Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  4                                     03.01.2020 година                                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

                                            

при секретаря Кристин Линова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1740 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР и е образувано по повод жалбата на И.Д.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4, против заповед № 442з-590/03.07.2019 г., издадена от началника на участък „Бяла“ при Четвърто РУ- Варна при Областна дирекция на МВР- Варна. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на жалбоподателя, заемащ длъжността старши полицай (ВПА) в участък „Бяла“ при Четвърто РУ- Варна при Областна дирекция на МВР- Варна.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществено нарушение на процесуални правила, изразено в неизпълнение от административния орган на задължението му да изясни всички относими факти и да извърши цялостен анализ на събраните доказателства. Наведени са също доводи, че заповедта е издадена след изтичане на законоустановения срок за налагане на дисциплинарно наказание. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят, не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Представя административната преписка. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съгласно чл. 211 от ЗМВР акт и в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът я намира за процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

Жалбоподателят И.Д.П. заема длъжността старши полицай- водач на патрулен автомобил, със степен младши инспектор, в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“, в участък „Бяла“ при Четвърто РУ- Варна при Областна дирекция на МВР- Варна, считано от 23.03.2017 г.

На 15.04.2019 г. около 10.00 часа в гр. Бяла, по ул. „Хан Аспарух“ до № 20, при управление на лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с несъобразена скорост, лицето Александър Кононенко загубило контрол върху автомобила, вследствие на което настъпило пътнотранспортно произшествие- автомобилът се завъртял на пътното платно и се блъснал в електрически стълб. В резултат на сблъсъка бил изкривен електрическият стълб и били нанесени щети върху автомобила, изразени в скъсана ходова част на задната дясна гума и отстраняване на гумата, както и изкривен в дясно преден капак, счупени десен фар и част от бронята. По същото време покрай местопроизшествието преминал със служебен автомобил с рег. № В3617РТ жалбоподателят И.Д.П.. Последният спрял успоредно на авариралия автомобил, и през отворен прозорец попитал присъстващите лица дали имат нужда от полицейско съдействие или линейка, без да слиза от полицейския автомобил. След отрицателен отговор продължил по своя път и не докладвал на ОДЧ за настъпилото произшествие. По-късно автомобилът бил преместен от лицата Р. М. Янчев и А. Т.Суков, осъществяващи дейност по пътна помощ, на паркинг до дома на Кононенко, намиращ се на около 100 м. от местопроизшествието. След преместване на автомобила, около 13.00 часа П. отново преминал покрай мястото на произшествието, заедно с мл.инспектор Д. Д.. Двамата констатирали, че на пътното платно има следи от спирачен път. Не забелязали повредения електрически стълб.

Около 18.20 часа на същата дата в ПУ „Бяла“ при Четвърто РУ- Варна постъпил сигнал от кмета на гр. Бяла за повреда на общинско имущество, настъпила в резултат на пътнотранспортното произшествие. По разпореждане на началника на полицейското управление била извършена от жалбоподателя П. проверка в присъствието на кмета, при която било установено, че електрическият стълб е повреден. Установени били и щетите по автомобила. За направените в хода на проверката констатации била изготвена докладна записка. На 25.04.2019 г. кметът на гр. Бяла уведомил началника на полицейското управление, че според получената в кметството информация служителят, извършил проверката, е и свидетел на произшествието. След установяване механизма на пътнотранспортното произшествие и водача на автомобила, били съставени АУАН № 934498 от 26.04.2019 г. и протокол за ПТП № 1656653 от същата дата. В дадените обяснения водачът на автомобила и свидетелите Н. П. Стоянов, Б. И. Ангелов, посочили, че местопроизшествието е било посетено от полицейски служител, но последният не слязъл от служебния автомобил, след като получил отговор от водача, че съдействие не е необходимо. За резултатите от проверката била съставена от началника на участък „Бяла“ докладна записка от 12.06.2019 г. до началника на Четвърто РУ- Варна. Предвид съдържащите се в нея данни за неизпълнение от страна на П. на задълженията му във връзка с установяване и докладване на произшествието, със заповед № 442з-543/12.06.2019 г., издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, била назначена проверка по случая и определен дисциплинарно разследващ орган. Заповедта била връчена на П. на 14.06.2019 г.

В хода на проверката са били събрани сведения от лицата А. Кононенко, Н. Стоянов, Б. Ангелов, Р. Янчев и А. Суков, Д. Д., и от жалбоподателя, и са били приобщени съставените АУАН и протокол за ПТП, изготвените снимки, дадените сведения от лицата във връзка с ПТП, както и месечните графици на полицейските служители. Изискана е била също кадрова справка на служителя. От писмо на началника на сектор „Човешки ресурси“ е било установено, че П. е награждаван и не са налагани на същия дисциплинарни наказания. За резултатите от проверката е била изготвена справка с рег. № 446р-4331/24.06.2019 г., връчена на последния, ведно със събраните доказателства.

След запознаване със събраните доказателства, дисциплинарно разследващият орган е счел, че са налице данни за извършено от П. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР- „неизпълнение на служебни задължения“ въведени с длъжностната му характеристика, нарушение на чл. 13, б. „а“ и б. „к“, чл. 83 и чл. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, както и нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г., поради което е направил предложение да бъде наложено на същия наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР.

В предоставения му срок жалбоподателят П. не е представил допълнителни обяснения на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР пред разследващия орган, видно от съставения протокол с рег. № 442р-16943/28.06.2019 г.  На 01.07.2019 г. е била връчена на П. и покана с рег. № 442р-17096/01.07.2019 г. за изслушване или даване на писмени обяснения. На 03.07.2019 г. същият е депозирал писмено становище, с което е заявил, че няма какво да добави към вече дадените от него обяснения в хода на разследването.

След оценка на събраните в хода на производството доказателства, данните от справката и данните от кадровото досие, дисциплинарно наказващият орган е издал обжалваната заповед № 442з-590/03.07.2019 г., с която е наложил на П. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за нарушение на служебните задължения, въведени с типова длъжностна характеристика, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за нарушение на чл. 13, б. „а“ и б. „к“, чл. 83 и чл. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. Като фактическо основание за издаване на заповедта същият е посочил бездействието на П. при установяване причините и лицата, отговорни за настъпилото пътнотранспортно произшествие, и неизпълнение на задължението да докладва за същото. Приел е за недостоверни твърденията на последния, че при преминаване покрай авариралия автомобил не е възприел настъпилото произшествие, не е видял повредения стълб и повредите по автомобила в неговата предна част и единствено е възприел повредената гума, като е посочил, че служителят не би могъл да възприеме повредата в задната част на автомобила, без да възприеме повредата по предната му част, доколкото е спрял служебния си автомобил успоредно на повредения.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Според цитираната норма наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Длъжностните лица, оглавяващи звена в структурата на съответната областна дирекция на МВР, с оглед ръководния характер на длъжността им спрямо служителите от съответното звено, са служители на ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР и следователно са компетентни да налагат дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР. Началникът на 04 РУ при ОД на МВР- Варна е служител на ръководна длъжност, поради което следва да се приеме, че същият разполага с материална компетентност да наложи дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР спрямо служителя от същото районно управление И.П..

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. В нея са посочени конкретните действия, самоличността на нарушителя, заеманата длъжност, нарушените норми.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Съобразно изискванията на чл. 206 и чл. 207 от ЗМВР, на жалбоподателя е предоставена възможност да участва в производството, като същият е запознат с данните от извършената справка и събраните в хода на разследването материали, предоставена му е възможност да представи допълнителни писмени обяснения пред разследващия орган, както и срок за писмени обяснения пред решаващия орган, които са взети предвид при постановяване на обжалваната заповед. Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидения от нормата двумесечен срок, считано от деня, в който нарушението е установено от дисциплинарно наказващия орган- датата на получаване на справката (изготвена на 24.06.2019 г.).

Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

За да се ангажира дисциплинарна отговорност за посочените нарушения е необходимо да се установи обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. В типовата длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност е посочено като основно задължение на служителя да „работи по осигуряване на обществения ред, предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.“. В разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност е въведено задължение за служителите, осъществяващи такава дейност, своевременно да докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и взето отношение. Според т. 13, б. „а“ и б. „к“ от Етичния кодекс дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: „законност“- изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите на страната; и „отговорност“- качество на дейността, обуславящо отчетност на действията при и по повод изпълнение на служебните задължения пред висшестоящите и обществото.

Съдът счита, че в случая са налице приетите от органа основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя П., доколкото е налице обективно несъответствие между фактически осъщественото от него поведение и задълженията му по служба. От данните по делото е видно, че на 15.04.2019 г. около 11.00 часа П. лично и непосредствено е възприел обстоятелства, недвусмислено сочещи настъпило пътнотранспортно произшествие. Безспорно е между страните, че същият е възприел повредата в задната дясна страна на автомобила, а доколкото е преминал успоредно на този автомобил, няма съмнение, че е могъл да възприеме и повредите в неговата предна дясна част. Отделно от това, естеството на възприетите от него повреди- нарушено окачване и изпадане на задната гума, както и местоположението на автомобила и невъзможността да се придвижва на собствен ход, сами по себе си сочат настъпило произшествие, респ. данни за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата. Предвид възприетите от П. повреди по автомобила, същият е бил длъжен да извърши проверка, с оглед установяване причините за тяхното настъпване. Като не е изпълнил това задължение и дори не е слязъл от служебния автомобил, за да извърши дължимата проверка, той е нарушил задълженията си по осигуряване на обществения ред и разкриване на престъпления и нарушения, и в крайна сметка е допуснал извършителят да напусне местопроизшествието.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят не е изпълнил и установеното в чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност задължение да докладва за всяко изменение в оперативната обстановка и извършено правонарушение. Същият не е докладвал на дежурния ОДЧ за настъпилото произшествие. Не е докладвал и за установения на пътното платно аварирал автомобил, създаващ опасност за движението, което, независимо от причините за настъпване на аварията, без съмнение представлява промяна в оперативната обстановка, и следва да бъде докладвано, съобразно принципа на отговорност, установен в чл. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

 Ето защо съдът приема, че са установени чрез съответните доказателствени способи всички съставомерни елементи на нарушенията по чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, по чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, вр. чл. 13, б. „а“ и б. „к“, чл. 83 и чл. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и по чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. За така установените нарушения е предвидено в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“. Доколкото нарушенията произтичат от една и съща обстановка и за тях е предвидено едно и също наказание, законосъобразно на жалбоподателя е определено едно дисциплинарно наказание „порицание“. Същото е в минималния предвиден от закона размер (чл.200, ал.2 от ЗМВР), предвид данните за цялостното поведение на служителя. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4, против Заповед № 442з-590/03.07.2019 г., издадена от началника на участък „Бяла“ при Четвърто РУ- Варна при Областна дирекция на МВР- Варна.

ОСЪЖДА И.Д.П. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: