РЕШЕНИЕ

 

№ 8                                дата 07 януари 2020 год.                     гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 09 декември 2019год., в следния състав:

 

                                                                                                                                                                                                                                  Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

 

разгледа адм. дело № 2521 по описа за 2019 год.

и за да се  произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

            Предмет на оспорване е Заповед № 8-Z-961/05.09.2019г. на и.д. кмет на  Община Созопол, с която, на основание чл.57а, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУТ и чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол и чл.57а, ал.3 и ал.6  от ЗУТ, е разпоредено И.А.И. *** да премахне собствения си преместваем обект, описан като дървена тераса с навес към каравана, с приблизителни размери 3.00/4.50м, разположен в поземлен имот с идентификатор 67800.34.21 м. „Света Марина“, землище на гр.Созопол.

Жалбоподателят  И.И. оспорва заповедта като нищожна, а при условия на евентуалност иска отмяната й като издадена в нарушение на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Възразява, че съставеният на 27.08.2019г. констативен акт не му е бил връчен, както и че административният орган не е обсъдил подадените от него писмени възражения по предходния констативен акт от 21.05.2019г. и не е обсъдил всички доказателства от значение за случая.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Ответникът – кмет на Община Созопол се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата, като отрича да са били допуснати твърдяните в нея нарушения. Претендира разноски.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана  в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Административното производство е образувано със съставяне на констативен акт № 15/21.05.2019г. от служители на Община Созопол за извършена проверка на обект, описан като дървена тераса с навес към каравана, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.34.21, м. „Света Марина“, землище на гр.Созопол, собственост на И.А.И., съгласно посочен договор за делба, с приблизителни  размери 3,00м/4,50м, монтиран в периода 2018-2019г., в напълно завършен вид, трайно свързан към терена, като е отбелязано, че е налице възможност чрез извършване на демонтажни строителни дейности да бъде преместен и отново монтиран, без да се променят характеристиките и да се нарушава целостта му. Жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу констатациите в акта с вх.№ 94-00-1673/10.06.2019г.

Със Заповед № 8-Z-711/28.06.2019г. кметът на Община Созопол е отменил съставеният констативен акт № 15/21.05.2019г., прекратил е образуваното административно производство по чл.57а от ЗУТ и е изпратил преписката по компетентност на РДНСК – Югоизточен район.

С писмо изх.№ 03-536/23.08.2019г. на главния директор на главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК е дадено указание на кмета на Община Созопол да оттегли заповедта, с която е прекратил производството и да издаде заповед за премахване на установения преместваем обект.

На 27.08.2019г. е съставен нов констативен акт № 30 от служители на Община Созопол за извършена проверка на същия обект, описан по идентичен начин както в предходния констативен акт № 15/21.05.2019г., а именно като дървена тераса с навес към каравана, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.34.21, м. „Света Марина“, землище на гр.Созопол, собственост на И.А.И., съгласно договор за делба,  с приблизителни  размери 3,00м/4,50м, монтиран в периода 2018-2019г., в напълно завършен вид, трайно свързан към терена като е налице възможност чрез извършване на демонтажни строителни дейности да бъде преместен и отново монтиран, без да се променят характеристиките и да се нарушава целостта му. 

С писмо изх.№ 24-00-336-002-002/29.08.2019г. съставеният констативен акт № 30 на 27.08.2019г. е бил изпратен за връчване, но пратката се е върнала на 24.09.2019г. с отбелязване, че адресатът отсъства.

            Съобразно фактическите данни по констативния акт, с оглед конструкцията на обекта, административният орган е приел, че се касае за преместваем обект, за който не е издадено разрешение за поставянето му,  поради което е приел, че е налице хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1, предл.първо  от ЗУТ, поради което и на основание чл.57а, ал.3 и ал. 6 от с.з. издал процесната Заповед № 8-Z-961/05.09.2019г., с която разпоредил жалбоподателят И. да премахне собствения си преместваем обект, описан като дървена тераса с навес към каравана, с приблизителни размери 3.00/4.50м, разположен в поземлен имот с идентификатор 67800.34.21 м. „Света Марина“, землище на гр.Созопол.

            Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Налице е легално определение за преместваем обект в §5, т.80 от ДР ЗУТ(Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 25 от 2019 г), съгласно което това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Отнесено към настоящия случай, касае се за дървена конструкция – веранда и навес, прикрепени към каравана, като предвид обстоятелството, че жалбоподателят не оспорва фактическото изпълнение, то следва да се приеме неговото описание съобразно съставения констативен акт. Отбелязано е, че обектът не е трайно свързан към терена и след извършване на демонтажни строителни работи по прикрепянето му, може да бъде преместен без да се променят характеристиките му и да се нарушава целостта му. Видно от приложения снимков материал, дървената конструкция стъпва върху земята без да е опосредена от бетонова плоча или друго изпълнение, което трайно да изменя повърхностната субстанция. Не отговоря и на нито едно от изброяванията за строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, в какъвто смисъл е първият критерий от дефиницията. Безспорно е, че за обекта не е издадено разрешение за поставяне, в частност жалбоподателят не твърди наличието на такова, поради което налице е хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и материалният закон е правилно приложен с издаването на заповед по чл.57а, ал.1 от ЗУТ.

Не се констатират твърдяните съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят възразява, че вторият съставен констативен акт не му е бил връчен. Действително актът не е връчен, тъй като при посещението е отсъствал от адреса, но невръчването на констативния акт самò по себе си не води до незаконосъобразност на заповедта на това самостоятелно основание. За да бъде незаконосъобразна заповедта в хипотезата на чл.146, т.3 от АПК, нарушението на административнопроизводствените правила следва да е от такъв характер, че да е повлияло върху акта по същество. Конкретният случай не е такъв, защото невръчването на акта не влияе върху правилността на правните изводи на административния орган, т.е. не влияе по същество. Аналогични са и мотивите, свързани с възражението за издаване на заповедта след 7-дневния срок по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, който по своя характер е инструктивен. Противно на твърденията в жалбата, кметът на общината е обсъдил подадените възражения, макар и по предходния констативен акт, но ги е намерил за неоснователни. Без значение е обстоятелството дали обектът се намира в горска територия или не, предвид характеристиката му на преместваем такъв, спрямо него е приложима регламентацията на ЗУТ, а не на ЗГ. Доводът, че не е бил даден нов срок за възражения по новия констативен акт, съдът счете за неоснователен, тъй като  двата констативни акта са напълно идентични като съдържание, а страната вече е упражнила правото на възражение по първия от тях, т.е. по същество не са налице нови факти, по отношение на които да се упражни правото.

Неоснователни съдът счете и доводите за нищожност на заповедта, които по същество почиват на същите основания, на които се претендира и незаконосъобразността на акта. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, както се посочи не са налице съществени административнопроцесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност, още по-малко – до нищожност, материалният закон е правилно приложен, респ. административният акт не е нетърпим в правния мир, както и е издаден в съответствие с целта на закона.       

 На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото в документиран размер от 600лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.И. *** против Заповед № 8-Z-961/05.09.2019г. на кмета на  Община Созопол.

ОСЪЖДА И.А.И. ***, с ЕГН **********,*** сумата от 600лв. разноски по делото.

 

            Решението е окончателно. 

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: