Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 29

 

09.01.2020 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  М. НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 2539 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К.И.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу принудителна административна мярка – принудително задържане на пътното превозно средство лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № ***, посредством техническо средство „скоба”. Иска се от съда да отмени изцяло обжалваната ПАМ като незаконосъобразна, поради факта, че мястото на паркиране не е било обозначено като такова, попадащо в обхвата на платена зона за паркиране – „зелена зона“, с което той е бил въведен в заблуждение, че мястото, на което е паркирал е извън обхвата на „зелена зона“, поради което не е налице паркиране на обозначено място в зоната за платено паркиране.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата, оспорва представените по делото доказателства, не ангажира такива и  претендира разноски.

Ответникът - И.Т.- „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в сектор „Принудително задържане/контрол платено паркиране“, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“ в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, редовно уведомен, не се явява. Депозира молба, чрез процесуален представител, с която оспорва жалбата и поддържа депозираното от  „Център за градска мобилност“ ЕАД становище. Заявява, че МПС на жалбоподателя е било паркирано без заплащане в „зелена зона“ в 11.02ч. и е престояло с поставена скоба до края на работното време на зоната. Сочи, че обхвата на „зелената зона“ е нормативно определен в чл. 55 от НОДТСО и обстоятелството, че на конкретното място не е имало пътна маркировка и ирелевантно, тъй като зоната е нормативно определена като територия, обхващаща множество улици, булеварди и места, без необходимост от маркиране на всяко конкретно място. Предвид изложеното, ответникът намира поставянето на скобата за законосъобразно и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.

По делото е постъпила административната преписка.

Административен съд Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:

На 02.10.2019 год. /работен ден/ жалбоподателят К.И.К. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № *** в *** и тъй като не забелязал пътни знаци и указателни табели за условията на паркиране, той нито изпратил СМС, нито платил чрез талон почасово паркиране на въпросното място.

На същата дата 02.10.2019 год., в 11.02 часа, И.Т.- „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в сектор „Принудително задържане/контрол платено паркиране“, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София извършил проверка за заплащане на синя и/или зелена зона за МПС с рег. № ***, паркирано на горепосочената улица, попадаща в обхвата на „зелена зона“. Резултатът от проверката бил „неплатил“, поради което ответникът поставил на цитирания автомобил техническо средство тип "скоба”, което е отразено в Протокол за блокирани машини от 02.10.2019 г. /л. 47 и л. 50/. При установяване на нарушението и поставяне на скобата ответникът изготвил и 9 бр. цветни снимки, приложени по делото /л.51- 59/. Впоследствие, в 15.53ч. – 15.56 ч. автомобилът бил предаден на екип „скоби“ от втора смяна, при което отново били изготвени цветни снимки /л.60- 69/ и след края на работното време на зоната МПС било принудително преместено на специализиран паркинг.

С жалба вх. № 10709/16.10.2019 год. К. оспорил наложената му мярка пред Административен съд - Бургас.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл.149, ал.1 АПК,  от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В Глава IV, Раздел VI от НАРЕДБА за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО - публично достъпна на адрес: https://web2.apis.bg/sofiacouncil/p.php?i=108193/, е регулирано блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез използването на техническо средство /"скоба"/.

В нормата на чл. 124 от НОДТСО е регламентирано, че оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. В случая, това е Заповед № СОА18-РД 95-454/03.08.2018 г. /л. 41-44/, с която кметът на Столична община е одобрил реда и условията за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба". С цитираната заповед, кметът на Столична община е определил "Център за градска мобилност" ЕАД като орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, на когото са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка, и е оправомощил служители на "Център за градска мобилност" ЕАД с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Във връзка с оправомощаването на служители на общинското предприятие, изпълнителният директор на "Център за градска мобилност" ЕАД е приел Инструкция за работа на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", в сектор „Принудително задържане“, от отдел „Паркиране“, на дирекция „Паркиране и мобилност“ /л. 70 – л. 81/. В цитираната инструкция са установени правилата при действията на длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната административна мярка. Видно от представеното по делото допълнително споразумение към трудовия договор на служителя И.Т./л. 92 – 93/ към момента на налагане на процесната принудителна административна мярка, същият е бил служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в сектор "Принудително задържане"/Контрол платено паркиране, отдел "Паркиране" на дирекция "Паркиране и мобилност", като на 02.10.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения в екип с друг служител на дружеството /л. 50/, с оглед на което съдът приема, че същият е бил компетентен да наложи атакуваната ПАМ.

С оглед на горното съдът намира, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, като възраженията изложени в хода на проведеното съдебно заседание, касаещи  липсата на компетентност се явяват неоснователни.

Мярката е приложена и при спазване на административно-производствените правила. В ЗДвП не е предвидено съставянето на нарочен акт в писмена форма за налагането на този вид ПАМ, поради което съдът приема, че същата е наложена с фактическото действие по поставяне на техническото средство тип "скоба", т. е ПАМ не страда от порока липса на форма, визиран в чл. 146, т. 2 от АПК.

Разпоредбата на чл. 99 от ЗДвП определя, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В конкретния случай, видно от представените доказателства по делото – Заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г.  /л. 32 – л. 37/ кметът на Столична община е определил улиците, булевардите и площадите – общинска собственост, в обхвата на които се въвежда режим на почасово платено паркиране "синя зона" и "зелена зона".  По делото е представен снимков материал за означаване началото на „зелена“ зона.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мярката "използване на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство" се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Цена за паркиране в "зелена зона" е дължима при паркиране в посочените в чл. 55 от НОДТСО зони. Съобразно чл. 54 от НОДТСО на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както и други терени - общинска собственост, съобразно схеми за местоположението и обхвата, приети от Столичния общински съвет, със заповед на кмета на Столична община, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС. Върху разрешените за паркиране места на тротоари, се разрешава паркиране на ППС с допустима максимална маса до 2.5 тона и на микробуси и автобуси с до 12 пътнически места.

В случая, за да бъде приета за законосъобразна процесната принудителна административна мярка е нужно изпълнението на следните кумулативни предпоставки: да е било извършено паркиране в обхвата на зона за платено почасово паркиране и да не е заплатена дължимата цена за това.

Начините за заплащане в зоните за почасово платено паркиране са посочени в т. II от Заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г., като в т. 2. 1-2. 3 са описани методите за самотаксуване.

В настоящия по делото не съществува спор относно мястото на паркиране на процесния автомобил, а именно на ***, факта на управлението на автомобила от жалбоподателя и обстоятелството, че не е заплатена съответната такса по цена, съгласно представено Решение № 73 от 17.12.2015 г. на Софийски общински съвет /л. 45 – л. 46/.

Видно от представените схема на работен участък на екип „скоби“, включващ и процесното място в „зелена зона“ и схема на знаковото стопанство на процесния участък /л. 109 - л. 110/ ул. „Димитър Петков“ попада в обхвата на зоната, който обхват е установен и в представената заповед № № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на кмета на Столична община. В същата, обхватът на зоната е описан чрез посочване на нейните граници, а именно изрично изброени в заповедта булеварди и улици, тоест територията, която попада в тези граници е "зелена зона" и не е необходимо да се обозначава всяка част от тази територия с пътни знаци и табели. Ето защо, възражението на жалбоподателя, че е бил въведен в заблуждение, че мястото, на което е паркирал е извън обхвата на „зелена зона“, поради което не е налице паркиране на обозначено място в зоната за платено паркиране, няма как да се приеме за обосновано. При паркиране в тези зони е дължима цената по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Съответното лице има задължението да заплати цената на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в случаи на паркиране в зоните за платено паркиране, респективно това налага прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато посоченото задължение не е изпълнено. Ето защо, съдът намира за безспорно доказано наличието на материалноправна представка за налагане на ПАМ "поставяне на скоба" - паркиране в зона за платено почасово паркиране без заплащане на дължимата за това такса.

Наложената ПАМ съдът намира и за съобразена с целта на закона, а именно: спазване на правилата за паркиране, определени с Наредбата за организация на движението на територията на Столична община и разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

На основание гореизложено, съдът намира оспорената принудителна административна мярка - принудително задържане на пътното превозно средство лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № ***, посредством техническо средство „скоба” за законосъобразна, а жалбата на К.И.К. срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода  на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 360,00 лева - заплатени разноски за един адвокат, съгласно представени пълномощно /л. 156/ и договор за правна защита и съдействие /л. 145/, в който изрично е посочено, че сумата е заплатена в брой. Вписването за направеното плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има характера на разписка, поради което възраженията за липса на доказателства за заплащате на адвокатския хонорар се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, осемнадесети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу принудителна административна мярка – принудително задържане на пътното превозно средство лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № ***, посредством техническо средство „скоба”.

 

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН: ********** да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД, ***, ЕИК: *** сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните.                          

 

СЪДИЯ: