РЕШЕНИЕ

111

гр.Бургас, 28.01.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 13 януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2655 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е М.С.В. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора- гр. Бургас. В производството ищецът участва лично.

Ответник е държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Тодор Чанев. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че в периода от 16.11.2017 г. до 31.10.2019 г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора- гр. Бургас.  Престоят на ищеца в затвора бил осъществен при битови и социални условия, чрез които същият е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение, в резултат на което В. претърпял неимуществени вреди. Оплакванията на ищеца са разделени на два периода – за времето на престоя му в спално помещение 202 и в спално помещение 225 (където пребивавал след извършване на ремонта на Затвора- Бургас). По-конкретно оплакванията относно престоя в спално помещение № 202 се изразяват в това, че в помещението имало влага, дървеници, хлебарки, мебелите (легла, дюшеци и шкафове) били в окаяно състояние, липсвали столове и маса за хранене, а за такава се налагало да ползват обърнат шкаф поставен върху кутии от нес кафе. Във връзка с другата част от пребиваването си в затвора, а именно след извършване на ремонта, ищецът се оплаква, че поради проблеми с ВиК инсталацията от монтираната в помещението чешма вместо студена вода (имало само един кран) в дните за къпане и след това  течала топла вода, рядко студена, която поради преминаването си през бойлер била негодна за пиене. Поради обстоятелството, че бил в постоянно заключено помещение, нямало от къде да си напълни вода. В общата баня липсвали смесители на душове, като често се случвало течащата вода рязко да се промени на студена или вряла, от което следвали сериозни изгаряния. Установеният график за къпане (вторник и четвъртък) не бил достатъчен, тъй като се получавал дълъг период без право на къпане. Междувременно, графикът за къпане съвпадал с графика за санитарен полуден (пране, чистене на помещението) и поради големия брой лишени от свобода и подсъдими в съответния коридор често някои оставал ощетен от възможността да почисти помещението или да изпере. Мивките в спалните помещения били малки, поради което било невъзможно в тях да се изперат дрехи. Прави се оплакване, че липсва обособено помещение за сушене на изпрани дрехи. Над мивката в спалното помещение, както и в тоалетните имало влага и плесени от течове във ВиК инсталацията. Електрическите табла, както и кабела за кабелната телевизия, били монтирани на гърба на тоалетните, където се събирала най-много влага и това можело да доведе до оттечка на тока. Ищецът описва, че поради премахване на стена подът в стаята бил неравен, което налагало повдигане на мебелите, за да не бъдат накриво. Леглата били стари и повредени, а дюшеците тънки, от което се появявали болки по тялото. Поставените шкафове били стари, небоядисани, без вратички и рафтове, като не ставали за поставяне на дрехи, тъй като ръждясвали. Липсвали закачалки. Масата за хранене била малка (40/50 см.) за трима, стара и клатеща се. Нямало създадена възможност за сигнализиране на постовия при необходимост. В килиите влизали мишки. Оплаква се, че не може да се спи вечер заради дървениците. Ръководството на затвора организирало мерки за дезинсектация и дератизация на помещенията, което от една страна оставало без резултат, а от друга вредяло на здравето на пребиваващите, тъй като същите били прибирани в помещенията веднага след пръскането с препарат. Оплаква се още, че медицински работник не е посещавал спалните помещения. В обитавания коридор няма изграден клуб за социални дейности. Липсва и обособено общо помещение за съхранение на разрешени вещи, като котлон или фурна, поради което не му е осигурен достъп до такова помещение или респективно такива вещи. В затворническата лавка цените били значително завишени, липсвало разнообразие на хранителни продукти, както и се предлагали негодни за употреба храни – с изтичащ срок или развалени. Поради забраната за внасяне на определени продукти, бил задължен да купува същите от лавката независимо от високите цени и качество. Тези наложени условия на живот представлявали нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 20 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на поставянето му в лоши условия на живот.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена като излага подробни съображения и ангажира доказателства. Оспорват се твърденията, че захранването с топла вода става посредством ТЕЦ, както и че се извършват редовни посещения от страна на инспекторите в помещенията. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.284, вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ответникът оспорва основателността на иска с депозиран по делото подробен писмен отговор на исковата молба. Оспорва както изложените от ищеца факти, така и правните изводи за наличието на незаконни действия и бездействия на затворническата администрация, довели до причиняване на неимуществени вреди за В.. Прави доводи, че по отношение на ищеца се подхожда законосъобразно. Няма нищо конкретно, което му се е случило и от което са възникнали за него вреди и които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Счита, че при изложените в исковата молба обстоятелства липсват доказателства ищецът да е претърпял конкретни неимуществени вреди. Намира, че липсва нормативно установено задължение на ответника, което да не е било изпълнено и от чието неизпълнение да са настъпили процесните вреди. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя доказателства.

Прокурорът счита, че исковата претенция е частично основателна и доказана по отношение на хигиенно-битови условия, дървениците и липсата на помещения за задоволяване на социални нужди в коридора на затвора. Счита, че искът не е доказан по отношение на твърденията, че ищецът е поставен в нечовешки, унизителни условия и за суровост в затвора, което да не отговаря на изискванията. Намира иска за частично основателен.

За да се произнесе по същество по така поставения за решаване спор между страните, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е становище от началника на Затвора- гр. Бургас, ведно с доказателства към него, от което се установява пребиваването на ищеца в този затвор и съществена част от условията, при които е бил поставен. Видно от становището, В. постъпил в затвора на 10.11.2017 г., където се намира и до настоящия момент, с постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до влизане в сила на присъда, постановено по н.о.х.д. № 358/2017 г. на Окръжен съд – Ямбол, с която бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 20 години (видно и от писмо с изх. № А-351/2019 г. на БОП). Със заповед на началника на затвора на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС В. бил настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия. В периода от постъпването до подаване на исковата молба В. бил настаняван в различни спални помещения – в спално помещение 202 (по време на ремонта в затвора) и след ремонта в – сп.п. № 225, 224 и 228, като преместването било извършвано по негово искане. Посочено е, че ремонтът на затвора бил извършен въз основа на одобрен проект, като относно възникналите дефекти от изпълнените СМР били предприемани спешни мерки за отстраняване. От месец август на 2019 г. започнало поетапно отстраняване на дефектите на ВиК инсталацията, за което имало издадени протоколи (непредставени по делото). След приключване на ремонтните дейности щели да бъдат предприети и действия за отремонтиране на компрометираните стени и тавани, вследствие на възникналите течове и аварии по водопроводната и канализационната система. Посочено е още, че служители от медицинския център извършват периодични проверки за санитарно-хигиенното състояние на спалните помещения, като в ЗПС същите били извършвани през времето за престой на открито на обвиняемите и подсъдимите. Резултатите от извършените проверки били вписвани в журнал (не е представен по делото), съгласно който на етажа на който бил настанен ищецът последно били извършени проверки на 19.06.2019 г. и 04.09.2019 г., при които било констатирано добро състояние на помещенията. Къпането се осъществявало по график (вторник и четвъртък) съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС. Топлината на водата се регулирала от трипътни вентили, тъй като по проект нямало предвидено монтиране на смесители за душовете. В специално обособено перално помещение със сушилня се осъществявало ежеседмично изпиране на спалното бельо на лишените от свобода. Лишените от свобода имали възможност сами да изпират личните си дрехи в обособено „мокро помещение“ с постоянно течаща вода, като ги сушат в спалните помещения или в банята, когато същата не се ползвала. Посочено е още, че била изготвена докладна записка от 29.07.2019 г. за обновяване на инвентара и битовите условия в спалните помещения. В ЗПС срещите с инспектор СДВР се осъществявали в спалните помещения, а обособените стаи за групова работа се посещавали от лицата, които не били настанени по реда на чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, и след извеждане на В. от ЗПС същият щял да има възможност да посещава такива занимания. На В. не била назначена специална диета, поради което на същия не се полагало ползване на разрешени от Министъра на правосъдието вещи – котлон и малка фурна. Дезинфекция, дезинсекция и дератизация се осъществявало по утвърден график с фирма изпълнител въз основа на сключен централизиран договор. Последните две обработки били извършени на 30.08.2019 г. и 09.09.2019 г. В становището е посочено още, че стоките продавани в търговските обекти на ДПФЗД („лавката“)се зареждат по договор, сключен въз основа на проведена обществена поръчка и отговарят на списъка с разрешените вещи, утвърден със заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието. В проведената поръчка нямало изискване за конкретни марки (разнообразие) на стоките.

Представени са преписи от протоколи, издадени от фирма Д.Д.Д.-1 ООД, от които се установява, че на територията на Затвора Бургас били извършени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на следните дати: 14.11.2019 г., 09.09.2019 г., 30.08.2019 г., 17.07.2019 г., 18.05.2019 г., 15.03.2019 г., 15.01.2019 г. и 13.11.2018 г.

Представени са медицинска справка, препис от амбулаторен лист и извадка от медицински журнал, от които се установява, че В. е ползвал медицинска помощ на 14.11.2017 г. (при постъпване в затвора), на 11.07.2018 г.  (оплаквания от гадене и главоболие и изписани медикаменти), на 06.08.2018 г. (консултация с невролог и изписани медикаменти) и с амб. № 4825/10.12.2019 г. за установяване на общо здравословно състояние (с посочване, че е клинично здрав).

Представена е жалба, подадена от В., до директора на ГДИН „София“ и Окръжна прокуратура Бургас, в която жалбоподателят е изложил аналогични оплаквания посочени в настоящата искова молба. Представени са и отговори на сезираните институции във връзка с извършените проверки – писмо с рег. № 952011/11.10.2019 г., изготвено от главния директор на ГДИН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 23.10.2019 г. на прокурор при БОП и писмо с изх. № 94-М-360/19/30.10.2019 г. във връзка с проверка извършена от инспектората към Министерство на правосъдието. С така представените отговори В. е бил надлежно запознат. Същите съвпадат с данните посочени от началника на затвора в представеното по делото становище.

Като свидетел по делото е разпитан Т.А.Е., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора. Свидетелят твърди, че около 3-4 месеца пребивавал заедно с ищеца в спално помещение № 224. Заявява, че подът в помещението бил с наклон, поради премахване на стена по време на извършения ремонт и поради тази причина се налагало да се повдига едно от леглата с хартии, кутии и др. Леглата и дюшеците били стари и неизползваеми – дюшеците били изгърбени и върху тях се спяло трудно. Мивката в спалното помещение била с размери 30/50 см., като от чешмата течала постоянно топла вода. Таванът над мивката в помещението бил мокър и имало влага. В тоалетната стените били покрити с кафяви петна от мухъл, който се бели и люспи и след почистване отново се появявал. Прозорците в килията били на високо, но позволявали отваряне за проветряване, а в тоалетната имало отдушник. Отоплението се пускало по веднъж на дена, а в студеното време по два пъти на ден. В коридора нямало обособено помещение за срещи с инспектор или други социални дейности. Нямало достъп до фитнес и библиотека, освен фитнеса на открито по време на престоя на открито. Свидетелят посочва, че ищецът имал кашлица, проблеми с гърлото, затруднено дишане и задушаване вследствие на влагата и мухъла. Е. твърди, че в помещенията имало дървеници, които не ги оставяли „на мира“. Действително се пръскало против насекомите, но това нямало резултат – не убивало хлебарките и дървениците, а последните почвали да хапят повече. Свидетелят посоча, че обработката с препарати се осъществявала в тяхно отсъствие от помещението, но веднага след напръскването били отново затваряни в помещението, от което започвали да кашлят и да им дере на гърлото, както и се налагало да стоят на отворени прозорци докато се проветри. Е. заявява, че цените в лавката значително са се повишили откакто същата се зарежда от новия доставчик. Посочва, че се е случвало да закупят от нея храна, която при отваряне да е развалена. Свидетелят описва случай, при който докато ползвал банята от душа текнала вряла вода, от което получил наранявания. Заявява още, че често се случвало да се къпят с хладка или студена вода. Сами си перяли дрехите в дните за къпане, като мокрите дрехи сушили в килиите по прозорците и където намерят, тъй като поставяните от тях въжета за простори им били отнемани, тай като било забранени вещи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Е. само доколкото те съответстват на останалия доказателствен материал, доколкото същият е предубеден и заинтересован.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В процесния случай предпоставки за носене от страна на държавата на отговорност по цитираните разпоредби са налице. Съгласно чл.12 ЗИНЗС именно ГДИН е държавният орган по чл.7 ЗОДОВ, който е оправомощен да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода, а следователно и да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 ЗИНЗС. По отношение на ищеца ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 ЗИНЗС.

Дирекцията е допуснала В. да изтърпява наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но направените от ищеца конкретни оплаквания са само отчасти основателни. В тази връзка съдът приема за неоснователно общото възражение на ответника (направено с отговора на исковата молба), че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на сочено от ищеца бездействие на ГДИН.

Основателно е оплакването на ищеца за липса на приемливи битови условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Съществено обстоятелство в тази връзка е това, че в помещението на ищеца има дървеници и хлебарки, което се установи чрез събраните свидетелски показания на свидетеля Е., както и чрез представените от ответната страна документи. Последните доказват и това, че ответникът периодично взема мерки за дезинсекция на помещенията, но резултатът от тази дейност не е приемлив, т.е. насекомите са били налични в килията на ищеца през целия процесен период. Наред с общото занижаване на хигиената в помещението, насекомите през процесния период са засягали директно и здравето на ищеца като в определени моменти, чрез ухапванията, не са му давали възможност за нормална нощна почивка.

Установените по делото дефекти по ВиК инсталацията са създали опасност за здравето и живота на лишения от свобода В. – от една страна установените проблеми с течащата вода от душовете, от друга влагата и плесента в обитаваните помещения и близостта им до електроразпределителната инсталация. Подобни обстоятелства са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание.

Макар и с по-малка интензивност, върху битовата среда за живот на лишения от свобода са повлияли и допълнителни обстоятелства - липса на нормални условия за хранене и други дейности (не е имало маса и столове за ползване на разрешените лични вещи и хранителни продукти по чл.82 ал.7 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС), невъзможност за съхранение на лични вещи (дрехите се държали в сакове поради неизползваемостта на инвентара в помещенията) и невъзможност за нормална нощна почивка, поради изхабеността на леглата и дюшеците

Горните обстоятелства , в съвкупността си, са причинили на лишения от свобода В. негативни преживявания, надхвърлящи прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и представляват нарушение на основните изисквания по чл.3 от ЗИНЗС за третиране на настанените в затворите лица.

Обстоятелството, че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване, подмяна на инвентара и извършване на ремонтни дейности не може да освободи ответника от отговорност, тъй като задълженията му по закон не са да взема мерки, а за определен резултат - да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл. 3 ЗИНЗС. От друга страна, следва да се отбележи, че ответникът носи отговорност за причинените страдания за периода през който на ищеца е било наложено да ги търпи, независимо от обстоятелството, че в последствие проблемът е бил отстранен. Затова съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби и предвид установените битови условия, в които е бил принуден да живее през процесния период.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

При определяне размера на обезщетението за причинените на В. неимуществени вреди, съдът, взе предвид и това, че искът по отношение на направените доводи относно липсата на посещения на медицински служител в спалните помещения, липсата на достъп до социални дейности в стая за групова работа по чл. 22а от ППЗИНЗС, липсата на обособено помещение за съхраняване на позволени вещи, невъзможността за изпиране на лични дрехи, завишените цени в затворническата лавка и разнообразието на предлагани асортименти в нея, се явяват неоснователни. Видно от представеното становище на началника на Затвора- гр.Бургас и изготвените отговори на сезираните от ищеца институции се установява, че периодично е извършвана проверка в спалните помещения относно санитарно-хигиенната обстановка от медицински служители. Относно липсата на стая за групова работа и невъзможността на В. да ползва такава, както и липсата на обособено помещение за съхраняване на позволени вещи – котлон и малка фурна, съдът намира, че от тези оплаквания не са възникнали вреди за ищеца, доколкото ползването на тези помещения зависи от режима на който е поставен съответния лишен от свобода или установения в затвора ред. В случая, ищецът е настанен в помещение по реда на чл. 248 от ЗИНЗС, т.е. в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, каквото е предвиденото по чл. 22а от ППЗИНЗС. Отделно от това на ищеца са осигурени срещи с инспектор СДВР в спалното помещение, както и същият има възможност да провежда такива в кабинета на инспектора при необходимост, а след промяна на режима на настаняване същият ще получи и съответния достъп до групови мероприятия. Не е спорно, че със заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието котлон и малка фурна са посочени като допустими вещи за държане от лишените от свобода. Същите обаче съгласно заповедта се съхраняват на специално обособено място и се ползват по ред определен от началника на затвора. В становището на началника на затвора е посочено, че В. не отговаря на изискванията за разрешаване ползването на посочените вещи, доколкото същият не е поставен на специална диета и няма медицинско предписание за това. Следователно лишаването от тези две възможности – участие в групови мероприятия и ползването на помещение за съхранение на вещи е осъществено въз основа на определения режим на ищеца, както и липсата на основание за разрешаване ползването на конкретни вещи, т.е. не е налице по-голямо засягане на неговите права от тези включени в изтърпяваното наказание лишаване от свобода. Неоснователно е и оплакването на В. за липса на предоставена адекватна възможност за пране и сушене на облекло, доколкото такава му е предоставяна в дните за къпане, а липсват данни за недобро проветряване и отопление на помещението, в което е настанен. Направените оплаквания за високи цени в лавката и липсата на разнообразие на стоки, съдът намира за несъстоятелни, доколкото характера на сочените нарушения не може да обоснове правен извод за допуснато нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

С оглед горните констатации и след цялостно обсъждане на доказаните и недоказаните по делото оплаквания на ищеца и възражения на ответника, както и предвид всички установени по делото обстоятелства относно престоя на В. в затвора през процесния период, съдът приема, че причинените неимуществени вреди са с интензитет, предполагащ обезщетение в размер далеч по-нисък от претендирания. Действително исковият период е значителен – две години и установените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС представляват основание за присъждане на обезщетение по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Същевременно кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода с оглед всички обстоятелства по делото, не е значително и като такова следва на основание чл.284 ал.2 от ЗИНЗС да се вземе предвид от съда, като съществен фактор, определящ размера на справедливото в случая обезщетение. Затова съдът прие, че неимуществените вреди, които ответникът е причинил на ищеца, са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до размер 700лв., а в останалата му част до 20 000лв. да се отхвърли.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС претенцията на ответника за присъждане на разноски съдът приема за неоснователна.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на М.С.В. с ЕГН:**********, понастоящем в Затвора Бургас, сумата 700лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, за периода от 16.11.2017г. до 31.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение в останалата му част до 20 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :