Р Е Ш Е Н И Е

 

  30                                        09.01.2020г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2229 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0282-000134/15.07.2019г., издадена от И.П.П., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Карнобат, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 14.07.2019г., а именно за 183 дни.

Иска се отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателката Д.И.Д., редовно и своевременно уведомена, не се явява и не се представлява. В предходно съдебно заседание за нея се явява процесуален представител синът й Н.С.Д., който поддържа жалбата.

Ответната страна - И.П.П., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Карнобат, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 14.07.2019г. в 10.06 часа на трети клас път № 795 км.50+100 служители на РУ Карнобат спрели за проверка движещия се в посока от гр.Карнобат към АМ Тракия Н.С.Д. с ЕГН **********, който управлявал лек автомобил “Форд Фокус” с рег.№ А 7551 АН, собственост на Д.И.Д.. При проверката било установено, че Д. управлява автомобила, след като е лишен от това право по административен ред и с наложено наказание глоба с фиш № 378165 от 10.05.2019г., незаплатена в срока за доброволно плащане.

         За извършеното административно нарушение на Н.С.Д.  бил съставен АУАН серия АА № 022238/14.07.2019г. от Тодор Димитров Тодоров, на длъжност мл. автоконтрольор към ОД МВР  Бургас, РУ Карнобат. АУАН му бил връчен незабавно, като същият го подписал без възражения.

На 15.07.2019г. в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас И.П.П., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0282-000134/15.07.2019г., с която на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 14.07.2019г., а именно за 183 дни.

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на Д. на 27.08.2019г., която я оспорила пред Административен съд – Бургас с жалба  вх.№ 9367/11.09.2019г., подадена по пощата на 09.09.2019г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0282-000134/15.07.2019г., с която на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 14.07.2019г., а именно за 183 дни.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като дори и при липса на направено искане в тази насока е длъжен да прогласи неговата нищожност съобразно правилото на ал.2 на чл.168 от АПК.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

В настоящия случай с оглед събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният орган в нарушение на чл.35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая, не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл.9, ал.2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за това.

Съгласно чл.171, т.2а, бук.”а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

В случая, в производството по издаване на оспорената заповед административният орган не е изпълнил задължението да посочи и индивидуализира по съответните признаци и в достатъчна степен основанието въз основа на което е приел, че управлявалият автомобила на жалбоподателката Н.С.Д. е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. По този начин издателят на заповедта е нарушил изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП да я мотивира в достатъчна степен. В съдържанието на оспорения акт липсват каквито и да е било твърдения в тази насока. Нещо повече в заповедта не е посочено кога и по какъв начин е установено твърдяното от административния орган нарушение на Д.. Липсва позоваване на съставен конкретен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното е довело до издаването на административен акт, който не е мотивиран.

Обстоятелството, че ответникът е представил по делото копие на АУАН серия АА № 022238/14.07.2019г., съставен от Тодор Димитров Тодоров, на длъжност мл. автоконтрольор към ОД МВР  Бургас, РУ Карнобат, не променя горния извод, тъй като административният орган издал оспорената заповед не го е посочил изрично като основание за издаването й. Освен това от съдържанието на цитирания АУАН се установява, че в него липсват фактическите основания, въз основа на които актосъставителят е достигнал до извода, че Н.Д. е осъществил административното нарушение, което му е вменено, т.е. дори и да беше посочен в оспорената заповед, то отново би следвал изводът, че същата е немотивирана.

Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед излагане на съответните мотиви, чрез които да бъде формиран безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което представлява отменително основание по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и  самостоятелно основание за неговата отмяна.

         От гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на административно производствените правила и следва да бъде отменен на това основание, без да е необходимо да се изследва неговата законосъобразност по същество, спрямо материалните разпоредби на закона.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0282-000134/15.07.2019г., издадена от И.П.П., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Карнобат, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 14.07.2019г., а именно за 183 дни.

 

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

        

 

СЪДИЯ: