Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      43                             от 10.01.2020 г.                            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети декември  две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря С.Х.  и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 694 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Т., роден на ***г. в Браила, румънски персонален номер 1801112090039, паспорт №052118708/27.09.2013г., против решение № 11/18.02.2019г., постановено по НАХД №63/2018г. по описа на Районен съд - Малко Търново. С решението е потвърдено наказателно постановление  №313/17.08.2018г., издадено от началник  Митница Бургас, с което  на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ на Т.  е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и  на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата, като предмет на нарушението: 25000 евро (двадесет и пет хиляди евро)  които се равняват на 48895.75 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки). Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Я., надлежно преупълномощена от адв.В., поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Пледира за отмяна решението на първата инстанция.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.,  намира жалбата за неоснователна. Счита решението на първата инстанция за правилно и законосъобразно. Излага аргументи, че законосъобразно са приложени разпоредбите на чл.20 и чл.18 от ВЗ, като са отнети в полза на държавата паричните средства, предмет на нарушението. На основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. чл.63 от ЗАНН иска да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на районния съд. Алтернативно, в случай, че съдът се съобрази с определението по делото на ЕС и приеме, че санкцията „отнемане в полза на държавата“ на предмета на нарушението е  несъразмерна и надхвърля необходимото, с оглед преследване целите на Регламент (ЕО) № 1879/2005 на Европейския парламент и на Съвета, то изрично да се произнесе  за връщане на предмета на нарушението на лицето.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Съдът намира за доказани фактите, приети за установени с обжалваното решение.

Възраженията на касатора за недоказаност на нарушението са неоснователни. Той се е намирал в автомобила при преминаване на митнически контрол и негово е било задължението да ги декларира, като е  налице и отправена покана за деклариране. Сочените в жалбата процесуални нарушения не са съществени и не нарушават правото на защита на касатора. В тази връзка настоящият състав съдебен състав изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното решение.

Първоинстанционният съд правилно е приложил закона, при извършване на преценка за процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, в частта, в която на касатора е наложена санкция за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ.

В останалата част, с която е потвърдено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ -  касаторът е внесъл в Република България 25000 евро (двадесет и пет хиляди евро),  които се равняват на 48895.75 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), без да ги декларира, каквото е изискването на чл.2, ал.1 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. С наказателното постановление, на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон парите, като предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата. 

На съда е служебно известно определение от 03.10.2019г., постановено по дело С-652/2018г. на СЕС по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд  -Хасково в рамките на съдебно производство през този съд, в което се разглежда спор между SZ и Митница Бургас по повод санкциите, които митницата е наложила на това лице за това, че не е декларирал сумата от 17 425 евро, която е пренасял при влизането си на територията на Европейския съюз. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Според това определение, при положение, че SZ е наказан с глоба, в размер на 1 000 лева и са му отнети паричните средства, в размер на 17 425 евро е възможно да се направи извод, че отнемането в полза на държавата на недекларираните парични средства, наложено наред с наказанието „глоба” за неизпълнение на задължението за декларирането им, не е в съответствие с принципа на чл.49, §3 от Хартата за съразмерност на наказанието спрямо наказуемото деяние, който държавите-членки са задължени да съблюдават при въвеждането на санкциите по чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г.

Според чл.3, §1 от Регламент № 1889/2005 всяко физическо лице, което влиза или излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Съюза. В определението си СЕС отбелязва, че на основание чл.4, §2 от същия регламент парите в брой, които не са били декларирани, могат да бъдат задържани с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки във връзка с техния произход, предназначение и местоназначение. СЕС изрично сочи, че всяка държава-членка има право да въвежда такива санкции, приложими в случай на неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 от Регламент № 1889/2005г., които трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Същевременно, наред с правото на държавите-членки да избират санкции, които според тях са подходящи, те трябва да упражняват компетентността си при спазване правото на Eвропейския съюз и на неговите общи принципи, между които и принципа на пропорционалност. По тази причина според СЕС, предвидените в националното законодателство административни и санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и съразмерно се съблюдава общият принцип на пропорционалност.

СЕС подчертава, че предвидената в българския закон възможност за отнемане в полза на държавата на недекларираната сума не може да се разглежда като мярка за задържане на тези средства по смисъла на чл.4, §2 от Регламент № 1889/2005г., тъй като посочената норма от Регламента предоставя най-вече процесуални средства за събиране на информация относно движението на пари в брой, за да се провери дали то не се извършва с незаконна цел. Докато мярката по българския закон се отнася за всяка недекларирана сума, независимо от нейния произход и няма за цел събиране на информация относно движението на пари в брой. По тези съображения СЕС приема, че отнемането в полза на държавата, регламентирано в чл.20 от Валутния закон, представлява санкция по смисъла на чл.9 от Регламента. Съдът се позовава на своя практика (решение от 16 юли 2015 г. Chmielewski. С-255/14. EU:C:2015:475, т.30 и т.31), според която глоба, която е в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 евро и която глоба е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране, не се явява съразмерна предвид естеството на нарушението. Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да гарантира изпълнението на посоченото задължение и да се осъществят преследваните от закона цели. Това е така, защото санкцията по чл.9 от Регламента има за цел да санкционира не евентуални измами и противозаконни действия, а само неизпълнение на задължението за деклариране. За това СЕС е постановил, че дори и неизпълнението на задължението за деклариране да се наказва само с отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума, без каквито и да е други наказания, сама по себе си тази мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на това задължение за деклариране. Оттук в посоченото по-горе определение СЕС прави извод, че чл.9,§1 от Регламента не допуска отнемане на цялата недекларирана сума в полза на държавата, независимо дали заедно с това се налага и административно наказание – глоба.

Идентична позиция е застъпена и от ЕСПЧ по дело Тогрул срещу България, в решение  от 15.11.2018г., където съдът е заключил, че конфискуването на 100% от недекларираната сума, наложено на жалбоподателя заради неизпълнение на задължението да декларира пренасяните пари, е непропорционално и му налага прекомерна тежест. По това дело съдът е осъдил Република България да плати на жалбоподателя обезщетение равно на пълния размер на конфискуваната сума под формата на имуществени вреди.

 Решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища, правоприлагащи и административни органи, във връзка с тълкуването на Общностното право. Несъобразяването с правото на ЕС и с практиката на СЕС води до започване на наказателна процедура от страна на Европейската комисия против дьржавата-нарушител и е основание за търсене на отговорност за вреди.

В настоящия случай следва да се отбележи, че санкцията е наложена единствено за недекларирането на сумата. За това нарушение налагането едновременно на наказание „глоба”, в случая определено в размер на 1 000 лева, и отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума, въпреки че няма никакви основания да се счита, че тази сума е предмет на предстъпление, е в противоречие с принципа на съразмерност, визиран в чл.9, §1 от Регламент №1889/2005г. С оглед изложеното, съда намира, че касационната жалба в тази й част - относно потвърденото наказателно постановление за отнемане в полза на държавата на недекларираната сума, е основателна.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника, в хода на устните състезания, поиска съдът изрично да се произнесе по въпроса за връщане на сумата, която е била отнета в полза на държавата, в случай, че приеме съобразно определението на СЕС по дело С-652/2018г., че е нарушен принципът за пропорционалност и отмени обжалваното решение в тази част.

В ЗАНН има празнота относно разпореждането с веществените доказателства, каквито в случая представляват иззетите пари, според посоченото в АУАН основание на чл.41 от ЗАНН.

В НПК въпросът е уреден с разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11, която сочи, че при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава и въпроса, свързан с това какво ще стане с веществените доказателства. В условията на административнонаказателното производство наказанието не се налага от съда, а от административнонаказващия орган, затова той е този, който следва да се произнесе изрично по въпроса за веществените доказателства.

В конкретния случай, след като съдът отменя постановеното от органа наказателно постановление,  в частта относно разпореденото с него отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, то за административнонаказващият орган не остава никаква друга възможност на правно основание да държи тези пари, затова той следва да постанови тяхното връщане на лицето, от което ги е иззел. След като няма образувано наказателно производство за пране на пари или за данъчна измама, единствената възможност парите да бъдат задържани е на основание чл.4, §2 от Регламент № 1889/2005г., който обаче визира случаите на задържане на паричните средства, за да се даде възможност на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка с техния произход, предназначение и местоназначение.

В настоящия случай, доказателства за инициирането на такава проверка липсват. Парите са били задържани  и до момента няма данни за образувано досъдебно производство относно техния произход.

Затова съдът, на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, следва служебно да се произнесе по този въпрос.

Разпореждането за връщане на иззетите парични средства на този етап на съдебното производство е допустимо, защото не е доказано друго основание за задържането им от административния орган, след отмяната на НП в тази му част. 

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта, в която е потвърдено наказателното постановление, издадено от зам.началника на Митница Бургас относно постановеното с него отнемане в полза на държавата на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон, като предмет на нарушението на 25000 евро (двадесет и пет хиляди евро)  които се равняват на 48895.75 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) и следва да бъде отменено в тази част, а по съществото на спора - да отменено наказателното постановление в частта, относно отнемането в полза на държавата на паричните средства, които не са декларирани, както и да постанови връщането на тези средства на физическото лице, от което са били отнети.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, като съобрази чл.63, ал.3 от ЗАНН, както и на основание чл. 143, от АПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на Териториална дирекция Южна морска към Агенция "Митници" следва да се присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

По делото е направено искане от адв.Я. –пълномощник на касатора, за присъждане на направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция.  Така направеното искане следва да бъде отхвърлено поради липсата на доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение, респективно за заплащането му в брой.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №11/18.02.2019г., постановено по НАХД №63/2018г. по описа на Районен съд - Малко Търново, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление №313/17.08.2018г ., издадено от  Началника на Митница Бургас, с което на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението 25000 евро (двадесет и пет хиляди евро),  които се равняват на 48895.75 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 ОТМЕНЯ наказателно постановление №313/17.08.2018г., издадено от  Началника на Митница Бургас, с което на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението 25000 евро (двадесет и пет хиляди евро),  които се равняват на 48895.75 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки).

ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на иззетите с АУАН №265/22.02.2018г., на основание чл.41 от ЗАНН,  25000 евро (двадесет и пет хиляди евро),  които се равняват на 48895.75 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) на К.Т., роден на ***г. в Браила, румънски персонален номер 1801112090039, паспорт №052118708/27.09.2013г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/18.02.2019г., постановено по НАХД №63/2018г. по описа на Районен съд - Малко Търново, в останалата му част.

ОСЪЖДА К.Т., роден на ***г. в Браила, румънски персонален номер 1801112090039, паспорт №052118708/27.09.2013г- да заплати на Териториална дирекция Южна морска при Агенция "Митници" сумата от 100 (сто) лева,  съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.