Р Е Ш Е Н И Е  № 78

 

16.01.2020 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ХХІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  Галя Русева

 

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 2709 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на М. Т.Ф. *** против Решение № 1040-02-17/07.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания с изх.№ ЗД-1-02-0064639/29.08.2019 г. на контролния орган на ТП на НОИ – Бургас, с които на осн.чл.108, ал.1, т.3 КСО жалбоподателката е задължена в срок от 17 работни дни от получаването да заличи подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице-свободна професия обр. ОКД-5 и да подаде декларация обр.№ 1 – „данни за осигурено лице“ по БУЛСТАТ ********** с код „заличаване“ за вид осигурен с код „12“ за М. Т.Ф. ЕГН ********** от м.05.2014 г. до м.07.2019 г.

  В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с действителното фактическо положение. Твърди се, че административният орган не е отчел факта, че жалбоподателката като самоосигуряващо се лице не е упражнявала трудова дейност, а същата счита, че е била самоосигуряващо се лице на две самостоятелни основания в периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. Жалбоподателката сочи, че в качеството си на самоосигуряващо се лице на свободна професия е извършвала трудова дейност, с начален момент 09.05.2014 г., като в тази връзка представя Договор за поръчка от 28.05.2014 г. за намиране на клиенти за застраховане на имущество; Договор от 21.04.2015 г. за посредничество при покупка на недвижими имоти; Договор от 20.04.2016 г. за консултантски услуги и проучване на пазара на недвижимите имоти и такъв от 10.03.2017 г. за посредничество при извършване на застрахователни услуги,  които не са били взети предвид от административния орган. Отделно от това сочи, че в качеството си на управител на юридическо лице е полагала личен труд по организиране дейността на дружеството, което е самостоятелно основание за регистрирането й като самоосигуряващо се лице – самият факт на вписването й в търговския регистър като управител на „Прайс България“ ЕООД предполагал извършване на трудова дейност по смисъла на КСО.

 В с.з. жалбоподателката не се явява и представлява, редовно уведомена, не представя доказателства. Претендира отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски.

  По делото е представена административната преписка от ответника по жалбата. В с.з. същият се представлява от юрисконсулт, който моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Административен съд - Бургас, ХХІІІ-ти състав, като прецени  доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

            На 09.04.2019 год. жалбоподателката М. Ф. е подала заявление, адресирано до Директора на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е поискала корекция на подадена декларация Обр.№ 1 от 20.02.2017 г. за м.01.2017 г.

            На основание чл.108, ал.1 от КСО и във връзка с подаденото заявление, е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на М. Т.Ф., резултатите от която са обективирани в констативен протокол /КП/ № КВ-5-02-00642623/29.08.2019 год. /л.46/. Според констатациите на контролния орган на ТП на НОИ гр. Бургас, проверката в регистъра на осигурените лица е показала, че за Ф. има подавана информация за самоосигуряващо се лице по Декларация Обр.№ 1 за периода 01.05.2014 год. – 31.07.2019 год. В хода на проверката са получени данни от ТД на НАП – Бургас, че жалбоподателката се осигурява като самоосигуряващо се лице на свободна професия и е осигурена за всички осигурителни рискове от 09.05.2014 г. до момента, както и че лицето, в качеството му на самоосигуряващо се лице, не е декларирало получен доход от извършване на трудова дейност с годишни данъчни декларации за периода 2014 г. – 2017 г. Пред органа са били представени цитираните в жалбата документи /граждански договори/, като за същите е прието, че не установяват трудова дейност, тъй като възложената с тях работа не е била приета и не е било изплатено възнаграждение. Изложени са мотиви, че упражняването на трудова дейност по смисъла на чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на ДОО. Коментирано е също, че съгласно чл.10, ал.1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Въз основата на липсата на данни за извършена трудова дейност и липсата на основание за осигуряване на лицето, е направен извод за недължимост на осигурителни вноски към ДОО. С приключване на проверката са издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни с декларация Обр.№ 1 с код за вид осигурен „12“ за периода м.05.2014 г. – 31.07.2019 г.

Контролният орган на ТП на НОИ е издал задължителни предписания с изх.№ ЗД-1-02-0064639/29.08.2019 г. към самоосигуряващото се лице М. Т.Ф., които да изпълни в срок от 17 работни дни от получаването им. Същите са, както следва:

1. да заличи подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице-свободна професия обр. ОКД-5;

2. да подаде декларация обр.№ 1 – „данни за осигурено лице“ по БУЛСТАТ ********** с код „заличаване“ за вид осигурен с код „12“ за М. Т.Ф. ЕГН ********** от м.05.2014 г. до м.07.2019 г.

На 10.09.2019 г. е входирана до директор  ТП на НОИ – Бургас жалба от М. Ф. срещу задължителните предписания, с която се иска същите да бъдат отменени.

По повод жалбата и на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение № 1040-02-117/07.10.2019 год., директорът на ТП на НОИ – Бургас е приел оспорените задължителни предписания за правилно и законосъобразно издадени и ги е потвърдил. Видно от съдържанието на решението, административният орган е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, отразени в констативния протокол. Като мотиви за потвърждаване на дадените на Ф. задължителни предписания в оспореното решение е изложено, че релевираните в жалбата твърдения, че лицето през посочения период от време е извършвало трудова дейност, не се доказват, като са обсъдени представените от жалбоподателката граждански договори, и е направен извод, че лицето като такова, упражняващо свободна професия, не подлежи на осигуряване, а данни за същото като собственик на ЕООД не са подавани по Обр.№ 1 с попълнен ЕИК за новата дейност.

 От доказателствата по преписката се установява също, че на 09.05.2014 г. жалбоподателката М. Т.Ф. е подала декларация до ТП на НОИ – Бургас за самоосигуряващо се лице на свободна професия /л.55/, по която не са подавани корекции. Същевременно, от данните в търговския регистър и от приложените писмени доказателства /извадка от фирмено досие, Решение на едноличния собственик на капитала на „Прайс България“ ЕООД от 11.02.2016 г., Протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Прайс България“ ЕООД от 11.02.2016 г. , отчет за приходи и разходи на „Прайс България“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., Решение на едноличния собственик на капитала на „Прайс България“ ЕООД от 23.03.2017 г./ се установява, че през 2016 г. е било учредено юридическото лице „Прайс България“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител М. Т.Ф., като същото през 2016 г. и 2017 г. не е извършвало дейност.

Жалбоподателката представя в подкрепа на твърденията си, че е извършвала трудова дейност като самоосигуряващо се лице на свободна професия, няколко документа: граждански договор от 29.11.2016 г., сключен между „Прайс България“ ООД /възложител/, чрез управителя М. Ф., и Г. А.Ф. - изпълнител, с предмет съставяне на годишен финансов отчет и годишна данъчна декларация за 2016 г. относно дейността на дружеството; Договор за услуги от 10.03.2017 г. между „БГ Хоум ИЮ“ ЕООД и М. Т. Николова /в лично качество/ с предмет посредничество при застраховане на имоти на клиенти на това дружество от страна на жалбоподателката през 2017 г.; договор за консултантски услуги от 20.04.2016 г. между „БГ Хоум ИЮ“ ЕООД и М. Т. Николова /в лично качество/ с предмет маркетингово проучване през активния туристически сезон 2016 г. на състоянието на пазара на недвижими имоти в к.к. „Сл. бряг“ и гр. Несебър от жалбоподателката; Договор за услуги от 21.04.2015 г. между Я. Е. М.и жалбоподателката относно предоставяне на информация от страна на жалбоподателката за недвижими имоти с цел продажба на лица от трети страни и посредничество при застраховане на имоти и лица, посочени от възложителя.

            При така установеното от фактическа страна, Административен съд - Бургас прави следните правни изводи:

            Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл. 117, ал.3 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган, по смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, са издадени и потвърдените с решението задължителни предписания. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си.

            Основният въпрос, на който следва да отговори съдът, в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с решение № 1040-02-117/07.10.2019 год. на директора на ТП на НОИ - Бургас са законосъобразни. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т.е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя.

            Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е изпълнил това свое задължение, като това е видно от мотивите в пространното изложение на оспореното решение, в които са обсъдени правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон.

              Безспорно е в случая, че декларацията, подадена в ТП на НОИ - Бургас от жалбоподателката на 09.05.2014 г., е по Обр.ОКД-5, която е за регистрация на самоосигуряващо се лице на свободна професия. Според чл. 1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на осигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ в актуалната й към момента редакция, задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал.2 - при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно ал.3, видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

           Според ал.5 на чл.1 от Наредбата, за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност: 1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други; 2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци; 3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

            Редакцията на горните текстове на Наредбата към датата на подаване на декларацията от страна на жалбоподателката – 09.05.2014 г., е била в следния смисъл: Чл. 1., ал.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г.) - задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества,регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Ал.2 - при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната

агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Ал.3 - видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице

в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването

или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност

през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето

подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и

смърт. Ал.4 - Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна

година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. Ал.5 - За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

     1.   на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен

акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни

агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

     2.   за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

     3.   като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка -

дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери,

журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

           Предвид горните разпоредби, се налага извод, че както към 09.05.2014 г., така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице на свободна професия, тъй като не попада сред изброените в чл.1, ал.5 лица. Следователно, подадените от нея данни с Декларация Обр. ОКД-5 са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл е първото предписание.

            От друга страна, безспорно е, че за същия процесен период лицето не е подало декларация по образец в качеството си на едноличен собственик и управител на „Прайс България“ ЕООД. Едноличното търговско дружество с ограничена отговорност и неговият едноличен собственик и управител са различни правни субекти. Търговското дружество няма качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО по отношение на неговия собственик и управител, който е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО и подлежи на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО /Решение № 4350/28.03.2014 г. по адм.дело № 14314/2013 г. на ВАС/.

           Същевременно задължението за осигуряване като самоосигуряващо се на едноличния собственик на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване – чл.1, ал.1 от Наредбата.

    По делото не се доказва, обаче, дружеството, на което жалбоподателката Ф. е управител и едноличен собственик на капитала „Прайс България“ ЕООД, да е извършвало трудова дейност през процесния период, за да се приеме, че за нея е възникнало такова задължение за осигуряване. Не може да обосноват подобен извод представените от жалбоподателката граждански договори, които са сключвани от нея в лично качество, както и договорът от 29.11.2016 г., сключен от Ф. в качеството й на управител на „Прайс България“ ЕООД. Поради това, че е възникнало задължение за Ф., като собственик на ЕООД, да се самоосигурява. Предвид на това, правилно и законосъобразно е и второто дадено предписание - да подаде декларация обр.№ 1 – „данни за осигурено лице“ по БУЛСТАТ ********** с код „заличаване“ за вид осигурен с код „12“ за М. Т.Ф. ЕГН ********** от м.05.2014 г. до м.07.2019 г.

            При това положение, оспореното решение се явява правилно, а жалбата – неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

            Предвид изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

           Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Бургас

 

Р Е Ш И:

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т.Ф. *** против Решение № 1040-02-17/07.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания с изх.№ ЗД-1-02-0064639/29.08.2019 г. на контролния орган на ТП на НОИ – Бургас, с които на осн.чл.108, ал.1, т.3 КСО жалбоподателката е задължена в срок от 17 работни дни от получаването да заличи подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице-свободна професия обр. ОКД-5 и да подаде декларация обр.№ 1 – „данни за осигурено лице“ по БУЛСТАТ ********** с код „заличаване“ за вид осигурен с код „12“ за М. Т.Ф. ЕГН ********** от м.05.2014 г. до м.07.2019 г.

            ОСЪЖДА М. Т.Ф. ***, да заплати на ТП на НОИ - Бургас сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                             СЪДИЯ: