Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  7                       от 06.01.2020 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, втори състав, на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова и в присъствието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1954 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от Фондация „Виделей“ с Булстат 176762837 със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „*****“ №**, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от А. А. А. със съдебен адрес ***, чрез адвокат Л. Александров Ц. *** против Комисия за защита на потребителите гр. София. В молбата е заявена претенция за присъждане на обезщетение в размер на 2 600,00 лева за претърпени  имуществени вреди, съставляващи направени от ищеца разноски по заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водени съдебни производства по оспорване на Наказателно постановление № 43083/10.10.2017 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2019 год. В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител – адв. Л.Ц. *** поддържа исковата молба по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за присъждане на разноски.

Ответникът по иска – Комисия за защита на потребителите гр. София не се възползва от предоставената с Определение № 1840/05.09.2019 год. възможност за представяне на отговор по иска. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за недоказаност на исковата претенция, като заявява твърдение, че приложените по делото договори за правна защита не доказват по безспорен начин извършеното заплащане за адвокатско възнаграждение, тъй като не са от кочан на адвокатската колегия и липсва печат върху подписа на представляващия фондацията.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 43083/10.10.2017 год. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите е ангажирана административно наказателната отговорност на Фондация „Виделей“ с Булстат 176762837 за това, че организира групови пътувания с обща цена, които предлага на крайния потребител, без да е регистриран туроператор или туристически агент на територията на Република България, което е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). Във връзка с така констатираното и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗТ на фондацията е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева.

Недоволен от така наложеното административно наказание, А. А. А., като представляващ Фондация „Виделей“ е оспорил Наказателно постановление № 43083/10.10.2017 год. пред Районен съд - Бургас, където е било образувано НАХД № 2581/ 2018 г. по описа на съда. С Решение № 1690/17.12.2018 г., постановено по НАХД № 2581/ 2018 г., състав на Районен съд - Бургас е потвърдил оспореното наказателно постановление, като в мотивите на съдебния акт е прието, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и административното нарушение е безспорно доказано.

Недоволен от така постановения съдебен акт, представляващия фондацията е оспорил  Решение № 1690/17.12.2018 г., постановено по НАХД № 2581/2018 г. на Районен съд – Бургас пред Административен съд гр. Бургас, където е образувано КНАХД № 239/2019 год. по описа на съда. С Решение № 793/19.04.2019 год. по КНАХД № 239/2019 год., състав на Административен съд Бургас е отменил Решение № 1690/17.12.2018 г. по НАХД № 2581/ 2018 г. на Районен съд – Бургас и е постановил отмяна на Наказателно постановление № 43083/10.10.2017 год. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 2581/2018 г. на БРС, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна услуга от 16.07.2019 год., по силата на който Фондация „Виделей“, представлявана от А. А. А. е възложила на адв. Л. Александров Ц. от БАК да осъществява правна защита и съдийствия пред Районен съд Бургас по а.н.д. № 2581/2018 год. по описа на БРС, както и да води образуваното дело. От така приложения договор се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева (а не както се претендира в исковата молба 1500,00 лева), като е отразено, че сумата е платена изцяло в брой. По КНАХД № 239/2019 год. на Административен съд Бургас е приложен идентичен договор за правна услуга с предмет изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред Административен съд Бургас, като в този договор, адвокатското възнаграждение е в размер на 1100,00 лева, като отново е вписано, че същото е заплатено изцяло в брой.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 2600,00 лева за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на районния съд до окончателното изплащане на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена Отговорност за дейност на адимнистрацията, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред. Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 43083/10.10.2017 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите е процесуално допустима.

По отношение процесуалната допустимост на исковата претенция, съда намира за нужно да посочи и следното: С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл. 63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият случай, този нов процесуален ред е неприложим, доколкото, към момента на депозиране на исковата молба – 14.08.2019 год. процесуалната възможност за претендиране на разноски в хода на административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление не е била възможна (съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно наказателни дела). В този смисъл, единствената правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното производство разноски е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 793/19.04.2019 г., постановено по КНАХД № 239/2019 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 43083/10.10.2017 год., следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 2600,00 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, настоящия съдебен състав приема, че същата е доказана по основание и до размера от 2100,00 лева, като над този размер до претендирания от 2600,00 лева същата се явява недоказана. Видно от описаната по-горе фактическа обстановка, в доказателствата по НАХД № 2551/2018 г. на Районен съд – Бургас и КНАХД № 239/2019 год. на Административен съд Бургас са налични договори за правна услуга, в който безпротиворечиво е вписано договореното между страните адвокатско възнаграждение в общ размер от 2100,00 лева, както и обстоятелството, че така договорената сума е платена в брой в деня на подписване на договорите – съответно на 16.07.2018 год. за сумата от 1000,00 лева (а не както се претендира за 1500,00 лева) и на 17.01.2019 год. за сумата от 1100,00 лева. Без правно значение относно извода за действителното заплащане на хонорара е обстоятелството, че договорът не е съставен на бланка по образец, утвърден от Висшия адвокатски съвет, каквото възражение направи участващия в производството прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас. Такава бланка представлява първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и касае данъчни правоотношения на адвоката, а не отношенията между него и доверителя му. В случая конкретните договори за правна услуга между адвокат Ц. и Фондация „Виделей“, чрез представляващия Асен Асенов не са оспорени като документ, поради което възражението за липса на документално установено плащане на посочения в него размер на адвокатското възнагражедние е неоснователно. Липсата на оспорване на цитираните два договора за правна услуга прави несъстоятелно и следващото възражения на представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас, а именно за липсата на печат върху подписа на представляващия фондацията. Предвид това, доказателства за сторените от ищеца разноски са безспорно налични в доказателствения материал по НАХД и КНАХД, като с оглед обстоятелството, че в тях е договорено и плащането на сумите в брой при подписване на договорите, последните се явяват и разписка за предаване на парите.

      Съдът намира, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Комисия за защита на потребителите по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на агенцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 2100,00 лева. Направените  от Фондация «Виделей» разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

 Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 43083/10.10.2017 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите. Този извод следва от отбелязването  договорите за правна услуга. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производствата пред Районен съд – Бургас и пред Административен съд Бургас, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Както вече се посочи, приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

            Безспорно, разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. Съгласно ТР №1/15.03.2017 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление се явява основателна и доказана до размера от 2100,00 лева, като над този размер, до претендирания от 2600,00 лева следва да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на направените от страна на ищеца разноски по воденето на настоящото производство. При прилагането правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на Фондация „Виделей“ за присъждане на сумата от 750,00 лева, от които 50 лева държавна такса и 700,00 лева адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. София да заплати на Фондация „Виделей“ с Булстат 176762837 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 83, бл. 107, вх. В, ет. 1, ап. 35, представлявано от А. А. А. със съдебен адрес ***, чрез адвокат Л. Александров Ц. *** сума в размер на 2100,00 (две хиляди и сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Фондация „Виделей“ с Булстат 176762837 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 83, бл. 107, вх. В, ет. 1, ап. 35, представлявано от А. А. А. със съдебен адрес ***, чрез адвокат Л. Александров Ц. *** против Комисия за защита на потребителите гр. София за сумата над 2100,00 лева (две хиляди и сто) лева до претендирания размер от 2600,00 (две хиляди и шестстотин) лева, като недоказан

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. София да заплати на Фондация „Виделей“ с Булстат 176762837 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 83, бл. 107, вх. В, ет. 1, ап. 35, представлявано от А. А. А. със съдебен адрес ***, чрез адвокат Л. Александров Ц. *** сума в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: