Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         61                          15.01.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                      ХІІІ-ти състав

На деветнадесети декември,                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев 

Секретаря: С. А.

Прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело №2732 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА)-Бургас, чрез К.Г., началник на отдела, против решение № 1219/09.10.2019г., постановено по НАХД № 3607/2019г. на Районен съд - Бургас, с което e отменено наказателно постановление (НП) №22-0000218/05.08.2019г., издадено от касатора, с което на И.Ф.А., ЕГН-********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.6, ал. 1, т.3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, (Наредба № 11), на основание чл.177, ал.3, т.1, изречение второ от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 3`000 лева. В жалбата се сочи, че касаторът притежава необходимата материална и процесуална компетентност за да издаде процесното наказателно постановление. Иска се от съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация – И.Ф.А., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е отменил НП №22-0000218/05.08.2019г., с което на И.А. на основание чл.177, ал.3, т.1, изречение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3`000 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, изречение второ от ЗДвП във връзка с чл.6, ал. 1, т.3, буква „а“ от Наредба № 11. Той е санкционирам за това, че на 22.07.2019г. в качеството си на водач на товарен автомобил марка ДАФ, рег.№ А-8720-МР с две оси и полуремарке марка Вилтон, рег.№ А-0067-ЕМ с три оси, извършвал превоз на товари за собствена сметка, като допустимата максимална маса за движение на съчленени ППС с пет оси е 40 тона, докато управляваното от А. ППС било с тегло 55,48 тона.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не е налице компетентност на актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и на административнонаказващият орган да издаде процесното наказателно постановление, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Установил е обаче, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. е безспорно доказано.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка на решението в потвърдителната му част относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав, в противовес на твърденията в оспореното решение приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото след това наказателно постановление са във връзка с установено нарушение по ЗДвП, а не във връзка с нарушение на Наредба № 11, както е приел неоснователно районният съд. Препращането към норма на Наредба № 11 е само относно допустимата маса на товарния автомобил. От своя страна ЗДвП допуска съставянето на АУАН и издаването на наказателни постановления да се реализира от длъжностни лица от състава на ИААА, респ. ООАА-Бургас (чл.189, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.166, ал.1, т.1 от същия закон). В този смисъл решението на първата инстанция следва да се отмени.

По същество, на база описаната фактическа обстановка административно-наказващият орган е достигнал до правилни изводи за наличието на нарушение, което е безспорно доказано.

Следва обаче изрично да се посочи, че в наказателното постановление липсват каквито и да са мотиви във връзка с определянето на размера на наказанието. Наложената санкция на водача А. в размер на 3`000 лева е на основание чл.177, ал.3, т.1, изречение второ, съгласно което наказва се с глоба от 500 до 3000 лева водач, който без да спазва установения за това ред  управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварвания на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Вече се изясни, че тези норми са позиционирани в Наредба № 11. Съдът намира, че в настоящия случай водачът следва да бъде санкциониран с глоба в минималния размер, а именно 500 лева, защото не са установени никакви отегчаващи вината обстоятелства, които да обосноват налагане на наказанието в по-висок размер от минималния предвиден в закона.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1219/09.10.2019г., постановено по НАХД № 3607/2019г. на Районен съд - Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-0000218/05.08.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас в частта, в която на И.Ф.А., ЕГН-********** е наложена глоба в размер на 3`000 (три хиляди) лева, като намалява същата на 500 (петстотин) лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0000218/05.08.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

  

                           2.