2011г. в размер на 5 063,24лв.  и за 2012г. в размер на 4 121,91лв. Върху задълженията са начислени съответните лихви за забава. При оспорването по административен ред е постановено Решение № 131/07.05.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, с което ревизионният акт е потвърден изцяло.

Жалбоподателят Н.Л., действаща като ЕТ „НЕНКА-Н.Л.“, оспорва издадения ревизионен акт като незаконосъобразен поради липса на материалните предпоставки по ЗДДС за допълнително определяне на задължения за ДДС, като твърди, че доставките на стоки по процесните фактури, които органът по приходите е приел за неосчетоводени, респ. бил е укрит прихода по тях, никога не са били получавани от търговеца, съответно - по тях няма реализиран приход. Възразява, че се касае за огромно количество стоки, които нито могат да бъдат закупени от него, нито да се складират, както и да се продадат такива количества продукти, като в тази насока поименно са обсъдени 66 доставчика. По отношение на задължението по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ възразява, че неправилно органът по приходите е определил недостиг на парични средства към определена дата вместо на годишна база, в който случай не е налице недостиг. Фактически аналогични са доводите му против определените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на тези, касаещи задълженията за ДДС, предвид обстоятелството, че данъчната основа за облагане е определена също въз основа на счетените за неосчетоводени доставки на стоки, които констатации търговецът оспорва. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.     

Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне, поддържайки становището, че търговецът не е отразил в счетоводството си над 17 000 фактури, издадени от над 80 доставчика, също ангажира допълнителни доказателства, претендира възнаграждение.

Настоящото разглеждане на делото е в хипотезата на чл.222, ал.2 от АПК.

При първоначалното гледане на спора съдът е постановил Решение № 171/10.02.2017г. по адм.дело № 991/2015г. на Административен съд Бургас, с което ревизионният акт е бил отменен изцяло.

По реда на инстанционния контрол е постановено Решение № 13870/15.11.2017г. по адм.дело № 4044/2017г. на ВАС, с което касационната инстанция е отменила изцяло постановения съдебен акт и е върнала производството за ново разглеждане, с конкретни указания съдът да отграничи съществуващите по преписката и представените по делото фактури и съпровождащи документи, да ги установи и стойностно, като за целта да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи въз основа на тези доказателства данъчната основа по реда на чл.122, ал.2, вр. ал.1, т.2 ДОПК и съответно - задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС само на база съществуващите по преписката и допълнително представените по делото фактури, независимо дали съдържат или не съдържат подпис на получател. Дал е насоки и относно обсъждането на фактурите издадени от доставчика „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, както и съобразяване на фактурите, издадени от доставчика „Братя Лилови“ ООД, за част от които съдебно-графологическата експертиза по делото е показала, че към тях са налични стокови разписки за предаване на стоката, подписани от представител на търговеца.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1401167/13.06.2014г.,  издадена от началник сектор в ТД на НАП гр.Бургас, е възложено извършването на ревизия на „НЕНКА-Н.Л.“ ЕТ, гр.Приморско, с предметен обхват – установяване на задължения за ДДС в данъчни периоди м.12.2008г., м.12.2009г., м.12.2010г., м.12.2011г. и м.12.2012г., както и задължения по чл.48 от ЗДДФЛза периода м.01.2008г. - м.12.2012г., както и вноски за ДОО и здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода м.01.2008г. -  м.12.2012г.   Констатациите от ревизията са обобщени в съставен Ревизионен доклад № Р-02-1401167-092-01/10.12.2014г., въз основа на който е издаден процесният Ревизионен акт № Р-02-1401167-091-001/10.02.2015г., поправен с РА № П-02000215077337-003-001/30.04.2015г. от началник на сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите, с който, в тежест на жалбоподателя, на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, чл.48, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ, са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м.12.2008г. в размер на 47 555,53лв. м.12.2009г. в размер на 60 201,22лв. м.12.2010г. в размер на 118 605,59лв. м.12.2011г. в размер на 58 137,60лв. и м.12.2012г. в размер на 47 958,19лв. Установени са допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за отчетната 2009г. в размер на 13 539,30лв., както и за отчетната 2012г. в размер на 18 835,30лв. Установени са и допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за отчетните 2008г. в размер на 3 460,52лв., за 2009г. в размер на 4 109,09лв., за 2010г. в размер на 6 921,54лв., за 2011г. в размер на 5 063,24лв.  и за 2012г. в размер на 4 121,91лв. Начислени са съответните лихви. При оспорването по административен ред определените задължения са потвърдени с Решение № 131/07.05.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас. 

В хода на ревизионното производство органът по приходите проследил счетоводните записвания при жалбоподателя и е приел, че възприетата форма на счетоводството не осигурява обвръзка и синхронизирано хронологично и систематично аналитично счетоводно отчитане, като при съставянето на счетоводната отчетност са счетени за нарушени основни принципи на счетоводството, респ. допуснатите неточности са толкова многобройни, че дават съществено и силно отражение върху възможността за аналитично проследяване на стопанските операции, което  поставя под съмнение дали счетоводната отчетност представя като цяло вярно и честно имущественото състояние на предприятието.

Ревизиращият орган извършил служебна справка, при която установил наличие на разлики в общата стойност на получените доставки от жалбоподателя и стойността на декларираните от доставчиците му продажби. Констатирал е издадените към жалбоподателя фактури, които е описал в Приложение № 89 и № 90, касаещо фактури издадени през 2008г., издадени от „Аксон България“ ООД, „Нестле Айс Крийм България“ АД, „Фиоре“ ЕООД, „Стоянов“ ООД, „Вираж ВП“ ООД, „Дипам“ ООД, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Обединена млечна компания“ АД, „Кенар“ ЕООД, „Инкофудс“ ООД, „Интерснак България“ ЕООД, „Конкордиа-Бургас“ ООД, „Поп Комерс 1“ ЕООД, „Тонус груп“ ЕООД, „Юкон 21“ ЕООД, „Амперел“ ООД, „Прима - НИК", „Алто продукт“, „Ротер“, „Соларис 999“, „Триумф трейдинг“, „Табком“ ООД, „Интершанс“ ООД, „Океан А“ ЕООД, „Торнадо комерс“ ООД, „Витела нет“ ЕООД, „Прима - НИК" ЕООД. В Приложение № 91 е описал фактурите издадени през 2009г. от доставчиците  „Аксон България“ ООД, „Нестле Айс Крийм България“ АД, „Фиоре“ ЕООД, „Стоянов“ ООД, „Вираж ВП“ ООД, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Обединена млечна компания“ АД, „Кенар“ ЕООД, „Инкофудс“ ООД, „Интерснак България“ ЕООД, „Кавен орбико“ ООД, „Конкордиа-Бургас“ ООД, „Амперел“ ООД, „Данон -Сердика" АД", „Деметра“ ЕООД, „Норт Стар“ ЕООД, „Екватор“ ЕООД, „Боги 6" ООД, „Металпласт БГ“ ООД, „ЕП комерс“ ООД, „Стил – МС“ ООД, „Симид Агро“ ЕООД, „Братя Лилови“ ООД, „Таня-Прим“ ООД, „Валмарк“ ЕООД, „Прима - Ник" ЕООД, „Алто продукт“, „Хлебозавод Тимс“, „Макс ко дистрибюшън“, „Ротер“, „Соларис 999“, „Триумф трейдинг“, „Дипам“ ООД, „Табком“ ООД, „Интершанс“ ООД. В Приложение № 92 се съдържа описание на фактурите издадени през 2010г. от доставчиците „Аксон България“ ООД, „Нестле Айс Крийм България“ АД, „Фиоре“ ЕООД, „Океан А“ ЕООД, „Торнадо комерс“ ООД, „Стоянов“ ООД, „Вираж ВП“ ООД, „Крест“ ООД, „Бор чвор" ЕООД, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Обединена млечна компания“ АД, „Витела Нет“ ЕООД, „Кенар“ ЕООД, „Интерснак България“ ЕООД, „Кавен орбико“ ООД, „Конкордиа-Бургас“ ООД, „Тонус груп“ ЕООД, „Юкон 21“ ЕООД, „Поп Комерс 1“ ЕООД, „Амперел“ ООД, „Данон - Сердика" АД",  „Деметра“ ЕООД, „Екватор“ ЕООД, „Боги 6“ ООД, „ЕП комерс“ ООД, „Стил – МС“ ООД, „Симид Агро“ ЕООД, „Братя Лилови“ ООД, „Валмарк“ ЕООД, „Хермес комерс Р" ООД, ЕТ „Явор 46-С.Х.“, „Мико тур“ ООД, „Рожен 1“ ООД, „Кронос дистрибюшън България“ АД, ЕТ „Вили-П.Г.“, ЕТ „Виспа 93 - В.Янков“, ЕТ „Пиргос 71“, ЕТ „З.Г.“, „Прима - Ник" ЕООД, „Алто продукт“, Хлебозавод Тимс, „Макс ко дистрибюшън“, „Ротер“, „Соларис 999“, „Триумф трейдинг“, „Дипам“ ООД, „Табком“ ООД, „АЛ – ВА“ ООД, „Табак Трейдинг Партнър“ ООД, „Лилия табако Къмпани“ ООД, „ Интершанс“ ООД. В Приложение № 93 се съдържа описание на фактурите, издадени през 2011г. от доставчиците „Аксон България“ ООД, „Нестле Айс Крийм България“ АД, „Фиоре“ ЕООД, „Океан А“ ЕООД, „Торнадо комерс“ ООД, „Стоянов“ ООД, „Вираж ВП“ ООД, „Крест“ ООД, „Бор чвор" ЕООД, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Обединена млечна компания“ АД, „Витела Нет“ ЕООД, „Кенар“ ЕООД, „Интерснак България“ ЕООД, „Кавен орбико“ ООД, „Конкордиа-Бургас“ ООД, „Тонус груп“ ЕООД, „Юкон 21“ ЕООД, „Поп Комерс 1“ ЕООД, „Амперел“ ООД, „Данон -Сердика" АД",  „Норт Стар“ ЕООД, „Деметра“ ЕООД, „Екватор“ ЕООД, „Боги 6“ ООД, „ЕП комерс“ ООД, „Металпласт БГ“ ООД, „Стил – МС“ ООД, „Братя Лилови“ ООД, „Валмарк“ ЕООД, „Хермес комерс Р" ООД, ЕТ „Явор 46-С.Х.“, „Мико тур“ ООД, „Рожен 1“ ООД, „Кронос дистрибюшън България“ АД, ЕТ „Вили-П.Г.“, ЕТ „Виспа 93 - В.Янков“, ЕТ „Пиргос 71“, ЕТ „З.Г.“, „Агива“ ООД, „Млечна промишленост БМК“, „Еленков 80“ ЕООД, „Чех - Бургас" ООД, „Карол Фернандес Миит“ ООД, „Лактос-България“ ООД, „Прима - Ник" ЕООД, „Алто продукт“, „Макс ко дистрибюшън“,   „Ротер“, „Соларис 999“, „Сарчес“  ООД, „Табком“ ООД, „АЛ – ВА“ ООД, „Табак Трейдинг Партнър“ ООД, „ Интершанс“ ООД, „Братя Лилови“ ООД. В Приложение № 94 се съдържа описание на фактурите издадени през 2012г. от доставчиците „Аксон България“ ООД, „Фиоре“ ЕООД, „Океан А“ ЕООД, „Торнадо комерс“ ООД, „Стоянов“ ООД, „Вираж ВП“ ООД, „“Дипам“ ООД, Крест“ ООД, „Бор чвор" ЕООД, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Обединена млечна компания“ АД, „Витела Нет“ ЕООД, „Инкофудс“ ООД, „Интерснак България“ ЕООД, „Кавен орбико“ ООД, „Конкордиа-Бургас“ ООД, „Тонус груп“ ЕООД, „Юкон 21“ ЕООД, „Поп Комерс 1“ ЕООД, „Амперел“ ООД, „Данон -Сердика" АД",  „Норт Стар“ ЕООД, „Деметра“ ЕООД, „Екватор“ ЕООД, „Боги 6“ ООД, „Металпласт БГ“  ООД, „ЕП комерс“ ООД, „Таня Прим“ ООД, „Валмарк“ ЕООД, „Хермес комерс Р" ООД, ЕТ „Явор 46-С.Х.“, „Мико тур“ ООД, „Рожен 1“ ООД, „Кронос дистрибюшън България“ АД, ЕТ „Пиргос 71“, ЕТ „З.Г.“, „Агива“ ООД, „Млечна промишленост БМК“, „БМК Бургас“ ООД, „Еленков 80“ ЕООД, „Чех - Бургас" ООД, „Карол Фернандес Миит“ ООД, „Лактос-България“ ООД, „Добруджански хляб“ АД, „Мит Бургас“ ЕООД, „Гана 99“ ООД, „Он партнерс“ ООД, „Алто продукт“, „Макс ко дистрибюшън“,   „Ротер“, „Соларис 999“, „Сарчес“  ООД, „Табком“ ООД, „Табак Логистик Груп Бургас“ ООД,  „АЛ – ВА“ ООД, „Табак Трейдинг Партнър“ ООД. Изброените по-горе приложения се намират на приложения по делото електронен носител на л.165, като общият брой на фактурите е 16432, като само част от тях са налични по делото като писмени доказателства.

Преценено е, че ревизираният търговец не е спазил изискванията за всеобхватност и достоверност на счетоводството, както и принципа на текущо начисляване, не се води аналитично счетоводно отчитане на стоките  по вид, количество и стойност, а само стойностно, което препятства проследяването на паричните потоци. Тези данни са счетени за обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2  и т.4 от ДОПК – данни за укрити приходи, както и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, поради което ревизията е преминала към определяне на задълженията по този особен ред. Направена е съпоставка на отразените данни в счетоводните регистри на ЕТ и събраните данни от доставчиците, в резултат на която е установено, че за периода 01.01.2008г. - 31.12.2012г. доставчиците на „НЕНКА - Н.Л." ЕТ са посочили издадени към него фактури, които не са отразени в счетоводството на ЕТ и в резултат не са намерили отражение при деклариране на приходите му. От доставчиците са изискани хронологични регистри, фактури, пътни листи, стокови разписки, писмени обяснения от шофьори, с цел установяване на реализираните от тях доставки. Според органа по приходите всички доставчици потвърждават, че получател на стоките по издадените от тях фактурите е „НЕНКА - Н.Л." ЕТ, като фактурите са отразени като приход в техните счетоводни регистри, както и са извършени плащания в брой, а издадените фактури са включени за съответните данъчни периоди в подадените от тях СД за ДДС и дневник на продажбите, като е обяснено, че доставките са били осъществявани до обектите на жалбоподателя след предварителна негова заявка, със собствен транспорт на доставчика, а стоката била приемана от служителите в обекта. При тези фактически данни органът по приходите приел, че са налице реални доставки на стоки към жалбоподателя по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които са облагаеми, като при тяхната продажба  не е бил начислен дължимия ДДС, а издадените за тези доставки фактури не са били осчетоводени в неговото счетоводство, били са реализирани в неговите търговски обекти, но за тяхната продажба не е бил издаден документ, не е начислен данък, съответно не са отчетени приходи от тяхната продажба.Предвид обстоятелството, че към края на съответната година стоките не са били налични у търговеца, органът по приходите е определил задълженията за ДДС на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, като ги е отнесъл за данъчен период м.12 на съответната година.

 Видно от таблиците на л.190 от делото, разграничил е цигарите от другите стоки, предвид наличието на различна търговска надценка.

Така, за 2008г. е приел, че не са били осчетоводени фактури за получени стоки на стойност 98 325,42лв., спрямо които е приложил надценка от 15%, в резултат на което е определил данъчна основа от 113 074,23лв. и дължим върху нея ДДС – 22 614,85лв. Приел е, че не са били осчетоводени фактури за получени цигари на стойност 118 765,15лв., спрямо които е приложил надценка от 5%, в резултат на което е определил данъчна основа от 124703,41лв. и дължим върху нея ДДС – 24 940,68лв. Или, общо за м.12.2008г. е установил допълнително задължение за ДДС в размер на 47 555,53лв.

За 2009г. е приел, че не са били осчетоводени фактури за получени стоки на стойност 134 251,50лв., спрямо които е приложил надценка от 15%, в резултат на което е определил данъчна основа от 154 389,23лв. и дължим върху нея ДДС – 30 877,85лв. Приел е, че не са били осчетоводени фактури за получени цигари на стойност 139 635,11лв., спрямо които е приложил надценка от 5%, в резултат на което е определил данъчна основа от 146 616,87лв. и дължим върху нея ДДС – 29 323,37лв. Или, общо за м.12.2009г. е установил допълнително задължение за ДДС в размер на 60 201,22лв.

За 2010г. е приел, че не са били осчетоводени фактури за получени стоки на стойност 186 483,64лв., спрямо които е приложил надценка от 15%, в резултат на което е определил данъчна основа от 214 456,19лв. и дължим върху нея ДДС – 42 891,24лв. Приел е, че не са били осчетоводени фактури за получени цигари на стойност 357 687,38лв., спрямо които е приложил надценка от 5%, в резултат на което е определил данъчна основа от 375 571,75лв. и дължим върху нея ДДС – 75 114,35лв. Или, общо за м.12.2010г. е установил допълнително задължение за ДДС в размер на 118 005,59лв.

За 2011г. е приел, че не са били осчетоводени фактури за получени стоки на стойност 206 018,66лв., спрямо които е приложил надценка от 15%, в резултат на което е определил данъчна основа от 23 6921,46лв. и дължим върху нея ДДС – 47 384,29лв. Приел е, че не са били осчетоводени фактури за получени цигари на стойност 51 206,25лв., спрямо които е приложил надценка от 5%, в резултат на което е определил данъчна основа от 53 766,56лв. и дължим върху нея ДДС – 10 753,31лв. Или, общо за м.12.2011г. е установил допълнително задължение за ДДС в размер на 58 137,60лв.

За 2012г. е приел, че не са били осчетоводени фактури за получени стоки на стойност 165 375,19лв., спрямо които е приложил надценка от 15%, в резултат на което е определил данъчна основа от 190 181,47лв. и дължим върху нея ДДС – 38 036,29лв. Приел е, че не са били осчетоводени фактури за получени цигари на стойност 47 247,12лв., спрямо които е приложил надценка от 5%, в резултат на което е определил данъчна основа от 49 609,48лв. и дължим върху нея ДДС – 9 921,90лв. Или, общо за м.12.2012г. е установил допълнително задължение за ДДС в размер на 47 958,19лв.

Органът по приходите е определил и допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходи от дейност като ЕТ общо за ревизираните години – 23 676,30лв, като за 2008г. данъкът е в размер на 3 460,52лв., за 2009г. е в размер на 4 109,09лв., за 2010г. е 6 921,54лв., за 2011г.  е в размер на 5 063,24лв. и за 2012г. е определен в размер на 4 121,91лв. данъчната основа за облбагане също е била опеделена по собения ред на чл.124 от ДОПК, като е получена като разлика между установените при ревизията приходи и разходи за всяка година. Като приходи са взети тези, декларирани от лицето, завишени с приетите за неотчетените приходи от продажбата на незаприходени стоки от горните доставчици. При определяне размера на разходите са зачетени декларираните от търговеца, завишени с доставната стойност на счетената за незаприходена стока. От така определената данъчна основа са приспаднати дължимите ЗОВ, при което, за получения облагаем доход, е определен дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходи от дейност като ЕТ. При този начин на определяне на данъчната основа, органът по приходите е завишил размера на счетоводния финансов резултат със сумата, представляваща разликата между продажната и покупната стойност на незаприходените стоки за периода от 2008г. до 2012г.

Също така, органът по приходите е определил и допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 13539,30лв. и за 2012г. в размер на 18 835,30лв., вследствие на установен недостиг на парични средства по изготвен паричен поток за физическото лице Н.С.Л.за тези две години.

Ревизионният акт е частично незаконосъобразен.

Предвид обстоятелството, че делото е върнато за ново разглеждане, съдът съобразява дадените от касационната инстанция указания, съдържащи се в мотивите на постановеното Решение № 13870/15.11.2017г. по адм.дело № 4044/2017г. на ВАС. По-конкретно е указано да се отграничат съществуващите по преписката и представените по делото фактури и съпровождащи документи, респ. задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС да се установят само въз основа на тях. За целта, по делото бяха изготвени три съдебно-икономически експертизи. Първата от тях се извърши от в.л.С.А., която съдът не кредитира и няма да обсъжда поради възможна заинтересованост на вещото лице, за което беше посочено, че е встъпило в съдебни спорове с ответната страна, което беше и основанието да се назначи нова експертиза от друго вещо лице. Втората експертиза беше изготвена от в.л.А.А., която съдът кредитира частично относно някои фактически установявания, но изготвеното от него заключение значително се отклонява както от възложените задачи, така и от указанията на ВАС. В изложението по-долу, касаещо определяне на задълженията по ЗДДС и по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, съдът ще се позове приоритетно на експертизата изготвена от третото в.л. В.М., с известни корекции. 

По приложението на ЗДДС:

От всички изброени по-горе в мотивите доставчици, за които органът по приходите е счел, че са били извършени доставки към жалбоподателя, по делото, като писмени доказателства, са налични само част от фактурите. Съобразно указанията на ВАС, експертът е отграничил тази част от тях, които са съпътствани и с други документи – стокови разписки, пътни листи. При изслушване в съдебно заседание уточни, че от счетоводна гледна точка, съставянето на стокова разписка води до извод, че стоката излиза/се изписва от доставчика, след което въз основа на нея се издава фактурата, след което физическото транспортиране до получателя се доказва с пътните листи. Тази съвкупност от документи е била и критерият за отграничаване на тази група фактури, въз основа на които е направена и рекапитулацията. На тези критерии са отговаряли само трима от доставчиците - „Бор чвор“ ЕООД, „Братя Лилови“  ООД и „Метро кеш енд кери България“ ЕООД. По отношение на „Братя Лилови“ ООД следва да се посочи, че по делото не са налични издадените от тях фактури, а са налице само стокови разписки, за които съдебно-графологична експертиза по делото е доказала, че 38 от тях са подписани от представител на търговеца, като указанията на ВАС са фактурите, обвързани с тези разписки, да бъдат включени при формирането на данъчната основа. По отношение фактурите на „Метро кеш енд кери България“ ЕООД съдът се позовава на Общите условия на търговеца, публично достъпни, като видно от т.10. Чрез заплащане на фактурираната стока Картодържателят потвърждава получаването й. Т.е., прехвърлянето на собствеността и фактическото предаване на стоките по издадените фактури става на датата на извършване на съответната продажба, на приносителя на клиентската карта, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките съгласно Общите условия. Единственият документ, който удостоверява получаването на стоките от клиента, е фактурата, която се издава от Метро след плащането на цената. При закупуването и предаването на стоките не се съставят договори, анекси, стокови или складови разписки, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки или други документи, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността и фактическото предаване на стоките.  Без правно значение е дали картодържателят лично или (чрез) други лица, ползващи неговата карта е закупил стоките. В този смисъл, фактурите на „Метро кеш енд кери България“ ЕООД следва да участват при формирането на данъчната основа на неотчетените покупки.

Извън обсега на съдебно-икономическата експертиза са останали фактурите без придружаващи ги документи или такива, придружавани напр.само от пътни листи, които обаче не сочат конкретно направление нито към гр.Приморско, нито към обект на жалбоподателя, а съдържат описание на маршрут напр.Бургас – Царево (напр. „Крест“ ООД), а други сочат маршрут Хасково – Бургас  (напр.Хлебозавод Тимс“ ЕООД), което не може със сигурност да се обвърже и с посещение на търговските обекти на жалбоподателя в гр.Приморско. В изследването не са включени и фактури, за които има стокови разписки, но няма пътни листи за транспорт до жалбоподателя. Не са включени също така и фактурите без никакви съпътстващи ги документи.

Този подход на вещото лице съответства на указанията на касационната инстанция относно отграничаването  само на тези фактури, които се съпътстват от допълнително съставена документация, въз основа на която може да се обоснове извод за извършени реални доставки на стоки към ревизирания търговец. Този подход напълно съответства и на устойчивата практика на органа по приходите за реални да се признават само доставки, за които, освен издадената фактура, са били съставени и други съпътстващи документи, въз основа на които да се обоснове извод за размяна на престации. Т.е., в обратната хипотеза – когато органът по приходите отказва правото на приспадане, тъй като за доставката е налице само фактура и винаги изисква допълнителни доказателства, то няма основание, понастоящем, когато за множество доставчици е установил наличието само на фактура, да претендира реалност на доставката само въз основа на този документ. Също така, органът по приходите никога не счита за достатъчни за доказване реалността на доставката записванията в счетоводните регистри на доставчика, докато в случая обосновава извод за реалност на доставки към жалбоподателя единствено въз основа на тези записвания. За фактурите, за които няма транспортни документи (напр.“Витела България“ ЕООД, „Конкордия Бургас“ ООД и др.) не става ясно на какво основание е прието, че са доставени на жалбоподателя, след като няма констатации с какви превозни средства са транспортирани стоките, до кое местоназначение, нито данни за извършени от доставчиците транспортни разходи. Фактурите, към които няма събрани пътни листи, товарителници, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и всякаква друга документация, съдържаща възможна индикация за търговски оборот, неясно остава на какво фактическо основание са счетени, че обективират наличието на сделка, респ. настъпване на данъчно събитие. Някои от фактурите, по които се претендира доставка, дори не са представени от доставчиците (напр. „Кавен орбико“ ЕООД, както и част от фактурите на „Данон Сердика“), тъй като не се съхраняват вече, т.е. информацията е била извлечена само на база счетоводни записвания при доставчика.  Обясненията на доставчиците не са достатъчни, за да се проведе такова доказване, още повече, че  макар да се твърди, че за своя сметка са извършил транспортирането на стоките, то за значителна част няма никакви документи, които да удостоверят този факт, нито преки, нито косвени, като няма и обяснения за тяхната липса. В ревизионното производство са събрани  хиляди документи, но те не са обвързани помежду си, няма констатации за кой доставчик има само фактура, за кой има фактура и други съпътстващи документи, какви са те, като в крайна сметка изводът за реалност на доставките е направен само въз основа на счетоводни записвания, извлечени от съпоставката в служебната база данни, въз основа на декларираното от доставчиците и жалбоподателя. В този смисъл, съдът счете, че част от констатациите на органа по приходите почиват на предположения, а изводът за наличие на укрити приходи, касаещи част от доставките, за необоснован.  

С оглед изложеното и съобразно указанията на ВАС, при рекапитулацията на задълженията, съдът ще се позове само на доставките на  „Бор чвор“ ЕООД, „Братя Лилови“ ООД и „Метро кеш енд кери България“ ЕООД. Изчисленията, дадени от в.л. В.М. следва да претърпят корекции, поради констатирани неточности, които повлияват размера на допълнителния за начисляване ДДС. Корекциите са необходими, тъй като в.л. погрешно залага 10% надценка на стоките, като в действителност тя е 15%, което променя и данъчната основа. Също така съдът констатира, че в изчисленията, касаещи доставчика „Братя Лилови“ ООД, вещото лице е включило стойността на фактурите, съответстващи само на 31 броя стокови разписки, докато в действителност признатите със съдебно-графологична експертиза за подписани от ЕТ са 38 на брой, поради което, в таблицата на описаните стокови разписки (л.121, 126 от заключението), следва да се включат допълнително и тези с № 140023894/01.06.2010г., № 140024751/08.06.2010г., № 14002449/18.06.2010г., № 140026045/13.07.2010г., № 110029948/08.09.2010г. и № 140030996/27.09.2010г., поради което и резултата за м.12.2010г. за този доставчик ще се промени от 634,01лв. на 816,37лв.

 

По-конкретно:

Доставчика „Бор чвор“ ЕООД:

За м.12.2008г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

За м.12.2009г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

За м.12.2010г. данъчната основа от 1 998,82лв., при надценка от 15%, се променя на 2 298,64лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 459,73лв.

За м.12.2011г. данъчната основа от 2520,43лв., при надценка от 15%, се променя на 2898,49лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 579,70лв.

За м.12.2012г. данъчната основа от 2326,10лв., при надценка от 15%, се променя на 2675,02лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 535лв.

 

Доставчика „Братя Лилови“ ООД:

За м.12.2008г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

За м.12.2009г. данъчната основа от 791,15лв., при надценка от 15%, се променя на 909,82лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 181,96лв.

За м.12.2010г. данъчната основа от 816,37лв., при надценка от 15%, се променя на 938,83лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 187,77лв.

За м.12.2011г. данъчната основа е 292,41лв., но тъй като тук има доставка както на стоки с надценка от 15%, така и на цигари с надценка 5%, то промяната засяга само колоната на първата таблица на л.128 от заключението, касаеща надценката за стоки, като цифрата от 10,57лв. следва да се промени на 11,05лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 61,60лв.

За м.12.2012г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

 

Доставчика „Метро кеш енд кери България“ ЕООД:

За м.12.2008г. данъчната основа от 53 807,37лв., при надценка от 15%, се променя на 61878,48лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 12375,70лв.

За м.12.2009г. данъчната основа от 7 102,66лв., при надценка от 15%, се променя на 8 168,06лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 1 633,61лв.

За м.12.2010г. данъчната основа от 7 977,19лв., при надценка от 15%, се променя на 9 173,77лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 1 834,75лв.

За м.12.2011г. данъчната основа от 7 005,30лв., при надценка от 15%, се променя на 8 056,10лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 1 611,22лв.

За м.12.2012г. данъчната основа от 5 214,30лв., при надценка от 15%, се променя на 5 996,45лв., при което допълнителният за начисляване ДДС става в размер на 1 199,29лв.

 

Съобразно така коригираните стойности, задълженията за ДДС по ревизионния акт следва да се изменят, както следва:

За данъчен период м.12.2008г. – ДДС в размер на 12 375,70лв., ведно с лихва в размер на 7 977,09лв., съобразно приложената калкулация.

За данъчен период м.12.2009г. – ДДС в размер на 1 815,58лв. (181,96+1633,61), ведно с лихва в размер на 945,48лв., съобразно приложената калкулация.

За данъчен период м.12.2010г. – ДДС в размер на 2 482,25лв. (459,73+187,77+1834,75), ведно с лихва в размер на 1 036,11лв., съобразно приложената калкулация.

За данъчен период м.11.2011г. – ДДС в размер на 2 252,52лв. (579,70+61,60+1611,22), ведно с лихва в размер на 707,33лв., съобразно приложената калкулация.

За данъчен период м.12.2012г. – ДДС в размер на 1 734,29лв. (535+1199,29), ведно с лихва в размер на 365,56лв., съобразно приложената калкулация.

 

По приложението на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:

При определяне на данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, органът по приходите се е позовал на идентичните данни за неотразени фактури и претендирания за реализиран, но неотчетен приход по тях, като основата е получена като разлика между установените при ревизията приходи и разходи за ревизираните години. Взети са предвид декларираните от търговеца приходи, които са завишени със счетените за неотчетени приходи от продажби на незаприходени стоки, а разходната част е определена с декларираните от ЕТ разходи, към които е прибавена доставната стойност на незаприходените стоки. Предвид аналогичния начин на определяне на основата за облагане, съдът се позовава на вече изложените мотиви по приложението на ЗДДС, респ. данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ съдът ще определи аналогично на тази по ЗДДС. Тук отново важат и мотивите за корекции на експертизата на в.л.В.М., поради което и промяна претърпяват трите таблици, касаещи задълженията по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, разграничаващи тримата доставчици. Налага се и коригиране на последната колона на трите таблици (ЗДДФЛ 15%), тъй като е видно, че стойността в тях не съответства на 15%, а на 20%.

 

По-конкретно:

Доставчика „Бор чвор“ ЕООД:

За 2008г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

За 2009г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

За 2010г. данъчната основа от 1 998,82лв., при надценка от 15%, се променя на 2 298,64лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 299,82лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 44,97лв.

За м.12.2011г. данъчната основа от 2520,43лв., при надценка от 15%, се променя на 2898,49лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 378,06лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 56,71лв.

За м.12.2012г. данъчната основа от 2326,10лв., при надценка от 15%, се променя на 2675,02лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 348,92лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 52,34лв.

 

Доставчика „Братя Лилови“ ООД:

За м.12.2008г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

За м.12.2009г. данъчната основа от 791,15лв., при надценка от 15%, се променя на 909,82лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 118,67лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 17,80лв.

За м.12.2010г. данъчната основа от 816,37лв., при надценка от 15%, се променя на 938,83лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 122,46лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 18,37лв.

За м.12.2011г. данъчната основа е 292,41лв., но тъй като тук има доставка както на стоки с надценка от 15%, така и на цигари с надценка 5%, то промяната засяга само колоната на последната таблица на л.128 от заключението, касаеща надценката за стоки, като цифрата от 10,57лв. следва да се промени на 11,05лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 15,58лв. (11,05 + 296,94 - 292,41), като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 2,34лв.

За м.12.2012г. данните не се променят, данъчната основа е 0,00лв.

 

Доставчика „Метро кеш енд кери България“ ЕООД:

За м.12.2008г. данъчната основа от 53 807,37лв., при надценка от 15%, се променя на 61878,48лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 8071,11лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 1210,67лв.

За м.12.2009г. данъчната основа от 7 102,66лв., при надценка от 15%, се променя на 8 168,06лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 1065,40лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 159,81лв.

За м.12.2010г. данъчната основа от 7 977,19лв., при надценка от 15%, се променя на 9 173,77лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 1196,58лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 179,49лв.

За м.12.2011г. данъчната основа от 7 005,30лв., при надценка от 15%, се променя на 8 056,10лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 1050,80лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 157,62лв.

За м.12.2012г. данъчната основа от 5 214,30лв., при надценка от 15%, се променя на 5 996,45лв., при което данъчната основа за облагане става размер на 782,15лв., като при данъчна ставка от 15% това определя задължение в размер на 117,32лв.

 

Съобразно така коригираните стойности, задълженията за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ по ревизионния акт следва да се изменят, както следва:

За 2008г. – данък в размер на 1210,67лв., ведно с лихва в размер на 730,81лв., съобразно приложената калкулация.

За 2009г. – данък в размер на 177,61лв. (17,80+159,81), ведно с лихва в размер на 87,18лв., съобразно приложената калкулация.

За 2010г. – данък в размер на 242,83лв. (44,97+18,37+179,49), ведно с лихва в размер на 94,08лв., съобразно приложената калкулация.

За 2011г. – данък в размер на 232,70лв. (56,71+18,37+157,62), ведно с лихва в размер на 66,03лв., съобразно приложената калкулация.

За 2012г. – данък в размер на 172лв. (52,34+2,34+117,32), ведно с лихва в размер на 31,18лв., съобразно приложената калкулация.

 

По приложението на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ:

Органът по приходите е определил задължение за този данък, тъй като при изготвени парични потоци на Н.Л. за 2009г. и 2012г. е установил, че извършените плащания на лицето явно и съществено надвишават размера на получените средства и за тези две години е установен паричен недостиг, като е счетено, че са налице укрити доходи с неясен произход, послужили като основа за облагане, поради което тя също е определена по реда на чл.122, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК и за отчетната 2009г. е определен допълнителен данък в размер на 13 539,30лв., а за 2012г. – задължение в размер на 18 835,30лв.

В тази част от предмета на спора, при първоначалното гледане на делото е била назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която също е изготвило паричен поток, в резултат на което недостиг не е бил констатиран, като изследването е било за целия ревизиран период 2008г.-2012г. 

Разликите в констатациите на органа по приходите и на вещото лице произтичат от наличието на парични суми, които Н.Л. като физическо лице е внесла в касата на ЕТ, за които парични суми органът по приходите е преценил, че не се доказва техния произход, респ. счетено е, че извършените разходи надвишават размера на установените приходи. За 2009г. е установено, че лицето е внесло в касата на търговеца 170 000лв., а през 2012г. – 190 000лв. Дадени са обяснения, че сумите представляват заемни средства от трети лица, в т.ч. и от дъщерите на Н.Л.. Органът по приходите не е кредитирал представените за целта договори, като е счел, че по своя характер те са типови, съставени за целите на ревизията, нямат нотариална заверка, а договорените лихвени условия и изпълнение са извън всякаква икономическа изгода. Противно на твърденията в жалбата, недостигът не е определен към конкретна дата, а на годишна база. Събраните в тази част от ревизията доказателства са налични на електронния носител, като приобщени от предходно проведено ревизионно производство. След тяхното запознаване съдът споделя становището на органа по приходите. На Приложение № 80 са налични сканирани документи, представени от Н.Л.– дъщеря на Н.Л. – предварителен договор за предоставяне на паричен заем в размер на 100 000лв. от 28.11.2009г., разписка за получаване на сумата на 29.11.2009г. и нотариален акт от 27.11.2009г., видно от който заемодателят е продал недвижим имот за сумата от 100 000лв. Вярно е, че договорът за заем е неформален и още по-малко за него се изисква нотариална заверка на подписите, но за целите на доказването той е непротивопоставим на третите лица, ако няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК. Като частен документ той съставлява само доказателство, че изявленията в него са направени от подписалите го лица. В този смисъл, съдът също не дава вяра на представения договор за заем за целите на доказването на предоставени парични средства. Приложение № 81 съдържа сканирани документи, касаещи предоставен паричен заем на Н.Л. от заемодателя С.П., в т.ч. писмени обяснения, договор за заем от 01.06.2012г., разписка от същата дата, нотариален акт за продажба извършена от заемодателя на недвижим имот на стойност приблизително 24 200лв. от дата 15.04.2008г., разпореждане за отпускане на пенсия на заемодателя Проданова от 22.01.2000г. и последваща актуализация, договор за депозит на съпруга на стойност 100 000лв. от 24.03.1992г., както и вносни бележки от още по-ранни години. В писмените обяснения заемодателката е посочила, че винаги е получавала много високи възнаграждения, поради високоплатената длъжност на лекар, която е заемала, като в подкрепа сочи отбелязаното при отпускането на пенсия актуализирано възнаграждение. Аналогично на изложеното по-горе, съставеният договор за заем не е такъв ad probationem и е непротивопоставим на третите лица поради липса на достоверна дата. Отделно от това, този заемодател представя доказателства за налични парични средства далеч назад във времето и за които не може със сигурност да се твърди, че са били налични към датата на твърдения заем – 01.06.2012. Също така, неоснователно е позоваването на актуализиран размер на възнаграждението, защото посочената сума от 153 115лв. е неденоминирана такава, видно от отбелязването в разпореждането за отпускане на пенсия, където цифрите са преобразувани в деноминирани лева. Същото се отнася и за депозитите и паричните вноски от 1992г. и предхождащите я години, които са също в неденоминирани лева. Приложение № 82 съдържа сканирани документи, касаещи предоставен паричен заем от другата дъщеря М.З.в размер на 38 500лв. на дата 22.12.2008г. Дадени са обяснения, че средствата са придобити от изтеглен потребителски кредит за лечение на дете. Приложена е разписка. Аналогично на вече изложеното съдът не кредитира тези доказателства, вкл. и като няма данни този заемодател да е притежавал към края на 2008г. заетата сума. Представения договор за потребителски кредит е от дата 13.12.2005г. с краен срок за издължаване – 13.12.2007г. Отпуснатият  кредит е на стойност 7 000лв. Приложени са банкови извлечения за ежемесечното му погасяване. Като се има предвид, че се представя договор за паричен заем от 22.12.2008г., то към тази дата потребителският кредит е бил вече погасен, поради което не може да се претендира да е бил източник на средствата по договора за заем с Н.Л..

Съдът счете жалбата за неоснователна в тази нейна част, при неуспешно проведено насрещно доказване, поради което следва да се приеме, че задълженията по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ са били законосъобразно определени с ревизионния акт.

На основание изложените мотиви, ревизионният акт следва да бъде изменен в частта относно определените задължения за ДДС в данъчен период м.12.2008г., като те се определят в размер на 12 375,70лв., ведно с лихва в размер на 7 977,09лв., за данъчен период м.12.2009г. – в размер на 1 815,58лв., ведно с лихва в размер на 945,48лв., за данъчен период м.12.2010г. - в размер на 2 482,25лв., ведно с лихва в размер на 1 036,11лв., за данъчен период м.11.2011г. – в размер на 2 252,52лв., ведно с лихва в размер на 707,33лв. и за данъчен период м.12.2012г. - в размер на 1 734,29лв., ведно с лихва в размер на 365,56лв. Ревизионният акт следва да бъде изменен и в частта относно  задълженията за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, като за 2008г. то се определя  в размер на 1210,67лв., ведно с лихва в размер на 730,81лв.,, за 2009г. – в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв., за 2010г. – в размер на 242,83лв., ведно с лихва в размер на 94,08лв., за 2011г. – в размер на 232,70лв., ведно с лихва в размер на 66,03лв. и за 2012г. – в размер на 172лв.,  ведно с лихва в размер на 31,18лв. Жалбата следва да се отхвърли в останалата й част.

Съобразно този изход на процеса дължими са разноски и за двете страни, пропорционално на уважената, съотв. – отхвърлената част от жалбата. При обжалван материален интерес на стойност 548 913,36лв., уважена част от жалбата в размер на 471 745,54лв., направени от жалбоподателя разноски в общ размер на 19 900лв., в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 17 102,40лв. При отхвърлена част на жалбата в размер на 77 167,82лв., направени от ответната страна разноски в размер на 9 009,13лв., в нейна полза следва да се присъдят разноски в размер на 1266,53лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02-1401167-091-001/10.02.2015г., поправен с РА № П-02000215077337-003-001/30.04.2015г., издадени от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 131/07.05.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, В ЧАСТТА относно установените задължения за ДДС, като ОПРЕДЕЛЯ задълженията, както следва: за данъчен период м.12.2008г. – ДДС в размер на 12 375,70лв., ведно с лихва в размер на 7 977,09лв., за данъчен период м.12.2009г. – ДДС в размер на 1 815,58лв., ведно с лихва в размер на 945,48лв., за данъчен период м.12.2010г. – ДДС в размер на 2 482,25лв., ведно с лихва в размер на 1 036,11лв., за данъчен период м.11.2011г. – ДДС в размер на 2 252,52лв., ведно с лихва в размер на 707,33лв. и за данъчен период м.12.2012г.  – ДДС в размер на 1 734,29лв., ведно с лихва в размер на 365,56лв., както и В ЧАСТТА  относно установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, като ОПРЕДЕЛЯ задълженията, както следва: за 2008г. – данък в размер на 1210,67лв., ведно с лихва в размер на 730,81лв., за 2009г. – данък в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв., за 2010г. – данък в размер на 242,83лв., ведно с лихва в размер на 94,08лв., за 2011г. – данък в размер на 232,70лв., ведно с лихва в размер на 66,03лв. и за 2012г. – данък в размер на 172лв.,  ведно с лихва в размер на 31,18лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „НЕНКА-Н.Л.“, гр.Приморско против Ревизионен акт № Р-02-1401167-091-001/10.02.2015г., поправен с РА № П-02000215077337-003-001/30.04.2015г., издадени от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 131/07.05.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ.

ОСЪЖДА ЕТ „НЕНКА-Н.Л.“, гр.Приморско, ул.“3-ти март“ № 78, с ЕИК 102699347 да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1266,53лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да ЗАПЛАТИ на ЕТ „НЕНКА-Н.Л.“, гр.Приморско, ул.“3-ти март“ № 78, с ЕИК 102699347 сумата от 17 102,40лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: