Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 58

 

гр. Бургас, 14.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 2611/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД).

Образувано е по жалба /наименувана заявление/ от М.И.М., с пост. адрес: *** против Заповед № ЗСПД/Д-А/13183/18.10.2019 г. на Началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" Бургас.

С оспорения акт на жалбоподателя М. е отказано отпускане на месечна помощ за непълнолетното й дете Диана Имад М. по чл. 7, ал.1 от ЗСПД.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа. Изтъква се, че бащата на детето отказва да заплаща разходи по отглеждането, а жалбоподателката е прекъснала работа, поради тежко заболяване. М. сочи, че брака между нея и съпруга й е бил прекратен според мюсюлманските закони в Ливан, в нейно отсъствие. Заявява, че детето й наистина има нужда от тези средства. Прилага Удостоверение  за развод, преведено от арабски на български език; Решение на зам. кмета на Община Пазарджик за признаване на чуждестранно удостоверение за развод и Експертно решение № 0131 от зас.  № 007 от 10.01.2019 год. на Първи състав на УМБАЛ Бургас за оценка на работоспособност - 95% ТНР.

В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно и своевременно призована се явява лично и поддържа жалбата си. Моли за отмяна на заповедта, като отново сочи, че дъщеря им Диана живее при нея и тъй като бащата не изпраща издръжка, изцяло тя поема грижите за отглеждането й. Акцентира на факта, че в решението за развод никъде не пише на кого се предоставят родителските права.  

Ответникът - Началник Отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата

По делото е постъпила административната преписка. Впоследствие са представени и допълнителни доказателства, касаещи компетентността на органа, издал оспорения административен акт, а именно: Заповед № 0201-РД01-0024/18.02.2019 год., издадена на осн. чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ и във връзка със Заповед № РД01-127/04.02.2016 год. на изпълнителния директор на АСП, с която се възлага на Красимир Колев – началник отдел СЗ да издава заповеди по конкретни членове от закона, вкл. и по чл. 7 от ЗСПД. Приложена е и цитираната Заповед № РД01-127/04.02.2016 год. на изпълнителния директор на АСП, в т. 3.1.2 от която е посочено, че при обективна необходимост могат да се делегират правомощията по издаване на ИАА на Началник на Отдел СЗ да издава заповеди, сред които и тези по чл. 7 от ЗСПД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното.

С молба-декларация вх. № ЗСПД/ДА/13183/03.10.2019 година до ДСП - Бургас М.И.М. е поискала, като законен представител на дъщеря си Диана Имад М., отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). С молбата е декларирано, че Диана Имад М. е с българско гражданство, ученичка, а М.И.М. е разведена, като за развода има издадено решение. Семейството – тя и дъщеря й живеят постоянно в страната, като общия брутен доход от октомври 2018 год. до септември 2019 год. е в размер на 983.44 лева, средномесечен доход на член от семейството – 81.95 лева. Към молбата са приложени декларация за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация, удостоверение от личен лекар, че детето Диана Имад М., на възраст 15 години и 5 месеца има проведени имунизации и реимунизации и е минала необходимите профилактични прегледи за последните дванадесет месеца. Представени са и удостоверения за доход.

На 22.10.2019 година на жалбоподателя М. е връчена заповед  № ЗСПД/Д-А/13183/18.10.2019 г. на Началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" Бургас (лист 9), с която е отказано отпускане на месечна помощ за непълнолетното й дете Диана Имад М. по чл. 7, ал.1 от ЗСПД. В заповедта е отразено, че не са налице условията на чл. 22, ал. 1 от ППЗСП. Няма издадено съдебно решение за предоставяне на упражняването на родителските права. Посочено е, че месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД се представят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

На 29.10.2019 год. М. е оспорила така издадената заповед пред Административен съд – Бургас с жалба /наименувана заявление/ вх. № 11142/29.10.2019 год.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати, поради което съдът намира същата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно чл. 10, ал.4, във вр. с чл. 10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й.

В чл. 2, ал.1 и ал. 2 от ППЗСПД е предвидено, че семейни помощи при отглеждане на деца се отпускат от Дирекциите "Социално подпомагане" въз основа на заявление декларация, заедно с необходимите документи. Заявлението декларация се подава от посочените в Закона за семейни помощи за деца лица в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес.

Предвид приложените по делото Заповед № РД01-127/04.02.2016 год. на изпълнителния директор на АСП, в т. 3.1.2 от която е посочено, че при обективна необходимост могат да се делегират правомощията по издаване на ИАА на Началник на Отдел СЗ да издава заповеди, сред които и тези по чл. 7 от ЗСПД и Заповед № 0201-РД01-0024/18.02.2019 год., издадена на осн. чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ и във връзка със Заповед № РД01-127/04.02.2016 год. на изпълнителния директор на АСП, с която се възлага на Красимир Колев – началник отдел СЗ да издава заповеди по конкретни членове от закона, вкл. и по чл. 7 от ЗСПД, както и справка от НБД Население, съгласно която М. е с постоянен и настоящ адрес ***, следва да се заключи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Спазена е и изискуемата писмена форма, като заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правните основания за издаването. Твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в жалбата няма изложени, а при служебната проверка съдът не констатира наличието на такива, годни самостоятелно да обосновават отмяна на административния акт.

Относно материалната законосъобразност на оспорения акт съдът намира следното:

Съгласно чл.7, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗСПДМесечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната.

В случая, с молба-декларация вх. № ЗСПД/ДА/13183/03.10.2019 година до ДСП - Бургас М.И.М. е поискала, като законен представител на дъщеря си Диана Имад М., отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), като е декларирала наличието на горните предпоставки и е представила доказателства за тях.

След запознаване с наличните доказателства, органът не е постановил изискване на допълнителни документи, с което на практика е приел, че описаните в молбата-декларация факти са доказани, но е отказал отпускане на месечна помощ за непълнолетното дете Диана Имад М. по чл. 7, ал.1 от ЗСПД, поради факта, че майката М. не е представила съдебно решение за предоставяне на упражняването на родителските права.

Действително такова съдебно решение по делото не е налично, като в Решението за развод, постановено според мюсюлманските закони в Ливан, в отсъствието на М., преведено от арабски на български език, липсва текст, който изрично да указва на кого се предоставя упражняването на родителските права.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД: „Месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. В ал.2 на чл. 22 от ППЗСПД допълнително е предвидено, че „При развод или раздяла на родителите помощите по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца за детето/децата, навършило/навършили пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, ако продължава/продължават да учи/учат, се предоставят на родителя, при когото живее/живеят детето/децата.”

Следва да се има предвид и че месечната помощ е "за дете", тоест същата има за цел да подпомогне отглеждането на децата и да служи за задоволяване на техните нужди, поради което следва да бъде изплатена на този родител, който полага постоянно грижите за децата. В този смисъл именно е разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ППЗСПД.

Видно от доказателствата по делото, неоспорени от страните и твърденията на жалбоподателя М., които съдът напълно кредитира, по делото не съществува спор, че Диана Имад М. живее при майка си в Р. България, а не при баща си в Ливан и именно майката - жалбоподателят М.М. полага дължимите родителски грижи за непълнолетното дете.

Предвид констатираното, съдът приема, че в конкретния случай административният орган неправилно и необосновано е постановил отказ да бъде предоставена семейна помощ на жалбоподателя М., позовавайки се на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД и на обстоятелството, че родителските права по отношение на детето Диана не са предоставени на жалбоподателя по съдебен ред, като не е отчел разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ППЗСПД, предвиждаща предоставянето на помощи на родителя, при когото детето живее. Цитираната разпоредба не изисква наличието на изричен акт за предоставяне упражняването на родителските права, а единствено установяване на факта при кого живеят фактически детето/децата, за които се предоставят семейните помощи – факт, които е безспорно установен по делото.

Предвид изложеното, Заповед № ЗСПД/Д-А/13183/18.10.2019 г. на Началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" Бургас следва да бъде отменена, а административната преписка да бъде върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/13183/18.10.2019 г. на Началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" Бургас и

 

ВРЪЩА Преписката на Началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" Бургас за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение, като определя 14-дневен срок за произнасяне.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 10, ал. 6, изр. 2 от ЗСПД, е окончателно и не подлежи на оспорване.

 

СЪДИЯ: