Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              05.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 29 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.Б.С. *** и със съдебен адрес гр.*** против Решение №2448/ 28.11.2011г., постановено по НАХД №3299/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №11010690/17.06.2011г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.26, ал.2, във връзка с чл.1, ал.1 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). Иска се от съда да отмени оспорваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.  В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява от пълномощник.

Ответникът по касация – директорът на АДФИ, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на С.С. против наказателно постановление  №11010690/17.06.2011г., издадено от директора на АДФИ, с което на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.26, ал.2, във връзка с чл.1, ал.1 от НВМОП. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на БРС потвърждава наказателното постановление, като е приел, че при проверката на процедурата по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на наказателното постановление, не са установени съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за опорочаване на административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в наказателното постановление, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал фактическата обстановка и е описал същата в мотивната част на оспореното решение. Изложените от решаващия съд съображения относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са събраните по делото доказателства.

        Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от НВМОП възложителят определя условията и размера на гаранцията за участие в абсолютна сума, но не повече от 1 на сто от стойността на поръчката.

В настоящия случай е безспорно установено, че С. в качеството си на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, т.1 от ЗОП, във връзка с  чл.38, ал.1 от ЗМСМА, не е изпълнил това свое задължение, което се установява от следното: Със заповед №РД-09-70/ 25.02.2009г. на кмета на Община Камено е открита процедура за възлагане на малка обществена поръчка чрез „открит конкурс", на основание чл.3, ал.2 от НВМОП с предмет „Доставка на горива и масла за нуждите на общинска администрация Камено” по 4 обособени позиции: 1. Дизелово гориво; 2. Бензин; 3. Пропан-бутан и 4. Масла; като е одобрено обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в процедурата. Предвидената в обявлението гаранция за участие в процедурата е определена в абсолютна сума от 5168 лева, а предвид прогнозната стойност на поръчката от 129 653 лева, размерът на гаранцията за участие следва да не надвишава 1 296,53 лева.

               Възраженията на касатора досежно правната фигура на възложителя, са неоснователни. Сезираният съдебен състав споделя напълно доводите на първоинстанционния съд за приложението на чл.8, ал.3 от ЗОП, които кореспондират с практиката на Административен съд– Бургас по КНАХД №1267/2010г., КНАХД № 65/2011г. и КНАХД №1124/2011г., КНАХД №1607/2011г. и др. Безспорно кметът на общината представлява същата и се явява възложител по смисъла на първата хипотеза на ал.2 на чл.8 от ЗОП. В този смисъл несъстоятелни са твърденията, че кмета на общината се приравнява на упълномощено лице, защото същия действа в качеството си на възложител, а не на лице упълномощено от възложителя. 

Изложените в обжалваното решение съображения относно размера на санкцията се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което същата не намира за необходимо да ги повтаря. В този смисъл касационното оплакване за наличие на хипотеза на маловажност по чл.28 от ЗАНН е неоснователно, защото правилно е съобразено от районния съд, че определянето на по-висока гаранция съществено нарушава прогласения в чл.2 от ЗОП принцип на свободна и лоялна конкуренция при осъществяване на процедурите по възлагане и провеждане на обществени поръчки.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2448/28.11.2011г., постановено по НАХД №3299/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №11010690/17.06.2011г. на директора на АДФИ, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.26, ал.2, във връзка с чл.1, ал.1 от НВМОП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                

                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                              2.