Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1                 от 02.01.2020 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на трети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря В. С. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1581 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Г.Д.В. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ5213016579/15.04.2019 год., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Царево, потвърден с Решение № 60/19.06.2019 год. на Началник отдел „МДТ“ при Община Царево. С оспорения АУЗД, в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху превозните средства за 2019 год. в размер общо на 68,64 лева, от които главница – 68,64 лева и лихва за просрочие към 15.04.2019 год. в размер на 0,00 лева. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорения АУЗД и потвърждаващото го решение са неправилни и незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния закон и при неправилно тълкуване на закона, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител адв. Т.С. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Началник на отдел „МДТ“ при Община Царево редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От приложените по административната преписка и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съда приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.09.2019 год. Т.Д.В. с ЕГН ********** – съпруга на жалбоподателя Г.В. е депозирала в отдел „МДТ“ при Община Царево Декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № ДК 54002970/27.09.2018 год. за притежаван лек автомобил марка *, модел **, с рег. ****, вид на горивото – дизел, обем на двигателя 1560 куб.см., мощност 80 kW и година на производство 2007 год. Към декларацията са били приложени Свидетелство за регистрация, Част І, както и Експертно Решение № 1795 от зас. № 192 от 17.11.2017 год. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на Т.Д.В. е определена оценка на работоспособността – 80% трайно намалена работоспособност.

На 21.03.2019 год. жалбоподателя Г.Д.В. е получил писмо от отдел „МДТ“ при Община Царево, в което същия е бил уведомен за дължимите от него данъчни задължения за 2019 год. В така полученото писмо са били описани дължимите задължения за МПС-та, регистрирани на името на В., както и това, регистрирано на името на съпругата му Т.Д.В., а именно л.а. ***с рег. ****. По повод така полученото писмо и след посещение на място в отдел „МДТ“ при Община Царево, жалбоподателя е бил уведомен, че дължи заплащане на 50% от данъка, поради което, същия е депозирал до Кмета на Община Царево жалба с вх. № 94-01-1085/28.03.2019 год. в която е оспорил вмененото му задължение за МПС, регистрирано на името на съпругата му, която поради намалената си работоспособност е освободена от заплащане на данък. В така депозираната жалба, Г.В. е формулирал искане за издаване на АУЗД по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с която му се начислява данък върху МПС за ½ ид.част или алтернативно да се отмени така начисленото задължение.

По повод така депозираната жалба, с писмо изх. № 94-01-1085/1/15.04.2019 год. Началника на отдел „МДТ“ при Община Царево, в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е уведомил жалбоподателя, че доколкото за него, като съпруг на Т.В. е възникнало право на собственост по силата на императивните разпоредби на СК, независимо, че страна в сделката, с която е придобито правото е била само съпругата му, той се явява данъчно-задължено лице за идеалната част, която по презумпцията на Семейния кодекс е равна на една втора. В този смисъл, жалбоподателя е бил уведомен, че доколкото лекия автомобил не е изцяло лична собственост, независимо, че е регистриран на и се ползва от лицето с намалена работоспособност, то няма законово основание за освобождаване от данък за целия автомобил, а само за нейната собствена идеална част. С оглед на това и предвид формулираното в жалбата искане, Г.В. е бил уведомен, че по реда на чл. 107, ал. 3, изр. 2 от ДОПК ще бъде издаден акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.

В съответствие с горното, старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община Царево е съставил АУЗД № АУ5213016579/15.04.2019 год., с който в тежест на жалбоподателя Г.Д.В. са определени задължения – данък върху превозните средства за 2019 год. в размер на 68,64 лева. Недоволен от така постановения АУЗД, Г.В. е депозирал чрез началника на отдел „МДТ“ при Община Царево до Административен съд гр. Бургас жалба против връчения му акт, по повод което оспорване е било образувано административно дело № 996/2019 год. по описа на съда. С Определение № 1062/28.05.2019 год. състав на Административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Г.Д.В. против АУЗД № АУ5213016579/15.04.2019 год. и е прекратил производството по делото. С цитираното определение, съда е изпратил жалбата на В. до началника на отдел „МДТ“ при Община Царево по компетентност. В мотивите на постановения съдебен акт е обоснован извода, че абсолютна процесуална предпоставка за съдебното оспорване на АУЗД е наличието на оспорване по административен ред и потвърждаването му от решаващия орган – в случая началника на отдел „МДТ“ при Община Царево, каквото в случая липсва.

Във връзка с горното, началника на отдел „МДТ“ при Община Царево е постановил Решение № 60/19.06.2019 год., с което е потвърдил изцяло АУЗД № АУ5213016579/15.04.2019 год., издаден от старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община Царево с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка *, модел ** с рег. **** за 2019 год. в размер на 68,64 лева. В мотивите на постановеното решение, началника на отдел „МДТ“ при Община Царево е посочил, че ЗМДТ не създава друг режим на семейната имуществена общност, различен от предвидения по Семейния кодекс, нито въвежда изключения от презумпцията за равни идеални части в СИО на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити вещите. Посочено е, че действително по отношение на въпросния лек автомобил са налице основанията за освобождаване от задължение за заплащане на данък по ЗМДТ, касаещи техническите му характеристики, но комулативно изисканото от закона основание, свързано с личността на собственика е налице само за Т.В., поради което само тя, като данъчнозадължено лице подлежи на освобождаване от заплащане на данък за собствената идеална част от посоченото МПС. В този смисъл е обоснован извода, че Г.Д.В. е задължен за данък върху превозните средства за лек автомобил *, модел ** с рег. ****, съгласно чл. 53 от ЗМДТ – като собственик на ½ ид.част от превозното средство, по общия ред, предвиден в чл. 54 от ЗМДТ. От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че Решение № 60/ 19.06.2019 год. на началника на отдел „МДТ“ при Община Царево е връчено лично на жалбоподателя на 21.06.2019 год.

Недоволен от постановеното потвърдително решение, Г.В. е оспорил същото, по повод което оспорване е образувано настоящото съдебно производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорения акт е неправилен и незаконосъобразен. В подкрепа на това твърдение е направено позоваване на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, като е направено тълкувание, съгласно което, основното в тази правна норма е обекта за който не се дължи данък – лек автомобил със съответните характеристики (обем на двигателя до 2000 куб.см. и мощност до 117,64 kW), а не субекта – лицето, което не дължи. Заявено е и твърдение, че оспорения акт е незаконосъобразен, като съставен при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя, той не дължи данък върху половината моторно превозно средство, тъй като съпругата му е освободена, поради това, че е лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто. В този смисъл се твърди, че тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова, не следва да се иска от него заплащане на данъка, а още по-малко може да се плаща данък на части от МПС. В жалбата е заявено и твърдението, че съпругата на жалбоподателя – Т.Д.В. е подала декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № ДК54002970, в която е вписана като единствен собственик на лекия автомобил *, модел ** с рег. ****. Т.В. е вписана и като единствен собственик на този лек автомобил и в Свидетелството за регистрация на МПС, Част І. Заявено е също, че в посочения смисъл е и практиката на административните съдилища, като в уверение на това е приложено за сведение Решение № 64/16.02.2012 год. по адм. дело № 947/2011 год. на Административен съд Пазарджик.

В хода на съдебното дирене и с оглед обстоятелството, че в приложеното по административната преписка копие от Декларация по чл. 54 от ЗМДТ № ДК54002970/27.09.2018 год., като съсобственик е вписан и жалбоподателя Г.Д.В., по искане на процесуалния представител беше изискана въпросната декларация в оригинал. Разпитана в качеството на свидетел, Т.Д.В. заяви, че вписването на името на съпруга й като съсобственик на декларирания автомобил не е направено от нея, което е видно от различния почерк на вписаното име на съпруга й, съпоставен с почерка на останалия ръкописен текст в декларацията, изпълнен от нея. В отговор на поставен въпрос, свидетелката В. заяви, че не е видяла длъжностното лице, което е приело декларацията да е направило въпросното дописване на името на съпруга й.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че оспорения АУЗД е правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с административно производствените правила и при правилно прилагане на относимите материално правни норми.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съобразно чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община Царево, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-318/29.04.2015 год. на Кмета на Община Царево.

След анализ на приложените по делото писмени доказателства, настоящия съдебен състав намира формирания извод на приходната администрация при Община Царево за правилен и обоснован. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ е указано, че от данък се освобождава лекият автомобил, който е собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW. От друга страна, в нормата на чл. 53 от ЗМДТ е указано кои са данъчно-задължените лица, а именно, това са собствениците на превозните средства. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съпрузите имат равни права върху общото имущество (чл. 24, ал.1 от СК).

В настоящият случай, от представеното по делото Експертно Решение № 1795 от зас. № 192 от 17.11.2017 год. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас безспорно се установява, че Т.Д.В. е с определена оценка на работоспособността – 80% трайно намалена работоспособност. Видно от приложеното по административната преписка Свидетелство за регистрация на МПС, Част І, лекия автомобил  *, модел ** с рег. **** е с обем на двигателя 1560 куб.см. и мощност 80 kW, т.е. в случая са налице предпоставките, регламентирани в цитирания чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. Липсва спор между страните, че към момента на придобиване на лекия автомобил *, модел ** с рег. **** – месец август 2018 год., Т.Д.В. е била съпруга на жалбоподателя Г.Д.В., т.е. автомобила е придобит в условията на семейна имуществена общност.

Във връзка със събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съда намира за безспорно установено, че съпругата на жалбоподателя отговаря на изискванията за освобождаване от данък върху лекия автомобил по реда и при условията на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. Спорът между страните се заключава в обстоятелството дали жалбоподателят, като съпруг на Т.Д.В., дължи данък върху МПС по силата на възникналата семейна имуществена общност. По мнение на настоящия съдебен състав, отговора на така поставения въпрос е положителен, т.е. Г.Д.В. дължи данък върху превозното средство в съответствие с притежаваната от него ½ идеална част от лекия автомобил.

Както вече се посочи в нормата на чл. 53 от ЗМДТ е указано, че данъчно-задължени лица са собствениците на превозни средства. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК).

Настоящият случай, разгледан в светлината на цитираните правни норми обосновава извода, че за жалбоподателя, като съпруг на Т.Д.В. е възникнало право на собственост върху лекия автомобил по силата на императивните разпоредби на СК. В този смисъл и като собственик Г.Д.В. е данъчно-задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ по отношение на идеалната част от лекия автомобил, която по презумпцията на СК е равна на една втора. В разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от СК се съдържа оборима презумпция, според която съвместният принос се предполага до доказване на противното. В настоящото производство не са ангажирани доказателства, нито са заявени твърдения, че лекия автомобил  *, модел ** с рег. **** е лична собственост на Т.В..

Съдът намира за неоснователно заявеното от жалбоподателя твърдение, че законът обвързва дължимостта на данъка с обекта – лекия автомобил, а не субекта – лицето което не дължи. В този смисъл следва да се има предвид, че законовата норма – чл. 53 от ЗМДТ изрично обвързва задължението за плащане на данък с лицето. Довод в подкрепа на този извод се явяват и обстоятелствата, при които не се дължи данък върху превозните средства, като в чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ са предвидени обстоятелства както с конкретните характеристики на превозното средство, така и с личността на данъчно-задълженото лице.

Правилни и обосновани се явяват мотивите на решаващия орган в потвърдителното решение, съгласно които ЗМДТ не създава друг режим на семейна имуществена общност, различен от предвидения по СК, нито въвежда изключения от презумпцията за равни идеални части в СИО на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити вещите. В този смисъл, доколкото лекият автомобил не е изцяло лична собственост, независимо, че е регистриран на и се ползва от лице с намалена работоспособност, то няма законово основание за освобождаване от данък за целия автомобил, а само за неговата собствена идеална част. Без никакво правно значение относно режима на съпружеската имуществена общност и за данъчното облагане е на чие име е закупен и регистриран автомобилът.

Несъстоятелни се явяват и възраженията, че при попълване на декларацията по чл. 54 от ЗМДТ, Т.В. не е вписала името на съпруга си в графата за съсобственици, а това е направено от длъжностно лице в отдел „МДТ“ при Община Царево. В писмените бележки по съществото на спора, процесуалния представител на жалбоподателя е развил и възражение, че АУЗД е съставен без наличието на подадена от Г.В. декларация, което обстоятелство съставлява съществено процесуално нарушение, което обосновава отмяна на АУЗД на собствено основание. В случая, видно от указанията за попълване на декларацията по чл. 54 от ЗМДТ, изрично е указано, че когато лекия автомобил принадлежи на няколко лица, декларация се подава от единия от съсобствениците, като се вписват данните за другите съсобственици. От описаните по-горе обстоятелства безспорно се установява, че жалбоподателя е придобил правото на собственост върху идеална част от лекия автомобил в условията на СИО, поради което същия безспорно се явява съсобственик и подадената от Т.В. декларация по чл. 54 от ЗМДТ обвързва и него. Съдът намира за ирелевантно към настоящия спор обстоятелството кой точно е вписал името и ЕГН на жалбоподателя като съсобственик – дали това е съпругата му В. или длъжностно лице от отдел „МДТ“ при Община Царево. Същественото в случая е, че жалбоподателя, като съпруг на деклараторката се явява съсобственик (в настоящия спор липсва и твърдение за обратното), поради което е следвало да бъде вписан в декларацията. За пълнота на изложението следва да се отбележи и обстоятелството, че ако В. не беше вписан като съсобственик, какъвто безспорно се явява, то подадената декларация без неговите данни като съсобственик би съставлявала такава, съдържаща неверни данни, а видно от образеца на декларация, в същата изрично е вписано, че при деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 255 и чл. 313 от НК.

В сезиращата съда жалба, а и представените писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, в подкрепа на заявените доводи и аргументи е направено позоваване на съдебната практика, която според адв. С. потвърждава развитите възражения, в уверение на което е приложено Решение № 64/16.02.2012 год. по адм. дело № 947/2011 год. на Административен съд Пазарджик. Настоящият съдебен състав не споделя така заявеното твърдение. На първо място следва да се има предвид, че настоящия съдебен състав не е обвързан от съдебната практика, а само от тълкувателни решения на ВАС, каквито за настоящия казус липсват. Независимо от това, анализа на съдебната практика по прилагането и тълкуването на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ показва наличието на трайна и последователна съдебна практика, съгласно която, в случаите на СИО, критериите за освобождаване от дължим данък по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ се прилагат само по отношение на съпруга с намалена работоспособност, докато другия съпруг дължи на общо основание данък върху превозното средство в съответствие с притежаваната от него ½ идеална част. В този смисъл са мотивите на множество съдебни актове, между които и Решение № 3279 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2017 г., VIII отд. По отношение на приложеното към жалбата Решение № 64/16.02.2012 год. по адм. дело № 947/2011 год. на Административен съд Пазарджик, съда намира същото за инцидентно такова, което не е било подложено на касационно оспорване, поради просрочие на касационната жалба.

В съответствие с така развитите мотиви, правилен и обоснован се явява извода на началника на отдел „МДТ“ при Община Царево, че Г.Д.В. е задължен за данък върху превозните средства за лек автомобил *, модел ** с рег. ****, съгласно чл. 53 от ЗМДТ – като собственик на ½ ид.част от превозното средство, по общия ред, предвиден в чл. 54 от ЗМДТ.

Предвид горното съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, втори състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.В. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ5213016579/ 15.04.2019 год., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Царево, потвърден с Решение № 60/19.06.2019 год. на Началник отдел „МДТ“ при Община Царево.

 

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                      

 

                                                                            СЪДИЯ: